Отваря главното меню

Чешлянци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Чешлянци
Общи данни
Население 27 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,357 km²
Надм. височина 878 m
Пощ. код 2556
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 81325
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Чешлянци се намира в планински район Краище, по северозападните склонове на Милевската планина по долината на Драгойчинска река, на 15 км северозападно от общинския център - село Трекляно.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Село(центъра), Буковица, Бара, Радоина орница, Ясикаре, Милчанци, Вишурци, Ябуковица.

Допуска се, че името на селото произхожда от думата "чешъль", което на местния диалект означава гребен.

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците в Кюстендилския санджак, са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне – с 8 ханета.

в където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.

РелигииРедактиране

Село Чешлянци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Късносредновековна църква. Намира се на 2 км северозападзно от кметството, в гробищата на махала Вишорица. Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 Х 4 м. с дебелина на зидовете – 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 – 0,80 м.

ЛичностиРедактиране

  • Камен Стойнев Арсов род.1943 г.- ветеринарен лекар

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.466-472;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.701;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.44;

Външни препраткиРедактиране