Айраска
Айра̀ска (на италиански и на пиемонтски: Airasca) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 257 m надморска височина. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 3669 души,[2] от които 323 – чужди граждани.[3]
| Айраска Airasca | |
 | |
 | |
  Айраска  Айраска | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Пиемонт |
| Провинция | Метрополен град Торино |
| Площ | 15,74 km²[1] |
| Надм. височина | 257 m |
| Население | 3669 души (2023) |
| Кмет | Леополдо Де Ризо (Гражд. листа) от 26 май 2014 г. |
| Покровител | Свети Бартоломей, 24 август |
| Пощенски код | 10060 |
| Телефонен код | 011 |
| МПС код | TO |
| Официален сайт | www.comune.airasca.to.it |
| Айраска в Общомедия | |
География, административно деление и население
редактиране
Разположен югозападно от град Торино, в посока град Пинероло, Айраска се простира върху обширна равнина, богата на извори – район, който по-рано е бил включен в „Резервата на кралските ловни пространства“ и е известен със своите гори за сеч и изобилна дивеч.[4]
През Айраска минават следните потоци: Рио Торто, Джинго, Никола Алто, Никола Басо, Нова дела Стационе и Корниана.
Има следните подселища (на итал. frazioni)[5] и местности: Кашинета, Габелиери, Вичендете, Борда, Стационе Нуова.
Граничи със следните 5 общини: Скаленге, Пишина, Волвера, Ноне и Кумиана. Намира се на 23 км от Торино, на 125 км от Генуа и на 147 км от Милано.[6]
Сред 323-те чужди граждани с постоянно местожителство в общината към 1 януари 2023 г. преобладават тези на Румъния (178 души). Български граждани липсват.[7]
Топоним
редактиранеСпоред учени като Флекия (1871) и Данте Оливери (1965) името на селището произхожда от латинското благородническо име Арий (Arrius), съчетано с лигурската наставка -asco.[4]
Според други то произлиза от Aja – място за обработка на житни култури.[4]
Трета версия се дължи на генеалогичните проучвания на сем. Кока ди Сан Марко де Кавоти[8] и по-точно относно сем. Кавилясо и Айраска (Cavigliasso y Airasca), към което принадлежи Тереза – съпругата на италианския предприемач, икономист, химик и агроном Ернесто Мария Кока (1879 – 1940): понеже нейният род дава на историята доблестни адмирали, през 1326 г. граф Бертолино Пиосаско Ди Роси иска да го почете и дава името Айраска на селището и замъка, изградени недалеч от Торино.
История
редактиранеИмето Айраска се появява в Средновековни документи от втората половина на XIV век: феод на Графство Пиоскаско, територията е принадлежала на Резервата на кралските ловни пространства. Последните графове са Дероси ди Пиосаско, като последният граф е граф Феличе (1791 г.).[4]
През 1693 г. селището е полуразрушено от френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.
Построена като селскостопанско селище, през XX век община Айраска е включена в индустриалната зона на Торино, което води до силен прираст на населението през втората половина на века.[4]
Свидетелство за произхода на Айраска е намиращият се на 4 км от него замък Марсаля, типичен пример за селскостопанско имение в равнината на Пиемонт.[4]
Икономика
редактиранеОсновния икономически сектор е отглеждане на пшеница, царевица, зърнени култури, зеленчуци, фураж и овощни дървета, говеда, кози и птици. Вторичният икономически сектор се състои от малки и средни предприятия в секторите: млечни продукти, хранителни продукти, текстил, строителство, механични, металургични, дървообработващи, каменни, каучукови и пластмасови изделия, изделия от стъкло и кожа. Третичният сектор се състои от добра мрежа за дистрибуция, както и мрежа на услуги, включващи банкиране, застраховане и недвижими имоти.[9]
Забележителности
редактиранеГрадска архитектура
редактиранеЗамък на графовете Пиосаско-Айраска / Замък на 9-те зъбера
редактиранеЗамъкът (на итал. Castello dei conti Piossasco-Airasca, Castello dei Nove Merli) е древен замък, принадлежал на графовете Пиосаско-Айраска, който съхранява фрески от XV и XVII век.[10]
Замък Марсаля
редактиранеЗамъкът (на итал. Castello della Marsaglia) е разположен на 4 км извън Айраска. Той е известен с битката от 4 октомври 1693 г. между пиемонтските войски начело с херцог Виктор Амадей II Савойски и френските войски начело с ген. Никола дьо Катина.[10]
Религиозна архитектура
редактиранеЕнорийска църка „Свети Бартоломей“
редактиранеЦърквата (на итал. Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo): барокова църква, построена в края на XVII век върху руините на предходна църква от 1332 г. със запазена оригинална камбанария. Вътре има стенописи от XVIII век и фини дървени мебели, вкл. дървен хор и амвон от същия период.[11]
Църква на Братството на Светия Дух
редактиранеЦърквата (на итал. Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo) е от първата половина на XVIII век и е свидетелство за пиемонтската архитектура.[11]
Събития
редактиране
- Карнавал на алегоричните коли (Carnevale degli Strambicoli)[12] – в периода февруари-март в сътрудничество с градовете Волвера, Ноне и Виново; с шествия на малки движещи се платформи и други превозни средства с алегорични фигури и на хора с традиционни карнавални маски от Пиемонт. Маските на Айраска се казват Прайè (Prajè) – отговорник за поддръжката на напоителните канали и Маргера – работничка в маслена манифактура. По време на всеки парад квалифицирано жури оценява различните Strambìcoli и присъжда награди за най-екологичните, въображаемите, зрелищните и технически по-сложните.
