Еднопроходни

Еднопроходни
	Късоноса ехидна
Класификация
Научно наименование
	Monotremata; Bonaparte, 1837
Обхват на вкаменелости
	аптий – настояще, 123–0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	еднопроходни в Общомедия

Еднопроходните (Monotremata) са разред животни от класа на бозайниците. Това са най-примитивните бозайници. Името произтича от факта, че яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход, клоака.

Еднопроходните са единственият разред в биологичния подклас на клас Бозайници – първичните или яйценосни бозайници (Prototheria).

Поради единствеността на включения в него разред, подкласът служи само за разграничаване от другите видове на същото таксономично ниво – за разлика от представителите на другия подклас (живородните бозайници) първичните снасят яйца и малките се излюпват от тях. След излюпването малките биват кърмени от майката като при другите бозайници.

Запазени живи представители има само в Австралия – птицечовка и ехидна.

Съдържание

Общи сведенияРедактиране

Съчетават белези на влечуги, птици и бозайници. Снасят яйца. Скоростта на метаболитните им процеси е по-ниска от тази на другите бозайници. Също така и температурата, която подържат е леко колебаеща се и по-ниска (около 32 °C, в сравнение с двуутробните 35 °C, плацентните 38 °C или птиците 41 °C – средно). Някои животни имат козина, други рогова обвивка, а трети човка. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна.

РазпространениеРедактиране

Срещат се в Австралия и остров Нова Гвинея. Островът е разположен северно от Австралия и е имал сухопътна връзка с континента допреди 10 – 15 хил. години. Обитават гори, равнини и речни крайбрежия.

Начин на живот и храненеРедактиране

Ехидните са екологичния еквивалент на Люспениците и Мравоядите, водят наземен начин на живот, хранят се с определени видове насекоми, като термити и мравки, разкопават колониите им със силните си и снабдени с големи и здрави нокти крака, при опасност са способни да се заровят много бързо в земята, като отгоре остават да се показват само дългите и бодли. Птицечовката обитава ледено студените планински потоци, много добър плувец, във водата се движи с ловкост подобна на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка.

РазмножаванеРедактиране

Снасят яйца, подобно на птиците и влечугите, малките си кърмят с мляко. Малките на ехидната са голи, без бодли.

Допълнителни сведенияРедактиране

Недобре проучени животни, въпреки голямата си популярност. Птицечовката притежава отровен шип на задните крака, което я прави единствения отровен бозайник.

КласификацияРедактиране

Разред Monotremata
- Подразред Platypoda
  - Семейство Ornithorhynchidae: Птицечовки
    - Род Ornithorhynchus
      - Ornithorhynchus anatinus, Птицечовка
- Подразред Tachyglossa
  - Семейство Tachyglossidae: Ехидни
    - Род Tachyglossus
      - Tachyglossus aculeatus, Късоноса ехидна, Австралийска ехидна
        Tachyglossus aculeatus aculeatus
        
        Tachyglossus aculeatus acanthion
        
        Tachyglossus aculeatus lawesii
        
        Tachyglossus aculeatus multiaculeatus
        
        Tachyglossus aculeatus setosus
    - Род Zaglossus
      - Zaglossus attenboroughi, Проехидна на Атънбъроу
      - Zaglossus bartoni,
        Zaglossus bartoni bartoni
        
        Zaglossus bartoni clunius
        
        Zaglossus bartoni diamondi
        
        Zaglossus bartoni smeenki
      - Zaglossus bruijni, Проехидна, Дългоноса ехидна, Дългоноса проехидна, Дългомуцунеста ехидна

↑ указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 18 септември 2015

↑ указано в: Class Mammalia Linnaeus, 1758

↑ указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 2006, дата на проверка: 19 септември 2013

[1]

[2]

[3]