Отваря главното меню

Яна (вилает Лозенград)

(пренасочване от Яна (Вилает Лозенград))

Яна (на турски: Kaynarca, Кайнарджа) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).

Яна
Kaynarca
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 198 m
Население 2445 души (2010)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Одринска Тракия. За за други вижте Яна.

ГеографияРедактиране

Яна се намира в южното подножие на Странджа на пет километра северозападно от Бунархисар.

ИсторияРедактиране

В 19 век Яна е голямо смесено село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Яна (Yana) има 342 домакинства и 710 жители българи, 138 мюсюлмани и 856 гърци.[1]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на яничаните дядо Яно Стоянов Кехайов и синовете му Никола и Александър, както и на Стоян Пенков, основава в селото комитет на ВМОРО.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Яна живеят 160 български екзархийски семейства и 360 семейства гърци и гъркомани.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 42 души от Яна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Яна се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Яна
  •   Никола Христов Арабаджиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 2 рота на 11 серска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, починал на 20 (30) юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[5]
  •   Никола Гандиев – Гандито, ръководител на местния революционен комитет на ВМОРО през 1902 година[6]
  •   Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[7]

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  6. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.26
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.