Адалберт III фон Боген
Адалберт III (IV) фон Боген или Алберт III (IV) фон Боген (на немски: Adalbert III von Bogen; Albert III von Bogen; Albrecht III, Albert IV/Adalbert IV) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1197), също фогт на манастирите Прюфенинг, Обералтайх и Виндберг.
Адалберт III фон Боген Adalbert III von Bogen | |
граф на Боген и Виндберг, фогт на манастирите Прюфенинг, Обералтайх и Виндберг | |
Роден | |
---|---|
Починал | 20 декември 1197 г.
|
Герб | |
Семейство | |
Баща | Бертолд II фон Боген |
Майка | Лиутгард фон Бургхаузен |
Съпруга | Людмила Бохемска (1184 – 20 декември 1197) Людмила Бохемска |
Деца | Адалберт IV фон Боген Бертхолд III фон Боген |
Биография
редактиранеРоден е на 19 юли 1165 година. Той е единственият син и наследник на граф Бертолд II фон Боген-Виндберг († 21 март 1167) и втората му съпруга графиня Лиутгард фон Бургхаузен († 24 февруари 1195), дъщеря на граф Гебхард I фон Бургхаузен († 1163) и маркграфиня София фон Ветин-Майсен († сл. 1190). Внук е на граф Алберт II фон Боген-Виндберг († 13 януари 1146) и втората му съпруга графиня Хедвиг (Хадвиг) фон Виндберг († 1 декември 1162) от род Ваймар-Орламюнде-Истрия.
Родът фон Боген е през 12 и 13 век значим висш род в Бавария с резиденция северно от Дунав до Щраубинг. Около 1140 г. дядо му и баба му основават манастир Виндберг с помощта на епископ Ото фон Бамберг († 1139), който е осветен на 21 и 22 май 1142 г.
Адалберт/Алберт III става през 1168 г. фогт на манастир Виндберг, ок. 1180 г. фогт на манастир Прюфенинг и ок. 1190 г. фогт на манастир Обералтайх. Заради конфликт с манастира в Нидералтайх той построява там един замък през 1180 г. Адалберт води множество битки, през 1192 г. е осъден и се подчинява. Той последва 1195/1196 г. император Хайнрих VI в кръстоносния поход (1197) в Италия, прави огромни задължения и помага на Бохемия да стане кралство. По време на похода той умира на 20 декември 1197 г. на 32 години.
Неговият син Адалберт/Алберт IV († 1242), граф на Боген, е последният мъжки представител на рода. Негов наследник е полубрат му баварския херцог Ото II фон Вителсбах († 1253).
С измирането на графовете фон Боген техните собствености отиват през 1242 г. на Вителсбахите.
Фамилия
редактиранеАдалберт III фон Боген се жени 1184 г. за принцеса Людмила Бохемска (* 1170; † 4 август 1240), дъщеря на бохемския херцог Фредерик († 1189) и Елизабет/Ержебет от Унгария († сл. 1190), дъщеря на унгарския крал Геза II († 1162) и Ефросина Киевска († 1186). Тя е (доведена) братовчедка на Отокар I, крал на Бохемия. Двамата имат три сина:[1][2][3][4]
- Бертхолд III/IV (* ок. 1190; † 12 август 1218), убит в Петия кръстоносен поход), граф на Боген, женен за Кунигунда фон Хиршберг († сл. 2 февруари 1249), дъщеря на граф Гебхард II фон Хиршберг († сл. 1232) и Агнес фон Труендинген († сл. 1232). Кунигунда се омъжва втори път пр. 17 август 1223 г. за граф Конрад фон Васербург († 28 януари 1259)
- Лиутполд († 10 май 1221), граф на Боген (1209), става пробст в „Алтен Капеле“ в Регенсбург (1215) и фогт на Нидералтайх
- Адалберт/Алберт IV/V († 15 януари 1242), граф на Боген, кръстоносец (тръгва 1209/10 г. с император Ото IV в Италия, 1217/1218 в кръстоносния поход в Египет, 1234/35 г. в Палестина); последен мъжки представител на рода, женен за Рихенца фон Дилинген († 20 юни), дъщеря на граф Адалберт III фон Дилинген († 15 февруари 1214) и (Хайлика) фон Вителсбах († сл. 1180), дъщеря на херцог Ото I от Бавария († 1183) и графиня Агнес фон Лоон († 1191). Негов наследник е полубрат му баварския херцог Ото II фон Вителсбах († 1253).
- вер. Диполд († 1219), духовник в Регенсбург
През края на октомври 1204 г. вдовицата му Людмила Бохемска († 1240) се омъжва втори път в Келхайм за херцог Лудвиг I Келхаймерски (1173 – 1231), херцог на Бавария и пфалцграф при Рейн от фамилията Вителсбахи, бивш противник на първия ѝ съпруг Адалберт III фон Боген. Лудвиг е добър баща на нейните доведени три сина. Людмила е прародител на баварските херцози. Людмила основава през 1232 г. манастир Зелигентал в Ландсхут, като гробно место на Вителсбахите, където започва да живее и е погребана там.
Литература
редактиране- Franz Tyroller: Bogen, Grafen von.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 415.
- Lechner, Karl: Die Babenberger Markgrafen und Herzoge von Österreich 976 – 1246, Böhlau Verlag Köln 1985, S. 377.
- Toeche Theodor: Kaiser Heinrich VI. Wissenschaftliche Buchgesellschaft Darmstadt 1965, S. 242, 261.
- Andreas Kraus: Geschichte Bayerns: Von den Anfängen bis zur Gegenwart. C.H. Beck, München 1988, S. 88. ISBN 3-406-09398-1.
- Prämonstratenser-Abtei Windberg: ein Führer durch Kloster und Kirche. Kunstverlag Fink, Lindenberg 2002, ISBN 3-89870-072-0.
- Geschichte der Weiss-Blauen Rauten. Stadt Bogen
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 80B.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 86A.
Източници
редактиране- ↑ Adalbert IV von Bogen, fmg-ac
- ↑ Babenberg: Adalbert III, Gf von Bogen, genealogy.euweb.cz
- ↑ Adalbert III, Graf von Bogen, Vogt von Prufening & Oberaltaich, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Adalbert III. Graf v.Bogen, ww-person.com
Външни препратки
редактиране- Manfred Hiebl: Adalbert IV. Graf von Bogen-Windberg (1146 – 1167), Vogt von Prüfening, Oberaltaich und Windberg. In: Grafen von Bogen. Genealogie-Mittelalter
- Ludmilla von Böhmen, genealogie-mittelalter
- Grafen von Bogen, fmg.ac