193 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 193 пр.н.е.)
<< | 2 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
193 (сто деветдесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули са Луций Корнелий Мерула и Квинт Минуций Терм.
- Установено е търговското пристанище на Тибър т.нар. Емпориум (Emporium), a по нареждане на курулните едили Марк Емилий Лепид и Луций Емилий Павел към него е построена сградата нарична Портикус Емилия.[1]
- Наводнение унищожава два моста в Рим.[1]
- Преговори между римляните представлявани от Тит Квинкций Фламинин и пратеници на Антиох III в Рим се провалят.[2] Селевкидският цар отказва да оттегли претенциите си за европейските (т.е. Тракийския Херсонес и Тракия) владения на бившето царство на Лизимах, чиито малоазийски владения са под негов контрол.[3]
- Делегации от гръцки и Йонийски градове се оплакват пред Сената от опасността, която според тях представлява Антиох за свободата им. Римски посланици са изпратени да настояват за оттегляне на Антиох от Европа.[3]
- Картагенски пратеници пристигат в Рим, за да се оплачат от дейността на нумидийския цар Масиниса и териториалния спор, която предизвиква тя. Сенатът изпраща комисия начело със Сципион Африкански, която да изследва въпроса, но въпреки това не се стига до решение.[2]
- Първи враждеби действия на лузитаните, ветоните и други племена срещу римската власт, което налага изпращане на подкрепления в Испания.[2]
В Гърция и Мала Азия
редактиране- Война в Пелопонес между Спарта и Ахейския съюз.[2]
- Етолийците изпращат посланици до Филип V, Набис и Антиох III с призиви за обединение срещу Рим.[3]
- Римските посланици Публий Сулпиций Галба Максим и Публий Вилий Тапул се отбиват в Пергам за консултация с цар Евмен II, след което продължават пътуването си към Ефес. Смъртта на сина на селевкидския цар, който също носи името Антиох, забавя преговорите с Антиох III, но веднъж щом започват те не успяват да постигнат промяна в отношението между двете сили. Претенциите на Антиох към европейските територии се запазват, а самият той започва военни приготовления.[3]
В Египет
редактиране- Клеопатра I, дъщеря на Антиох III, се омъжва за Птолемей V. Коилесирия, Финикия, и Юдея са поставени отново под птолемейски контрол като част от зестрата.
Починали
редактиране- Антиох, син на Антиох III
Източници
редактиране- ↑ а б L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 448
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 529
- ↑ а б в г Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 130