307 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

307 (триста и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

В Гърция

Деметрий I Полиоркет е изпратен от баща си Антигон I Монофталм да превземе град Атина, където е посрещнат като божествен освободител. Деметрий Фалерски, който управлява града от десет години, е прогонен в изгнание. Олигархичното управление на Атина, поддържано от Касандър, е заменено с демократично такова под патронажа на Антигонидите.^[1]
Касандър предприема успешно настъпление срещу позициите на Птолемей I в Гърция и бързо ограничава гарнизоните му до единствено Коринт и Сикион.^[2]

В Сицилия и Африка

Тиранът на Сиракуза Агатокъл има значителни успехи в картагенската част от остров Сицилия и успява да вдигне блокадата на Сиракуза с помощта на етруски съюзници. Това му позволява да се завърне в Африка с подкрепления, но въпреки това силите му не надхвърлят 13 500 войници и 10 000 либийци, на които трудно може да се разчита. Тъй като картагенците предпочитат да не влизат в открито сражение, а да изчакат пълното изтощение на врага си зад своите укрепления, Агатокъл е принуден да предприеме атака срещу стените на техния лагер. Нападението му завършва с пълен неуспех и загуба на около 3000 души, което съчетано с преминаването на либийците на картагенска страна слага край на кампанията му в Африка. Агатокъл напуска картагенската територия тайно с малка група сподвижници като изоставя остатъците от армията си по безскрупулен начин. Разгневените войници убиват двамата негови синове, които тиранът също не взима със себе си.^[3]
Картагенците и изоставените войници сключват споразумение, с което последните се съгласяват да се евакуират от позициите си срещу плащане на 300 таланта и да изберат или да преминат на служба на Картаген, или да бъдат заселени в град Солус в Сицилия.^[3]

В Римската република

Консули са Апий Клавдий Цек и Луций Волумний Флама Виолент.
Самнитите превземат Сора и Каиация, но са победени от проконсула Квинт Фабий Максим Рулиан при град Алифе.^[4]^[5]
Римляните провеждат военна кампания срещу салентините.^[5]
Започва строителството на Виа Валерия.^[5]

Източници

↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 55
↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 58
↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 399 – 400
↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 73
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 663

[CambridgeHellenistic-1] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 55

[CambridgeHellenistic1-2] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 58

[CambridgeHellenistic3-3] а ^б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 399 – 400

[Venning-4] Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 73

[CambridgeHellenisticRome-5] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 663

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]