Четвърти артилерийски полк
Тази статия е за четвърти артилерийски полк, създаден през 1886. За четвърти артилерийски полк, създаден през 2008 вижте четвърти артилерийски полк (2008).
Четвърти артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
| Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк | |
.jpg) 4-ти артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918) | |
| Информация | |
|---|---|
| Шеф | Цар Фердинанд I |
| Активна | 1886 – 1960 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийски полк |
| Гарнизон/щаб | София |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Владимир Вазов |
| Бойни командири | Ген. Владимир Вазов (БВ) Ген. Първан Първанов (ПСВ) Подп. Александър Димитров (ВСВ) |
Формиране редактиране
Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ №186 в София на базата на разформирания 1-ви артилерийски полк се формира Четвърти артилерийски полк.[1]
На 1 януари 1888 година шефството на полка поема княз Фердинанд, като от тази дата полкът се именува на Негово Височество, а след обявяване на независимостта на България през 1908 година – на Негово Величество полк. Офицерите и войниците от полка носят на пагоните си вензела „Ф“.[2]
Балкански войни (1912 – 1913) редактиране
През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 4-ти артилерийски скорострелен полк, формира 4-ти нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Владимир Вазов.[3]
Четвърти нескорострелен артилерийски полк редактиране
Четвърти нескорострелен артилерийски полк е формиран в София на 17 септември 1912 година съгласно телеграма №1791 в състав от щаб, нестроеви взвод, две артилерийски отделения с по три батареи. Влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия и се командва от подполковник Стоян Пушкаров.[3] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 10 август 1913 година.[4]
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
По време на Първата световна война (1915 – 1918) 4-ти артилерийски полк е част от 1-ва артилерийска бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на подполковник Първан Първанов.[5][6]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 32 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1746 |
Коне: 1317 Волове: 8 |
Обикновени коли: 90 Товарни коли: 219 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 60 Оръдия: 32 |
Между двете световни войни редактиране
През 1920 година съгласно заповед №92 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4-то артилерийско отделение с три батареи. През февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 4-ти артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година. През 1939 е преименуван на Четвърти дивизионен артилерийски полк.[1]
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1944 година полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Търговище, Староселец и Любимец, а след 9 септември 1944 година влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия и взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Александър Димитров.[1]
На 12 октомври 1944 година заема позиции в района на Стамболската махала и поддържа пехотата при атаката на Дубочица и Стражин. Съдейства на обкръжения 1-ви пехотен софийски полк при Страцин, както и на парашутната дружина, които пробиват отбраната на Чевличката махала. По-късно при форсирането на река Пчиня подкрепя атаката при Никуляне, като последната бойна позиция на полка е край Горно Койнаре. След освобождаването на Куманово (11 ноември 1944) две батареи от полка са придадени на Гвардейския конен дивизион, който преследва германските войски към Скопие и Кочани. През тази фаза полкът дава 13 убити.[7]
За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[1]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти дивизионен артилерийски на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк на 4-ти дивизионен артилерийски полк.[8]
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четвърти артилерийски полк (1886 – 1 януари 1888)
- Четвърти артилерийски на Н.В. Княз Фердинанд I (1 януари 1888 – 22 септември 1908)
- Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I (22 септември 1908 – 1912)
- Четвърти скорострелен на Н.В. Цар Фердинанд I артилерийски полк (1912 – 1913)
- Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1913 – 1920)
- Четвърто артилерийско отделение (1920 – 1928)
- Четвърти артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
- Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 1939)
- Четвърти дивизионен артилерийски полк (от 1939)
- Четвърти дивизионен артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (до 5 март 1946)
- Четвърти дивизионен артилерийски полк (5 март 1946 – 1950)
- Четиринадесети гвардейски дивизионен оръдеен полк (1950 – 1954)
- Четиринадесети оръдеен артилерийски полк (1954 – 1956)
- Четиринадесети артилерийски полк (1956 – 1960)
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Капитан | Петър Тантилов | от ноември 1886 | |
| Майор | Никола Рясков | август 1887 – 1893 | |
| Подполковник | Илия Козарев | от 1890 (временен) | |
| Подполковник | Пантелей Ценов | 1 януари 1894 – 1904 | |
| Полковник | Ангел Карахордиев | към 1904 | |
| Подполковник | Стефан Богданов | от 1907 | |
| Подполковник | Димитър Перниклийски | от 1909 | |
| Полковник | Стоян Загорски | от 1911 | |
| Полковник | Владимир Вазов | от септември 1912 – 1 декември 1914 | |
| Подполковник | Димитър Кацаров | 1 декември 1914 – 1915 | |
| Подполковник | Първан Първанов | от септември 1915 | |
| Полковник | Ангел Ангелов | ||
| Полковник | Никола Каблешков | 18 януари 1919 – 20 декември 1919 | |
| Полковник | Христо Луков | 1919 – 1923 | |
| Подполковник | Владимир Заимов | от 1923 | |
| Майор | Константин Стоянов | до 1930 | |
| Полковник | Владимир Заимов | декември 1929 – май 1932 | |
| Полковник | Никола Боев | 1935 – 1936 | |
| Полковник | Никола Боев | 1939 – 1941 | |
| Полковник | Иван Калайджиев | 1941 – 1943? | |
| Подполковник | Александър Димитров | от 14 септември 1944 | |
| Подполковник | Иван Цонев | 1945 – 1945 | |
| Подполковник | Иван Цонев | 1946 – 1947 |
Други командири: полк. Ангел Александров
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186 – 187
- ↑ Атанасов, Д., стр. 173
- ↑ а б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 221 (цит: Централен военен архив, ф. 149а, а.е. 39)
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Ташев, Т., стр. 372
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