- Пролетен панаир – първи понеделник на април с голям пазар и лунапарк.
- Патронен празник на Свети Бартоломей – 24 август. Съпътстван от голямо угощение на име „Панаир на пилето“, на което пилета на местни производители са приготвени по най-различни рецепти на пиаца Кастело и по улиците на градчето. Заедно с това се провежда и надбягване с пилета, в което участват пилета от различните квартали (Аурора, Кастело, Давал, Розела, Стационе и Сан Роко).
- Надбягване на кварталите – през юни. От 2016 г.
Култура
редактиране
Музеи, библиотеки, театри и кина
редактиране- Общинска библиотека – свободен и безплатен достъп
- Кино – в град Пиосаско, на 8,3 км
- Аматьорска театрална асоциация „Новата компания“ (Пицика 'е Фуйе)
Религиозни центрове
редактиране- Католическа енорийска църка „Свети апостол Бартоломей“ (Chiesa Parrocchiale di San Bartolomeo Apostolo), 14 век (ул. Рома 14)
- Католическа църква на Братството на Светия Дух (Chiesa della Confraternità dello Spirito Santo), 18 век (ул. Рома)
- Католическа църква „Св. Архангел Михаил“ / „Св. Антоний“ (Chiesa di San Michele Arcangelo o di Sant'Antonio)
- Католически параклис на Пресветото име на Мария / Параклис Навоне (Cappella del Santissimo Nome di Maria / Cappella Navone),19 век
- Католически параклис „Св. Мартин и Непорочното зачатие“ (Cappella di San Martino e Immacolata Concezione), в подселище Мартини.[13]
Образование
редактиранеТранспорт
редактиране- Най-близкото летище за вътрешни и международни полети е на 42 км (Торино Казеле); за директни междуконтинентални линии се използва летището Милано Малпенса, на 154 км
- Пристанище на Савона – на 149 км
- Гарата на Айраска, разположена на жп линията Торино-Торе Пеличе, се обслужва от линия 2 на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM)
- Автомагистрала A23 от алпийския проход Коле ди Сестриере, чийто маршрут пресича територията
- Околовръстен път на Торино E70, изход бул. Унионе совиетика (СССР) – Ступиниджи, на 15 км
- Междуградски автобусни линии: Садем: 275/282 Сестриере – Пероза Арджентина – Пинероло – Торино, 280 Бардже – Озаско – Пинероло – Айраска, 281 Сестриере – Пинероло (училищна линия); Bus Company 299 Торино – Айраска – Вилафранка – Салуцо, 301 Морета – Айраска и 302 Карде – Ноне; Cavourese: Торино-Пинероло-Торе Пеличе.[14]
Спорт
редактиранеПобратимени градове
редактиране
Вила Тринидад, Аржентина (2005)
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ((it)) История на Айраска на уеб страница на Община Айраска
- ((it)) Информация за Айраска на уеб страница Tutt'Italia.it
- ((it)) Информация на уеб страница Italapedia.it
- ((it)) Информация на уеб страница Comuni-italiani.it
Бележки
редактиране- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
- ↑ Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per sesso, età e stato civile (n) Comune: Airasca // Посетен на 2024-3-21.
- ↑ Popolazione straniera residente per sesso ed età al 1° gennaio 2023 // Посетен на 2024-3-21.
- ↑ а б в г д е Cenni Storici // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020. (на италиански)
- ↑ Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи
- ↑ Comuni limitrofi ad Airasca
- ↑ Данни ISTAT, архив на оригинала от 3 май 2020, https://web.archive.org/web/20200503083522/http://www.demo.istat.it/index.html, посетен на 16 август 2020
- ↑ Notiziario della famiglia Cocca di San Marco dei Cavoti di Andrea Jelardi, както и Memorial del centenario de Ernesto Maria Cocca (Argentina, 1984).
- ↑ Airasca economia // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ а б Airasca Storia // Italiapedia.it. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ а б Patrimonio architettonico // Comune di Airasca. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ Carnevale degli Strambicoli // Piemonte in festa. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 9 август 2020.
- ↑ Chiese e luoghi di culto // La Stampa. Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
- ↑ Cerca orari // Extra.TO. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
- ↑ Yo Ryo Sen Фейсбук страница, посетено на 17 юни 2021 г.
- ↑ A.S.D. Karate Shotokan Фейсбук страница, посетено на 17 юни 2021 г.
Външни препратки
редактиране- Официална уеб страница на Община Айраска
- Фейсбук страница на Pro Loco Airasca
- Историческа възстановка на Битката при Марсаля