Отваря главното меню

1989 Голяма награда на Сан Марино е 9-то за Голямата награда на Сан Марино и втори кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 23 април 1989 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.

 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта 5.040 km
Обиколки 58
Състезание 292.320 km
Дата 23 април 1989
Време Слънчево, топло
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:26:51.245
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:26.010
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ален Прост
1:26.795 (45)
[[:commons:Category:1989 San Marino Grand Prix|Гран При на Сан Марино]] в Общомедия


РепортажРедактиране

Единствената промяна в стартовия лист за ГП на Сан Марино е появяването на Габриеле Таркини на мястото на прекратилия от състезателна дейност пилот на АГС, Филип Стрейф. Французинът преживя тежка катастрофа в пре-сезонната сесия на трасето Жакарепагуа, преди началото на сезона.

39 състезатели участваха в квалификациите, в които деветима не преминаха пре-квалификацията, а четирима не намериха място за участие в състезанието. Макларън отново окупираха първа редица, като пол-позицията е дело на Аертон Сена с време 1:26.010. Съотборникът му Ален Прост е след него, на около две десети от времето на Сена. Найджъл Менсъл, победителят от първия старт за Ферари, стартира трети с изоставане на над секунда и половина, показвайки чудесната форма на Макларън, както бе и през миналия сезон. Рикардо Патрезе с Уилямс е четвърти, следван от Герхард Бергер, Тиери Бутсен, Алесандро Нанини, Нелсън Пикет, Алекс Кафи и Оливие Груяр, показвайки добро темпо с неговия Лижие-Форд.

На старта Сена потегли добре, докато Прост е атакуван от Менсъл. Във втората обиколка, Иван Капели, стартирайки 13-ти имаше тежък инцидент със своя Марч, но по-лошото дойде две обиколки по-късно. Ферари-то на Герхард Бергер, който се движеше зад Рикардо Патрезе, не зави наляво и се вряза в предпазните огради на завоя Тамбурело с около 180 мили в час. След като болидът му спря, пламъци поникнаха около болида. За щастие трима маршали с пожарогасители (Бруно Миниати, Паоло Верди и Габриеле Виоли) успяха да потушат огъня, десет секунди след като се възпламени. Състезанието бе спряно, докато Бергер оцеля със счупени ребра и изгарания, втора степен по ръцете.

Състезанието бе рестартирано, половин час по-късно, продължавайки от четвъртата обиколка с разликите от обиколката, в която състезанието бе спряно. Този път Прост успя да излезе пред Сена, докато зад тях Менсъл направи лош старт и бе позволен да бъде изпреварен от Патрезе и Нанини. Междувременно Оливие Груяр бе дисквалифициран от надпреварата, след като механиците му работиха върху болида, преди втория старт. Преследвайки Лотус-а на Нелсън Пикет, камерите показа пушек идвайки от Ероуз-а на Дерек Уорик, но се оказа че е масло изгаряйки от задната част от болида. Менсъл преследваше Патрезе на трасето, докато в самото състезание британеца е пред Уилямс-а на Рикардо.

Сена си върна позицията си на трасето от Прост, докато Стефано Модена с Брабам се удари тежко преди Риваца, в което излезе от болида си невредим. Когато Патрезе и Менсъл наближиха зоната в която Модена катастрофира, Патрезе получи повреда в двигателя Рено на своя Уилямс, давайки шанс на Менсъл да изпревари италианеца на трасето. Това позволи на Нанини, Пикет и Уорик да минат с позиция напред. Драмата обаче продължи, след като две обиколки по-късно и Менсъл трябваше да спре с повреда по скоростната кутия. Пикет също напусна надпревара с повреда в двигателя на неговия Лотус, давайки шанс на Бутсен (който изпревари Уорик две обиколки по-рано) да излезе четвърти пред Уорик и съотборника му Еди Чийвър. Чийвър загуби позицията си първо от Осела-та на Никола Ларини, след което шестата позиция бе притежание на Алекс Кафи, преди Джонатан Палмър да го изпревари в 47-та обиколка. Прост който вече изоставаше от Сена с над десет секунди, усилено преследваше бразилеца, преди да загуби контрол на шикана последния от двата шикана на Варианте Баса. Французинът продължи, но вече с минимални шансове за първата позиция, докато в края на колоната Андреа де Чезарис и Луис Перес-Сала се удариха на Аква Минерале, от което испанеца не продължи надпреварата. Ларини след като бе шести за кратко, заби Осела-та си на завоя Пиратела в 54-та обиколка.

Сена финишира на около 40 секунди пред Прост на финала, след грешката на французина. Алесандро Нанини завърши трети с Бенетон, следван от Тиери Бутсен, Дерек Уорик и Джонатан Палмър в точките.

След края на състезанието Прост, обвини Сена че не е спазил споразумението, в което пилотът който потегли пръв на старта, ще поведе първи към първия завой, след като състезанието бе рестартирано. Рон Денис потвърди за случката пред журналистите няколко дни, както и че Сена се е извинил за случилото се. Това бе началото на предстоящата вражда между Прост и Сена, която ще продължи до 1993.

КласиранеРедактиране

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1   Айртон Сена Макларън-Хонда 58 1:26:51.245 1 9
2 2   Ален Прост Макларън-Хонда 58 + 40.225 2 6
3 19   Алесандро Нанини Бенетон-Форд 57 + 1 Об. 7 4
4 5   Тиери Бутсен Уилямс-Рено 57 + 1 Об. 6 3
5 9   Дерек Уорик Ероуз-Форд 57 + 1 Об. 12 2
6 3   Джонатан Палмър Тирел-Форд 57 + 1 Об. 25 1
7 21   Алекс Кафи Далара-Форд 57 + 1 Об. 9  
8 40   Габриеле Таркини АГС-Форд 57 + 1 Об. 18  
9 10   Еди Чийвър Ероуз-Форд 56 + 2 Об. 21  
10 22   Андреа де Чезарис Далара-Форд 56 + 2 Об. 16  
11 20   Джони Хърбърт Бенетон-Форд 56 + 2 Об. 23  
12 17   Никола Ларини Осела-Форд 52 Завъртане 14  
Отп 7   Мартин Брандъл Брабам-Джъд 51 Горивна система 22  
НКл 12   Сатору Накаджима Лотус-Джъд 46 Не е класиран 24  
Отп 24   Луис Перес-Сала Минарди-Форд 43 Завъртане 15  
Отп 15   Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 39 Трансмисия 19  
Отп 11   Нелсън Пикет Лотус-Джъд 29 Двигател 8  
Отп 27   Найджъл Менсъл Ферари 23 Ск.кутия 3  
Отп 6   Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 21 Двигател 4  
Отп 8   Стефано Модена Брабам-Джъд 19 Завъртане 17  
Отп 23   Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 6 Ск.кутия 11  
ДКФ 26   Оливие Груяр Лижие-Форд 4 Дисквалифициран 10  
Отп 28   Герхард Бергер Ферари 3 Инцидент 5  
Отп 16   Иван Капели Марч-Джъд 1 Завъртане 13  
Отп 30   Филип Алио Ларус-Ламборгини 0 Електро 20  
Отп 29   Яник Далмас Лола-Ламборгини 0 Електро 26  
НКв 4   Микеле Алборето Тирел-Форд    
НКв 25   Рене Арну Лижие-Форд    
НКв 38   Кристиан Данер Риал-Форд    
НКв 31   Роберто Морено Колони-Форд    
DNPQ 37   Бертран Гашо Оникс-Форд    
DNPQ 33   Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд    
DNPQ 18   Пиеркарло Гинзани Осела-Форд    
DNPQ 36   Стефан Йохансон Оникс-Форд    
DNPQ 41   Йоахим Винкелхок АГС-Форд    
DNPQ 32   Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд    
DNPQ 35   Агури Сузуки Закспийд-Ямаха    
DNPQ 34   Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха    
DNPQ 39   Фолкар Вайдлер Риал-Форд    

Класиране след състезаниетоРедактиране

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1   Ален Прост 12
2   Айртон Сена 9
3   Найджъл Менсъл 9
4   Алесандро Нанини 5
5   Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1   Макларън-Хонда 21
2   Ферари 9
3   Бенетон-Форд 8
4   Лейтън Хаус-Джъд 4
5   Ероуз-Форд 4

ИзточнициРедактиране

Предходно състезание:
1989 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 Монако

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1990