Якоб Бьоме

Якоб Бьоме (на немски: Jakob Böhme) е германски философ и християнски мистик, сред най-видните представители на съвременния мистицизъм.

Якоб Бьоме Jacob Böhme
германски философ и християнски мистик
Роден	24 април 1575 г. Алт Зайденберг, Свещена Римска империя
Починал	17 ноември 1624 г. Гьорлиц, Свещена Римска империя
Религия	лутеранство
Националност	Германия
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Модерна философия
Школа	Християнски мистицизъм
Повлиян	Абдул Карим ал Джили, Парацелз, Каспар Швенкфелд, Валентин Вайгел
Повлиял	Николай Бердяев, Уилям Блейк, Хегел, Шелинг, Шопенхауер
Семейство
Уебсайт	jacob-boehme.org
Якоб Бьоме в Общомедия

Биография

Роден е на 24 април 1575 г. в село Алт Зайденберг край град Гьорлиц, Свещена Римска империя (днес село Стари Завидов в Полша). Израства в селско лутеранско семейство и работи като обущар в родния си град, като до 10-годишна възраст не получава никакво образование.

Бьоме чете Библията, немските мистици от XV век, като предпочита такива, които са повлияни от Майстер Екхарт (например Валентин Вайгел), а особен интерес показва към трудовете на Парацелз. Той има мистични преживявания още в детството си. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си, продължава работата си и създава семейство.

Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише.

След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.

Гробът на Якоб Бьоме

Умира на 17 ноември 1624 г. в Гьорлиц на 49-годишна възраст.

Философия

Космогония

Според космогонията на Бьоме отдалечаването на човечеството от Бога е било необходимо, за да може всички първоначални същности да придобият различие, желание и противоречие. С бунта на Сатаната и разделянето на Ева от Адам, се постига познанието за доброто и злото. Така сътворението достига ново състояние на изкупление и хармония, по-съвършено от първоначалното състояние на невинност. А Бог постига ново самосъзнаване за своето творение, което е едновременно и част от Него и различно от Него. За целта обаче е необходимо съзнателно завръщане на разграничените човешки същества в първата Единност.

Подобно на Парацелз Боьме диференцира две различни светлини – природна и божествена. Съзнанието на хората, ползващо за своите цели природната светлина, увеличава в себе си мрака, като непребиваване в Божествената светлина.

Понятието Ungrund

Метафизиката на Бьоме разглежда преминаването на небитието към битието. Според Бьоме Ungrund (безначално) е неосъзнато, тъмно небитие, което има основните свойства празнота и необходимост от всичко. Коренът на желание се появява от бездната на нищото, и този корен се стреми към всичко. И така съществува корен на желанието, което припламва като искра, и се стреми от небитието към битието, от мрака към светлината.

Влиянието на Якоб Бьоме

В произведенията на този уж неук обущар съществуват много сходства с философските теории на немската философия от XIX век. Те са едновременно теологични и алхимични. Той може да бъде считан за предшественик на Барух Спиноза, Фридрих Шелинг и Георг Хегел и има значително влияние върху немската философия и романтиците. Свързан е освен това и със зараждането на класическото розенкройцерство. Хегел го нарича „първия немски философ“.

Бьоме оказва влияние и върху философите на Англия, Джон Милтън, Исак Нютон и Джордж Фокс, основателя на движението на квакерите. От него е повлиян и английският художник и поет Уилям Блейк.

Паметник на Якоб Бьоме в Гьорлиц

Във Франция става известен благодарение на Луи-Клод дьо Сен-Мартен през XVIII век, друг окултист, който превежда петте негови произведения на френски език.

В Русия Владимир Соловьов е вдъхновен от него, а за Николай Бердяев Бьоме е един от най-значителните християнски гностици.

Библиография

• Aurora (Die Morgenröte im Aufgang), 1612
  Аврора или изгряваща утринна заря. С., 1995.
• De tribus principiis (Beschreibung der Drey Göttliches Wesens), 1619
• De triplici vita hominis (Von dem Dreyfachen Leben des Menschen), 1620
• Psychologica vera (Vierzig Fragen von der Seelen), 1620
• De incarnatione verbi (Von der Menschwerdung Jesu Christi), 1620
• Sex puncta theosophica (Von sechs Theosophischen Puncten), 1620
  Шестте аспекта на теософията. С., 2011.
• Sex puncta mystica (Kurtze Erklärung Sechs Mystischer Puncte), 1620
• Mysterium pansophicum (Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio), 1620
• Informatorium novissimorum (Von den letzten Zeiten an P. Kaym), 1620
• Christosophia (der Weg zu Christo), 1621
• Libri apologetici (Schutz-Schriften wider Balthasar Tilken), 1621
• Antistifelius (Bedenken über Esaiä Stiefels Büchlein), 1621
• Ingleich Vom Irrtum der Secten Esaiä und Zechiel Meths, 1622
• De signatura rerum, (Von der Geburt und der Bezeichnung aller Wesen), 1622
• Mysterium Magnum (Erklärung über das erste Buch Mosis), 1623
• De electione gratiae (Von der Gnaden-Wahl), 1623
• De testamentis Christi (Von Christi Testamenten), 1623
• Quaestiones theosophicae (Betrachtung Göttlicher Offenbarung), 1624
• Tabulae principorium (Tafeln vln den Dreyen Pricipien Göttlicher Offenbarung), 1624
• Apologia contra Gregorium Richter (Schutz-Rede wider Richter), 1624
• Libellus apologeticus (Schriftliche Verantwortgung an E.E. RAth zu Görlitz), 1624
• Clavis (Schlüssel, das ist Eine Erklärung der vornehmsten Puncten und Wörter, welche in diesen Schriften gebraucht werden), 1624
• Epistolae theosophicae (Theosophische Send-Briefe), 1618 – 1624

За него

• Paola Mayer. Jena Romantism and Its Appropriation of Jacob Boehme: Theosophy, Hagiography, Literature. Montreal, McGill-Queen's University Press, 1999 (McGill-Queen’s Studies in the History of Ideas).
• Cyril O'Regan. Gnostic Apocalypse: Jacob's Boehme's Haunted Narrative. New York, State Univ of New York Press, 2002.
• Brian J. Gibbons. Gender in Mystical and Occult Thought: Behmenism and its Development in England. Cambridge, Cambridge University Press, 2003.
• П. В. Резвых. Яков Бëме, Православная энциклопедия

Източници

• Werner Buddecke, Böhme, Jacob. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 388 – 390
• Julius Hamberger, Böhme, Jacob. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 65 – 72.

Външни препратки

• Произведения на Якоб Бьоме в проекта Гутенберг