Афродита
Тази статия е за древногръцката богиня. За албума на Кайли Миноуг вижте Aphrodite (албум).
Афродита (на гръцки: Αφροδίτη, „родена от морската пяна“) в древногръцката митология e богиня на красотата и любовта, но не толкова като нежно чувство, колкото като бурна страст. В нея на любовната власт на Афродита се подчиняват не само хората, но и всички богове, освен богините Атина, Артемида и Хестия.[1] Почитана е като даряваща изобилие богиня на плодородието, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. Отъждествява се с римската богиня Венера.
Афродита | |
древногръцка богиня на любовта и красотата | |
![]() | |
Награди | Ябълката на раздора |
---|---|
Семейство | |
Баща | Зевс, Уран |
Майка | Диона |
Съпруг | Хефест |
Партньор | Анхис Фаетон Адонис Арес Хермес Дионис Посейдон Зевс |
Деца | Антерос Деймос Ерос Фобос Хармония Химерос Хермафродит Приап Рода Ерикс Тюхе Пейто Еней Харити |
Афродита в Общомедия |
Произход
редактиранеЗа произхода на Афродита има две основни версии.
Според Омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“, най-ранните известни произведения на древногръцката литература, Афродита е дъщеря на Зевс и Диона.[2]
Според поемата на Хезиод „Теогония“, когато Кронос отрязва гениталиите на Уран и ги хвърля в морето, около безсмъртната му плът се образува бяла пяна и от нея се ражда Афродита. Красивата богиня, излиза на сушата на остров Кипър.[3]
Изобразяване
редактиранеСъс своя източен произход Афродита е близка финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор и е отъждествявана с тях. В този образ Афродита има свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки.
В Древна Гърция приближаващите я до малоазиатските богини черти са по-смекчени. С времето се утвърждава и разграничение между Афродита Урания - небесната Афродита, която отговаря на по-възвишените любовни стремления, и Афродита Пандемос - на целия народ, която е олицетворение на по-грубите и неопосредствени страсти.
Архаичната богиня се отличава със стихийна сексуалност. Тя владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст. Постепенно тя се превръща в кокетната и игрива Афродита, заема своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита – дъщерята на Зевс и Диона. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил „Данаиди“ Афродита също е представена като богиня на плодородието.
Една от статуите с най-голяма слава в Древността е Афродита Книдска – изработена от Праксител, във връзка с поръчка на жителите на о. Кос. Той направил за тях 2 статуи, едната от които - облечена (както е обичайно за женските статуи тогава, за разлика от мъжките), а другата – гола. Иновативното му решение не се харесва на островитяните, така че той намира на голата Афродита друг купувач - жителите на град Книд, в областта Кария. Там скоро се сдобива с голяма слава и витинският цар Никомед I предлага на жителите на Книд да им опрости дълговете, ако му отстъпят красивата скулптура, но те отказват. Статуята не се е запазила до наши дни, по изображения върху монети са направени копия, близки до оригинала.
Прочута статуя на Афродита е и Венера Милоска, изложена в Лувъра. Тя е намерена случайно през 1820 г. на о. Милос от гръцки селянин. Виделият я френски офицер убедил френския консул в Константинопол да я купи за Френския музей, но тя вече била продадена на турски чиновник. В последвалата схватка статуята губи ръцете си, които остават на пристанището и не са намерени.
Митология
редактиранеХефест срещу Арес
редактиранеВ много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това тя е от малцината богове, които са семейни, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест – мрачния бог ковач – най-изкусния майстор и най-грозния сред боговете.
Хефест е един от най-спокойните и уравновесени богове, но Афродита изглежда предпочита Арес – избухливия бог на войната. Хефест бил така безмерно щастлив да бъде женен за най-красивата жена и ѝ изковал прекрасни украшения, които я направили още по-неустоима за мъжете. Нещастието да е женена за Хефест я накарало да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес. Хефест веднъж много остроумно я хванал в прегръдките на Арес, използвайки мрежа, и завел всички други олимпийски богове да им се присмиват, като накарал прелюбодейците да обещаят, че ще прекратят връзката си. Веднага щом ги освободил те избягали и скоро забравили обещанието си.
Парис и Елена
редактиранеАфродита е в основната на гибелната връзка между Хубавата Елена и Парис, станала повод да започне Троянската война. В самата война Афродита се опитва да се намесва в полза на троянците. Именно тя спасява Парис в двубоя му с Менелай.
