Еднопроходни
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Еднопроходните (Monotremata) са разред животни от класа на бозайниците. Това са най-примитивните бозайници. Името произтича от факта, че яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход, клоака.
Еднопроходни | ||||||||||||||||||||||||||||
![]() Същинска ехидна (T. aculeatus) | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Gill, 1872 г. Bonaparte, 1837 г. | ||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||
Еднопроходни в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Еднопроходните са единственият разред в биологичния подклас на клас Бозайници – първичните или яйценосни бозайници (Prototheria).
Поради единствеността на включения в него разред, подкласът служи само за разграничаване от другите видове на същото таксономично ниво – за разлика от представителите на другия подклас (живородните бозайници) първичните снасят яйца и малките се излюпват от тях. След излюпването малките биват кърмени от майката като при другите бозайници.
Запазени живи представители има само в Австралия – птицечовка и ехидна.
Общи сведенияРедактиране
Съчетават белези на влечуги, птици и бозайници. Снасят яйца. Скоростта на метаболитните им процеси е по-ниска от тази на другите бозайници. Също така и температурата, която поддържат е леко колебаеща се и по-ниска (около 32 °C, в сравнение с двуутробните 35 °C, плацентните 38 °C или птиците 41 °C – средно). Някои животни имат козина, други рогова обвивка, а трети човка. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна.
РазпространениеРедактиране
Срещат се в Австралия и остров Нова Гвинея. Островът е разположен северно от Австралия и е имал сухопътна връзка с континента допреди 10 – 15 хил. години. Обитават гори, равнини и речни крайбрежия.
Начин на живот и храненеРедактиране
Ехидните са екологичния еквивалент на Люспениците и Мравоядите, водят наземен начин на живот, хранят се с определени видове насекоми, като термити и мравки, разкопават колониите им със силните си и снабдени с големи и здрави нокти крака, при опасност са способни да се заровят много бързо в земята, като отгоре остават да се показват само дългите и бодли. Птицечовката обитава ледено студените планински потоци, много добър плувец, във водата се движи с ловкост подобна на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка.
РазмножаванеРедактиране
Снасят яйца, подобно на птиците и влечугите, малките си кърмят с мляко. Малките на ехидната са голи, без бодли.
Допълнителни сведенияРедактиране
Недобре проучени животни, въпреки голямата си популярност. Птицечовката притежава отровен шип на задните крака, което я прави единствения отровен бозайник.
КласификацияРедактиране
- Разред Monotremata
- Подразред Platypoda
- Семейство Ornithorhynchidae: Птицечовки
- Род Ornithorhynchus
- Ornithorhynchus anatinus, Птицечовка
- Род Ornithorhynchus
- Семейство Ornithorhynchidae: Птицечовки
- Подразред Tachyglossa
- Семейство Tachyglossidae: Ехидни
- Род Tachyglossus
- Tachyglossus aculeatus, Късоноса ехидна, Австралийска ехидна
- Tachyglossus aculeatus aculeatus
- Tachyglossus aculeatus acanthion
- Tachyglossus aculeatus lawesii
- Tachyglossus aculeatus multiaculeatus
- Tachyglossus aculeatus setosus
- Tachyglossus aculeatus, Късоноса ехидна, Австралийска ехидна
- Род Zaglossus
- Zaglossus attenboroughi, Проехидна на Атънбъроу
- Zaglossus bartoni,
- Zaglossus bartoni bartoni
- Zaglossus bartoni clunius
- Zaglossus bartoni diamondi
- Zaglossus bartoni smeenki
- Zaglossus bruijni, Проехидна, Дългоноса ехидна, Дългоноса проехидна, Дългомуцунеста ехидна
- Род Tachyglossus
- Семейство Tachyglossidae: Ехидни
- Подразред Platypoda