Златни къртици
Златни къртици (Chrysochloridae) са семейство плацентни бозайници.
Златни къртици | ||||||||||||||||||||||||||||||
Гигантска златна къртица (C. trevelyani) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Broom, 1915 Gray, 1825 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Златни къртици в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
На вид наподобяват на обикновените къртици и на австралийските торбести къртици, като заемат и съответната екологична ниша в обитаваните си местности. Приликите с тези представители са най-вече в резултат от конвергентна еволюция (а не на родствени връзки).
Разпространение и местообитание
редактиранеОбитават Субсахарска, Централна и Южна Африка - oт нос Добра Надежда на юг до Кения на север.
Живеят поединично, водейки основно подземен начин на живот, като си проправят ходове под земята, в търсене на храна, и обитават местности от пустинен до блатист характер.
Описание
редактиранеЗлатните къртици за малки до средни по размер бозайници с гъста космена покривка, която покрива дори очите. На цвят са червеникави, жълтеникави, кафеникави, но винаги с метален оттенък.
Главата на златната кърстица е сплесната отгоре, а муцунката й е тъпа и пригодена за ровене. Задните им лапички са с 5 пръста, а предните са с 4; третият пръст е снабден с остър нокът.
Хранят с разнообразни безгръбначни и по-рядко дребни гръбначни животни. Зъбната формула е: . Характерно за всички е, че храносмилателната система завършва в общ с пикочно-половата система отвор-клоака, като по този признак се доближават до някои ранни представители на бозайниците (еднопрохдни, двуутробни) и други групи гръбначни животни.
Раждат от 1 до 3 малки веднъж годишно.
Класификация
редактиранеМолекулен[1][2] и морфологичен[3][4][5][6] анализ на представителите е причина те да бъдат отделени от разред насекомоядни и да бъдат класифицирани в Afrotheria, което ги определя като далечни родственици на аадварка, слоновете, даманите, слонските земеровки и други животни, еволюирали на Черния континент. Семейството е подразделено на 2 подсемейства с общо 9 рода и 21 вида:
СЕМЕЙСТВО CHRYSOCHLORIDAE
- Посдемейство Chrysochlorinae
- Род Carpitalpa
- Род Chlorotalpa
- Род Chrysochloris
- Подрод Chrysochloris
- Подрод Kilimatalpa
- Род Chrysospalax
- Род Cryptochloris
- Род Eremitalpa
- Подсемейство Amblysominae
- Род Amblysomus
- Род Calcochloris
- Подрод Huetia
- Подрод Calcochloris
- Подрод incertae sedis
- Род Neamblysomus
Източници
редактиране- ↑ Springer MS, Stanhope MJ, Madsen O, de Jong WW. Molecules consolidate the placental mammal tree // Trends Ecol Evol 19 (8). 2004. DOI:10.1016/j.tree.2004.05.006. с. 430–438.
- ↑ Robinson, T. J. Fu, B. Ferguson-Smith, M. A. Yang, F. Cross-species chromosome painting in the golden mole and elephant-shrew: support for the mammalian clades Afrotheria and Afroinsectiphillia but not Afroinsectivora // Proceedings of the Royal Society B 271 (1547). 2004. DOI:10.1098/rspb.2004.2754. с. 1477–84.
- ↑ Asher RJ, Bennet N, Lehmann T. The new framework for understanding placental mammal evolution // BioEssays 31 (8). 2009. DOI:10.1002/bies.200900053. с. 853–64.
- ↑ Tabuce. Early tertiary mammals from North Africa reinforce the molecular Afrotheria clade // Proceedings of the Royal Society B 274 (1614). 2007. DOI:10.1098/rspb.2006.0229. с. 1159–66.
- ↑ Seiffert, E. A new estimate of afrotherian phylogeny based on simultaneous analysis of genomic, morphological, and fossil evidence // BMC Evol Biol 7 (224). 2007. DOI:10.1186/1471-2148-7-224. с. 13.
- ↑ Sanchez-Villagra, M. R., Narita, Y. and Kuratani, S. Thoracolumbar vertebral number: the first skeletal synapomorphy for afrotherian mammals // Syst Biodivers 5 (1). 2007. DOI:10.1017/S1477200006002258. с. 1–17.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |