Уикипедия

Еднопроходни

разред бозайници

Еднопроходните (Monotremata), или първични или яйценосни бозайници, са разред животни от клас Бозайници. Те са еволюционно първите и най-примитивните бозайници. Наречени са така, тъй като яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в общ проход, клоака. Те са единственият разред в подклас Prototheria. Запазени живи представители има само в Австралия – птицечовка и ехидна.

Еднопроходни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Първични бозайници (Prototheria)
разред:Еднопроходни (Monotremata)
Научно наименование
Bonaparte, 1837
Обхват на вкаменелости
Еднопроходни в Общомедия
[ редактиране ]

Поради единствеността на включения в него разред, подкласът служи само за таксономично различаване от представителите на подклас Живородни бозайници. Те снасят яйца, от които се излюпват малките. След излюпването, малките се кърмят от майката, аналогично на другите бозайници.

Общи сведения редактиране

Въпреки че в миналото са били често срещани, до днес са оцелели само две видови подгрупи – птицечовки и ехидни,[1] представени от 5 животински вида.[2]

Съчетават белези на влечуги, птици и бозайници. Снасят яйца. Скоростта на метаболитните им процеси е по-ниска от тази на другите бозайници. Също така и температурата, която поддържат е леко колебаеща се и по-ниска (около 32 °C, в сравнение с двуутробните 35 °C, плацентните 38 °C или птиците 41 °C – средно). Някои животни имат козина, други рогова обвивка, а трети човка. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна.

Разпространение редактиране

Срещат се в Австралия и остров Нова Гвинея. Островът е разположен северно от Австралия и е имал сухопътна връзка с континента допреди 10 – 15 хил. години. Обитават гори, равнини и речни крайбрежия.

Начин на живот и хранене редактиране

Ехидните са екологичния еквивалент на Люспениците и Мравоядите, водят наземен начин на живот, хранят се с определени видове насекоми, като термити и мравки, разкопават колониите им със силните си и снабдени с големи и здрави нокти крака, при опасност са способни да се заровят много бързо в земята, като отгоре остават да се показват само дългите и бодли. Птицечовката обитава ледено студените планински потоци, много добър плувец, във водата се движи с ловкост подобна на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка. Храносмилаелнаа им система завършва с клоака.[1]

Продължителността на живота им е до 50 години.[1]

Размножаване редактиране

Снасят яйца, подобно на птиците и влечугите, малките си кърмят с мляко, но нямат сукални зърна.[1] Малките на ехидната са голи, без бодли.

Еволюция редактиране

Те са първите бозайници и са произлезли от зверозъби гущери. В разреда са единствените бозайници, които снасят яйца. Предполага се, че при разделянето на Пангея, Австралия и Нова Гвинея, които са били общо парче земя, са се изолирали екологично, което е причина днес да са разплостранени само там. Единственият извествен вид от друга част на света е патагонският палеоценски Monotrematum sudamericanum[3] Разредът е оцелял, тъй като представителите му заемат екологични ниши със слаба или никаква конкуренция.[2]

Първи предположения за еволюцията на разреда прави Darlinton през 1957 г., който смята, че еднопроходните са били широко разпространити през Юра. Тази теория е отхвърлена, тъй като изследвания от 2009 г., които предполагат образуването на протоптицечови преди 19 – 48 млн г.[3] Въпреки това, образуването и възрастта на разреда е обект на научни спорове.

Класификация редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д-р Спелмън, Луси. Енциклопедия на животните. Егмонт България, 2016. ISBN 978-954-27-1112-4. с. 34-35.
  2. ↑ а б Turner, James. Mammals of Australia. София, Pensoft, 2004. ISBN 954-642-198-7. с. 23.
  3. ↑ а б Flannely, Timothy и др. A review of monotreme (Monotremata) evolution // An Australasian Journal of Palaeontology. DOI:10.1080/03115518.2022.2025900.
  4. ↑ [departments.bucknell.edu/biology/resources/msw3/browse.asp?id=10300001  Mammal Species of the World]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еднопроходни&oldid=11565043“.