Отваря главното меню

26-ото Обикновено народно събрание е български парламент, заседавало в сградата на Народното събрание в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г.[1] Това е първото народно събрание след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. То поставя началото на законодателството на оформилия се след 1948 г. комунистически тоталитарен режим. Закрито е на 6 ноември 1946 г.

Председател на XXVI Обикновено народно събрание е Васил Коларов от Българската работническа партия (комунисти).

ИзбориРедактиране

След Деветосептемврийския преврат прокомунистическото правителство на Отечествения фронт разпуска 25-ото ОНС и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа през май 1945 година то взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на Втората световна война.[2]

Изборите се провеждат по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се дават избирателни права на нови групи хора – неомъжваните жени, военните и милиционерите. Минималната възраст на кандидатите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на неудобни за правителството „лица с фашистки прояви“. Кандидати могат да представят управляващият Отечествен фронт, регистрираните политически партии (отново с условие да нямат „фашистки прояви“) и инициативни комитети. Гласува се по пропорционална система.[3]

Първоначално изборите са насрочени за 26 август 1945 година, но под натиска на представителите на Съединените щати и Великобритания в Съюзната контролна комисия те са отложени за 18 ноември, като е разрешено легалното функциониране на опозиционните партии и са нанесени изменения в избирателния закон. Въпреки тези промени, опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на демократични избори, и отказват да участват в тях.[2]

В условията на политически терор и при бойкот на изборите от страна на опозицията Отечествения фронт печели всички места в парламента при отчетена избирателна активност от 86%. С цел да се демонстрира многопартийност, в листите са включени много представители на коалиционните партньори в Отечествения фронт, като комунистите нямат мнозинство.[2]

Общото число на народните представители е 276. По списък избраните народни представители са 279,[1] понеже са включени двама починали и един подал оставка.[4]

Партии Мандати
Брой[5] %
Българска работническа партия (комунисти) 94 34,1
Български земеделски народен съюз (казионен) 94 34,1
Народен съюз „Звено“ 45 16,2
Българска работническа социалдемократическа партия 31 11,2
Радикална партия 11 4,0
независими 1 0,4
Общо 276 100,0

ДейностРедактиране

XXVI ОНС е открито на 15 декември 1945 с тронно слово на регента Венелин Ганев.[6]

XXVI Обикновено народно събрание развива активна дейност, с която полага правните основи на тоталитарния режим. За осеммесечното си съществуване то приема 215 закони и закона за изменение на закони. Законът за ръководство и контрол на армията отнема функциите на Регентството и става основа за масова чистка на офицерския състав на Българската армия и замяната му с хора, лоялни към Комунистическата партия, като част от тях дори са със съветско гражданство. Поставено е и началото на национализацията със Закон за трудовата поземлена собственост и Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.[2]

Въпреки усилията на правителството да демонстрира поне частично и формално придържане към Търновската конституция, 26-ото ОНС не успява да получи признанието на демократичните страни от Антихитлеристката коалиция. Притиснат от необходимостта да сключи мирен договор с тях, режимът е принуден да допусне представители на опозицията в парламента. През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Въз основа на него е избрано 6 Велико народно събрание, последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.[2]

СесииРедактиране

  • I редовна (15 декември 1945 – 6 ноември 1946)

БюроРедактиране

ПредседателРедактиране

ПодпредседателиРедактиране

  • Георги Трайков – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (БЗНС)
  • Петър Попзлатев – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (Звено)
  • Кирил Обретенов – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (БРСДП (обединена))
  • Пенчо Костурков – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (Радикална партия)

Известни депутатиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Официален сайт на НС
  2. а б в г д Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 72 – 73.
  3. Огнянов 2008, с. 99.
  4. Забележка в Азбучника към Стенографски дневници на XXVI Народно събрание, сесия I, открита на 15. XII. 1945, закрита на 28. IX. 1946, книга З, стр. 10
  5. Огнянов 2008, с. 100.
  6. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 700.
  7. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X

ИзточнициРедактиране