Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция, чието гръцко име е Агиос Георгиос, вижте Янчища.

Янчище или Янчища (на македонска литературна норма: Јанчиште; на албански: Jançishti, Янчищи) е село в Северна Македония, в Община Йегуновце, разположено в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.

Янчище
Јанчиште
— село —
„Свети Теодор Тирон“.
Свети Теодор Тирон“.
North Macedonia relief location map.jpg
42.0533° с. ш. 21.1144° и. д.
Янчище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Йегуновце
Географска област Долни Полог
Надм. височина 385 m
Население 587 души (2002)
Пощенски код 1215
МПС код TE
Янчище в Общомедия

ИсторияРедактиране

Селото е споменато в грамота на Стефан Душан от 1348 – 1355 година като Ꙗнчишта. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Янко, хипокористикон от Яне от Йоан.[1]

В края на XIX век Янчища е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Егуновци има 145 жители българи християни.[2]

 
Богородица с Христос, църква „Свети Теодор Тирон“, Янчище, 1896 година. Автор Яков Радев Мажовски от Лазарополе. Размери: 73,5 Х 49 Х 2 см.

В началото на ХХ век цялото село, включително и къщите, е чифлик, собственост на мюсюлмански земевладелци. Михаил Арнаудов пише, че 8 къщи са на Мехмед паша от Тетово, 3 - на Хаджи Рашид паша от Цариград, 3 - на Реджеп паша и синовете му в Тетово, 4 - на Есад паша от Желино, 2 - на Асан паша от Гостивар, 3 - на Руфат ага от Тетово.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 208 християнски жители на Янчища са българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Янчище е село в Шемшевска община и има 40 къщи с 424 жители българи.[6]

Според преброяването от 2002 година Янчище има 587 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 544
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 43
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Янчище
  •   Тодор Василев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  •   Спас Йосифов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 1 дебърска дружина[9]
  •   Бюмбюл Савев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[10]
  •   Симеон (Силян) Стефанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[11]
  •   Христо Теофилов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[12]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179 – 180.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 211.
  3. Арнаудов, Михаил. Една научна командировка в Македония, София, 1999, с. 28, 290.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 122-123.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 24.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 114.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 329.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 600.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 646.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 701.