Афродита

(пренасочване от Aphrodite)
Тази статия е за древногръцката богиня. За албума на Кайли Миноуг вижте Aphrodite (албум).

Афродита (на гръцки: Αφροδίτη, „родена от морската пяна“) е древногръцката богиня на любовта и красотата.

Афродита
древногръцка богиня на любовта и красотата
НаградиЯбълката на раздора
Семейство
БащаЗевс, Уран
МайкаДиона
СъпругХефест
ПартньорАнхис
Фаетон
Адонис
Арес
Хермес
Дионис
Посейдон
Зевс
ДецаАнтерос
Деймос
Ерос
Фобос
Хармония
Химерос
Хермафродит
Рода
Ерикс
Тюхе
Пейто
Еней
Харити
Афродита в Общомедия

Произход и описание редактиране

 
Детайл от „Раждането на Венера“ (т.е. Афродита, 1879) от Уилям Адолф Бугеро

Според Омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“, най-ранните известни произведения на древногръцката литература, Афродита е дъщеря на Зевс и Диона.[1] Според поемата на ХезиодТеогония“, когато Кронос отрязва гениталиите на Уран и ги хвърля в морето, около безсмъртната му плът се образува бяла пяна и от нея се ражда Афродита, красивата богиня, излязла на сушата на остров Кипър.[2]

Тя е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата.

На любовната власт на Афродита се подчиняват и богове, и хора. Неподвластни са ѝ само Атина, Артемида и Хестия.[3]

По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях Афродита е със свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил „Данаиди“ Афродита също е представена като богиня на плодородието. Само в Древна Гърция тези приближаващи я до малоазиатските богини черти са по-смекчени. Постепенно архаичната богиня с нейната стихийна сексуалност се превръща в кокетната и игрива Афродита, заела своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита – дъщерята на Зевс и Диона.

В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това тя е от малцината богове, които са семейни, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест – мрачния бог ковач – най-изкусния майстор и най-грозния сред боговете.

Хефест е един от най-спокойните и уравновесени богове, но Афродита изглежда предпочита Арес – избухливия бог на войната. Хефест бил така безмерно щастлив да бъде женен за най-красивата жена и ѝ изковал прекрасни украшения, които я направили още по-неустоима за мъжете. Нещастието да е женена за Хефест я накарало да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес и др. Хефест веднъж много остроумно я хванал в прегръдките на Арес, използвайки мрежа, и завел всички други олимпийски богове да им се присмиват, като накарал прелюбодейците да обещаят, че ще прекратят връзката си. Веднага щом ги освободил те избягали и скоро забравили обещанието си.

Афродита е и основната причина да започне Троянската война. И не само защото именно тя предлага Хубавата Елена на Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст.

И тя като другите олимпийски богове покровителства героите, но само в сферата на любовта. Афродита се опитва да се намеси в Троянската война на страната на троянците. Тя спасява Парис при битката му с Менелай.

Афродита и Психея редактиране

 
Афродита и Имерос, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр. Хр., част от Колекция Васил Божков, София, България

Афродита силно ревнувала красотата на смъртната Психея. Помолила Ерос да хвърли златните си стрели към нея и да я накара да се влюби в най-грозния мъж на света. Ерос се съгласил, но после без да иска се убол на собствената си стрела и се влюбил в Психея. В това време нейните родители се тревожели, че дъщеря им още не е задомена. Допитали се до оракул, който им казал, че съдбата на тяхната дъщеря е да има безсмъртен любовник, който живее на върха на особена планина. Психея се примирила със своята съдба и се изкачила на върха на планината. Там Зефир – западният вятър я подел и качил до подножието. Тя влязла в една пещера и с почуда открила, че е пълна с бижута и нови дрехи. Ерос я посещавал всяка нощ в пещерата и правил любов с нея. От нея само искал никога да не светва лампи, за да не узнае кой е (защото имал крила на гърба си). Нейните две сестри и завидели и я накарали една нощ да светне внезапно лампата и да го види. Капка от горещото масло от лампата капнала на гърдите на Ерос, той се събудил и избягал. Когато разказала на сестрите си какво е станало, те се зарадвали и тайно една от друга се изкачили към върха на планината, надявайки се Ерос да ги хареса. Зефир обаче тях не ги подел и те намерили смъртта си в основата на планината. Психея търсила своя любим в цяла Гърция и накрая стигнала до храма на Деметра, където подът бил покрит със смесени зърна. Тя започнала да ги подрежда по купчинки и когато привършила, Деметра ѝ казала, че най-добрият начин да намери Ерос е да намери неговата майка Афродита и да спечели нейната благословия. Психея намерила храма на Афродита и влязла вътре. Афродита ѝ възложила задача, подобна на тази в храма на Деметра, но ѝ дала невъзможно кратко време за изпълнението ѝ. Ерос се намесил, тъй като все още я обичал, и накарал няколко мравки да ѝ помогнат със зърната.

Афродита и Анхис редактиране

Афродита често внушавала на Зевс страст към смъртни жени. Тази зависимост от богинята била неприятна на Зевс и той решил да я накаже. Отдало му се да я накара да се влюби в смъртния Анхис, пасящ стадата в Ида, най-високата планина на Троада.

За да не уплаши младежа, тя приела вид на смъртна девойка и казала, че е дъщеря на фригийския цар. На раздяла му се явила в истинския си облик и заедно с това разкрила и измамата. Анхис разбрал, че е бил с богиня. Афродита му казала, че ще му роди син – Еней и след 5 години ще го доведе и остави на баща му завинаги.

Статуите на Афродита Книдска и Венера Милоска редактиране

 
Афродита и Адонис, Франсоа Лемойн

Една от статуите с най-голяма слава в древността е била тази на Афродита Книдска – изработена от Праксител. Статуята била поръчана от жителите на о. Кос. Той направил за тях две статуи. Едната била облечена, а другата – гола. Купувачите избрали първата, може би защото по това време гола статуя е било нещо твърде напредничаво и малко скандално. Голата Афродита била продадена на жителите на град Книд и скоро се сдобила с голяма слава. Витинският цар Никомед I от Витиния предложил на жителите на Книд да им опрости дълговете, ако му отстъпят красивата скулптура, но те отказали. Произведението на Праксител не се е запазило до наши дни, но гражданите на Книд изобразили Афродита върху монети. Благодарение на това, по-късно са направени копия, близки до оригинала.

Най-знаменитата статуя на Венера е на Венера Милоска, която сега е изложена в Лувъра. Била намерена случайно през 1820 г. на о. Милос от гръцки селянин. Виделият я френски офицер убедил френския консул в Константинопол да купи статуята за Френския музей. Оказало се обаче, че селянинът вече я продал на турски чиновник. В последвалата схватка статуята загубила ръцете си, които останали на пристанището и не са намерени.

Мъже/Деца (според различните източници) редактиране

Източници редактиране

  1. L'Iliade. Texte bilingue. Claude Michel Cluny (présenté par) / Frédéric Mugler (traduit par) (trad. du grec ancien). 1989. ISBN 978-2-7291-0421-4. с. V, 131; 329-351; 418-430; XIV, 188-224; XX, 105; XXIII, 184-187) 348-417.
  2. Hesiod. Theogony. The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White. Cambridge, MA.,Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd., 1914. с. 173.
  3. Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. Наука и изкуство, 1967. с. 51 – 52.