Чешлянци
Чешлянци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]
| Чешлянци | |
  Чешлянци  Чешлянци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 17 души[1] (15 март 2024 г.) 2,11 души/km² |
| Землище | 8,357 km² |
| Надм. височина | 878 m |
| Пощ. код | 2556 |
| Тел. код | 07927 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 81325 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011) |
География редактиране
Село Чешлянци се намира в планински район Краище, по северозападните склонове на Милевската планина по долината на Драгойчинска река, на 15 км северозападно от общинския център - село Трекляно.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Село(центъра), Буковица, Бара, Радоина орница, Ясикаре, Милчанци, Вишурци, Ябуковица.
Допуска се, че името на селото произхожда от думата „чешъль“, което на местния диалект означава гребен.
История редактиране
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците в Кюстендилския санджак, са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне – с 8 ханета.
в където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.
Религии редактиране
Село Чешлянци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности редактиране
- Късносредновековна църква. Намира се на 2 км северозападзно от кметството, в гробищата на махала Вишорица. Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 Х 4 м. с дебелина на зидовете – 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 – 0,80 м.
Литература редактиране
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.466-472;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.44;
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 701.
