Афродита

(пренасочване от Aphrodite)
Тази статия е за древногръцката богиня. За албума на Кайли Миноуг вижте Aphrodite (албум).

Афродита (на гръцки: Αφροδίτη, „родена от морската пяна“) в древногръцката митология e богиня на красотата и любовта, но не толкова като нежно чувство, колкото като бурна страст. В нея на любовната власт на Афродита се подчиняват не само хората, но и всички богове, освен богините Атина, Артемида и Хестия.[1] Почитана е като даряваща изобилие богиня на плодородието, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. Отъждествява се с римската богиня Венера.

Афродита
древногръцка богиня на любовта и красотата
НаградиЯбълката на раздора
Семейство
БащаЗевс, Уран
МайкаДиона
СъпругХефест
ПартньорАнхис
Фаетон
Адонис
Арес
Хермес
Дионис
Посейдон
Зевс
ДецаАнтерос
Деймос
Ерос
Фобос
Хармония
Химерос
Хермафродит
Приап
Рода
Ерикс
Тюхе
Пейто
Еней
Харити
Афродита в Общомедия

Произход

редактиране
 
Детайл от „Раждането на Венера“ (т.е. Афродита, 1879) от Уилям Адолф Бугеро

За произхода на Афродита има две основни версии.

Според Омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“, най-ранните известни произведения на древногръцката литература, Афродита е дъщеря на Зевс и Диона.[2]

Според поемата на ХезиодТеогония“, когато Кронос отрязва гениталиите на Уран и ги хвърля в морето, около безсмъртната му плът се образува бяла пяна и от нея се ражда Афродита. Красивата богиня, излиза на сушата на остров Кипър.[3]

Изобразяване

редактиране

Със своя източен произход Афродита е близка финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор и е отъждествявана с тях. В този образ Афродита има свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки.

В Древна Гърция приближаващите я до малоазиатските богини черти са по-смекчени. С времето се утвърждава и разграничение между Афродита Урания - небесната Афродита, която отговаря на по-възвишените любовни стремления, и Афродита Пандемос - на целия народ, която е олицетворение на по-грубите и неопосредствени страсти.

Архаичната богиня се отличава със стихийна сексуалност. Тя владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст. Постепенно тя се превръща в кокетната и игрива Афродита, заема своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита – дъщерята на Зевс и Диона. В съхранените фрагменти от трагедията на ЕсхилДанаиди“ Афродита също е представена като богиня на плодородието.

Една от статуите с най-голяма слава в Древността е Афродита Книдска – изработена от Праксител, във връзка с поръчка на жителите на о. Кос. Той направил за тях 2 статуи, едната от които - облечена (както е обичайно за женските статуи тогава, за разлика от мъжките), а другата – гола. Иновативното му решение не се харесва на островитяните, така че той намира на голата Афродита друг купувач - жителите на град Книд, в областта Кария. Там скоро се сдобива с голяма слава и витинският цар Никомед I предлага на жителите на Книд да им опрости дълговете, ако му отстъпят красивата скулптура, но те отказват. Статуята не се е запазила до наши дни, по изображения върху монети са направени копия, близки до оригинала.

 
Афродита и Имерос, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр. Хр., част от Колекция Васил Божков, София, България

Прочута статуя на Афродита е и Венера Милоска, изложена в Лувъра. Тя е намерена случайно през 1820 г. на о. Милос от гръцки селянин. Виделият я френски офицер убедил френския консул в Константинопол да я купи за Френския музей, но тя вече била продадена на турски чиновник. В последвалата схватка статуята губи ръцете си, които остават на пристанището и не са намерени.

Митология

редактиране

Хефест срещу Арес

редактиране

В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това тя е от малцината богове, които са семейни, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест – мрачния бог ковач – най-изкусния майстор и най-грозния сред боговете.

Хефест е един от най-спокойните и уравновесени богове, но Афродита изглежда предпочита Арес – избухливия бог на войната. Хефест бил така безмерно щастлив да бъде женен за най-красивата жена и ѝ изковал прекрасни украшения, които я направили още по-неустоима за мъжете. Нещастието да е женена за Хефест я накарало да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес. Хефест веднъж много остроумно я хванал в прегръдките на Арес, използвайки мрежа, и завел всички други олимпийски богове да им се присмиват, като накарал прелюбодейците да обещаят, че ще прекратят връзката си. Веднага щом ги освободил те избягали и скоро забравили обещанието си.