Адонис
редактиранеИма 2 предания за Адонис. Според едното от тях, разпространено в гръко-римския свят благодарение на „Метаморфози“ на Овидий, Адонис е млад, красив ловец, роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Мира (наказана за това, чрез превръщане в миртово дърво). Като любимец на богинята Афродита (Венера) младежът си спечелва ненавистта на съпруга ѝ, ревнивия бог Арес (Марс). Божеството изпраща един глиган, който го разкъсва. Кръвта му Венера превръща в цветето съсънка (анемона). Трогнат от мъката на дъщеря си, Зевс (представян в легендата, като баща на Венера, за разлика от други, в които това по-скоро е Уран) нарежда на брат си Хадес, бог на Подземното царството на сенките (душите), да пуска Адонис обратно на земята на всеки 6 месеца през годината, които той да прекарва с Афродита. През този сезон природата се пробужда, защото Афродита се радва на любимия си.
Според другата легенда, Адонис е обичан не само от Венера, но и от Прозерпина (Персефона). За да има мир между богините, Зевс нарежда на Адонис да прекарва половин година на земята (на повърхността на Земята), а другата половина – в Царството на мъртвите (Аид), чиято владетелка е Персефона, като жена на Хадес.
Историята на Психея
редактиранеАфродита силно ревнувала красотата на смъртната Психея. Помолила Ерос да хвърли златните си стрели към нея и да я накара да се влюби в най-грозния мъж на света. Ерос се съгласил, но после без да иска се убол на собствената си стрела и се влюбил в Психея. В това време нейните родители се тревожели, че дъщеря им още не е задомена. Допитали се до оракул, който им казал, че съдбата на тяхната дъщеря е да има безсмъртен любовник, който живее на върха на особена планина. Психея се примирила със своята съдба и се изкачила на върха на планината. Там Зефир – западният вятър я подел и качил до подножието. Тя влязла в една пещера и с почуда открила, че е пълна с бижута и нови дрехи. Ерос я посещавал всяка нощ в пещерата и правил любов с нея. От нея само искал никога да не светва лампи, за да не узнае кой е (защото имал крила на гърба си). Нейните две сестри и завидели и я накарали една нощ да светне внезапно лампата и да го види. Капка от горещото масло от лампата капнала на гърдите на Ерос, той се събудил и избягал. Когато разказала на сестрите си какво е станало, те се зарадвали и тайно една от друга се изкачили към върха на планината, надявайки се Ерос да ги хареса. Зефир обаче тях не ги подел и те намерили смъртта си в основата на планината. Психея търсила своя любим в цяла Гърция и накрая стигнала до храма на Деметра, където подът бил покрит със смесени зърна. Тя започнала да ги подрежда по купчинки и когато привършила, Деметра ѝ казала, че най-добрият начин да намери Ерос е да намери неговата майка Афродита и да спечели нейната благословия. Психея намерила храма на Афродита и влязла вътре. Афродита ѝ възложила задача, подобна на тази в храма на Деметра, но ѝ дала невъзможно кратко време за изпълнението ѝ. Ерос се намесил, тъй като все още я обичал, и накарал няколко мравки да ѝ помогнат със зърната.
Анхис
редактиранеАфродита често внушавала на Зевс страст към смъртни жени. Тази зависимост от богинята била неприятна на Зевс и той решил да я накаже. Отдало му се да я накара да се влюби в смъртния Анхис, пасящ стадата в Ида, най-високата планина на Троада.
За да не уплаши младежа, тя приела вид на смъртна девойка и казала, че е дъщеря на фригийския цар. На раздяла му се явила в истинския си облик и заедно с това разкрила и измамата. Анхис разбрал, че е бил с богиня. Афродита му казала, че ще му роди син – Еней и след 5 години ще го доведе и остави на баща му завинаги.
Потомство (според различните източници)
редактиране- От богове
- От смъртни мъже
- От Анхис - Еней - троянски герой и далечен прародител на Ромул и Рем, основателите на Древен Рим.
- От Бут от остров Сицилия -(Аполодор, I, 9, 25) - Ерикс
Източници
редактиране- ↑ Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. Наука и изкуство, 1967. с. 51 – 52.
- ↑ L'Iliade. Texte bilingue. Claude Michel Cluny (présenté par) / Frédéric Mugler (traduit par) (trad. du grec ancien). 1989. ISBN 978-2-7291-0421-4. с. V, 131; 329-351; 418-430; XIV, 188-224; XX, 105; XXIII, 184-187) 348-417.
- ↑ Hesiod. Theogony. The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White. Cambridge, MA.,Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd., 1914. с. 173.