Чудинци
Чудинци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
| Чудинци | |
  Чудинци  Чудинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 0 души[1] (15 март 2024 г.) 0,0516 души/km² |
| Землище | 9,698 km² |
| Надм. височина | 1190 m |
| Пощ. код | 2562 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 81606 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
География редактиране
Село Чудинци се намира в планински район, в географската област Каменица, в северната част на Чудинската планина. Съставено е от 10 пръснати, отдалечени и вече обезлюдени махали: Кадинска, Тупанджийска, Конярска, Горна, Качарска, Вукарска, Милева, Изворска, Станчова и Чобанска.
Население редактиране
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 |
| Население | 276 | 380 | 472 | 448 | 406 | 239 | 108 | 57 | 40 | 3 |
История редактиране
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантичен некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чудинци е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от 1570 – 1572 г. като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 8 домакинства, 10 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Чудинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър от 1624 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Чудинче с 16 домакинства.
В края на XIX век селото има 7134 декара землище, от които 1465 дка гори, 4196 дка ниви, 1473 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик), животновъдството (овце) и производството на дървени въглища. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
В селото има училище от 1910 със собствена сграда от 1912 г.
След 1919 г. част от землището на селото остава в Югославия.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Дружба“, заедно със селата Ломница, Ивановци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица. През 1958 г. е учредена потребителна кооперация.
Селото е електрифицирано (1971 г.).
Активни миграционни процеси.
Религии редактиране
Село Чудинци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности редактиране
- Църква „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“). Намира се в местността „Кръсто“, върху рид с надморска височина 1215, на метри от границата с Република Сърбия. Малка еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 4,5 Х 3,5 м. Апсидата е полукръгла с височина 1,6 м. Строена е от ломени камъни и кал. Дебелината на стените е 70 см. При засводяването са използвани дървени сантрачи. Има запазени следи от мазилка. Не са запазени стенописи. Поради близостта и до граничната бразда, достъпът в течение на десетилетия е бил ограничен и покривът и горната част от стените са рухнали. Понастоящем църквата се възстановява от местни ловци, които са издигнали зад апсидата висок метален кръст и покрива е обновен с височина 2.50 м.
- Оброк. Намира се на около 1,25 км западно от църквата „Свети Спас“, при Качарска махала. На място има развалини от църква строена в края на XIX век върху основи на по стара църква. Служби на Света Троица и Свети Димитър.
- Оброк „Свети Димитър“. Намира се на около 0,8 км югоизточно от църквата „Свети Спас“, в местността „Изворо“, до стара круша.
- Оброк „Свети Мина“. Намира се на около 2,25 км западно от църквата „Свети Спас“, в местността „Крушка“, при Горна махала.
Литература редактиране
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.324 – 331;
- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.187 и 247;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.36 – 37;
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 703.