Парис и Елена

редактиране

Афродита е в основната на гибелната връзка между Хубавата Елена и Парис, станала повод да започне Троянската война. В самата война Афродита се опитва да се намесва в полза на троянците. Именно тя спасява Парис в двубоя му с Менелай.

 
Афродита и Адонис, Франсоа Лемойн

Има 2 предания за Адонис. Според едното от тях, разпространено в гръко-римския свят благодарение на „Метаморфози“ на Овидий, Адонис е млад, красив ловец, роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Мира (наказана за това, чрез превръщане в миртово дърво). Като любимец на богинята Афродита (Венера) младежът си спечелва ненавистта на съпруга ѝ, ревнивия бог Арес (Марс). Божеството изпраща един глиган, който го разкъсва. Кръвта му Венера превръща в цветето съсънка (анемона). Трогнат от мъката на дъщеря си, Зевс (представян в легендата, като баща на Венера, за разлика от други, в които това по-скоро е Уран) нарежда на брат си Хадес, бог на Подземното царството на сенките (душите), да пуска Адонис обратно на земята на всеки 6 месеца през годината, които той да прекарва с Афродита. През този сезон природата се пробужда, защото Афродита се радва на любимия си.

Според другата легенда, Адонис е обичан не само от Венера, но и от Прозерпина (Персефона). За да има мир между богините, Зевс нарежда на Адонис да прекарва половин година на земята (на повърхността на Земята), а другата половина – в Царството на мъртвите (Аид), чиято владетелка е Персефона, като жена на Хадес.

Историята на Психея

редактиране

Афродита силно ревнувала красотата на смъртната Психея. Помолила Ерос да хвърли златните си стрели към нея и да я накара да се влюби в най-грозния мъж на света. Ерос се съгласил, но после без да иска се убол на собствената си стрела и се влюбил в Психея. В това време нейните родители се тревожели, че дъщеря им още не е задомена. Допитали се до оракул, който им казал, че съдбата на тяхната дъщеря е да има безсмъртен любовник, който живее на върха на особена планина. Психея се примирила със своята съдба и се изкачила на върха на планината. Там Зефир – западният вятър я подел и качил до подножието. Тя влязла в една пещера и с почуда открила, че е пълна с бижута и нови дрехи. Ерос я посещавал всяка нощ в пещерата и правил любов с нея. От нея само искал никога да не светва лампи, за да не узнае кой е (защото имал крила на гърба си). Нейните две сестри и завидели и я накарали една нощ да светне внезапно лампата и да го види. Капка от горещото масло от лампата капнала на гърдите на Ерос, той се събудил и избягал. Когато разказала на сестрите си какво е станало, те се зарадвали и тайно една от друга се изкачили към върха на планината, надявайки се Ерос да ги хареса. Зефир обаче тях не ги подел и те намерили смъртта си в основата на планината. Психея търсила своя любим в цяла Гърция и накрая стигнала до храма на Деметра, където подът бил покрит със смесени зърна. Тя започнала да ги подрежда по купчинки и когато привършила, Деметра ѝ казала, че най-добрият начин да намери Ерос е да намери неговата майка Афродита и да спечели нейната благословия. Психея намерила храма на Афродита и влязла вътре. Афродита ѝ възложила задача, подобна на тази в храма на Деметра, но ѝ дала невъзможно кратко време за изпълнението ѝ. Ерос се намесил, тъй като все още я обичал, и накарал няколко мравки да ѝ помогнат със зърната.

Афродита често внушавала на Зевс страст към смъртни жени. Тази зависимост от богинята била неприятна на Зевс и той решил да я накаже. Отдало му се да я накара да се влюби в смъртния Анхис, пасящ стадата в Ида, най-високата планина на Троада.

За да не уплаши младежа, тя приела вид на смъртна девойка и казала, че е дъщеря на фригийския цар. На раздяла му се явила в истинския си облик и заедно с това разкрила и измамата. Анхис разбрал, че е бил с богиня. Афродита му казала, че ще му роди син – Еней и след 5 години ще го доведе и остави на баща му завинаги.

Потомство (според различните източници)

редактиране

Източници

редактиране
  1. Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. Наука и изкуство, 1967. с. 51 – 52.
  2. L'Iliade. Texte bilingue. Claude Michel Cluny (présenté par) / Frédéric Mugler (traduit par) (trad. du grec ancien). 1989. ISBN 978-2-7291-0421-4. с. V, 131; 329-351; 418-430; XIV, 188-224; XX, 105; XXIII, 184-187) 348-417.
  3. Hesiod. Theogony. The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White. Cambridge, MA.,Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd., 1914. с. 173.