Албрехт III (Австрия)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт III.

Албрехт III с плитката (на немски: Albrecht III, Albrecht mit dem Zopf, Graf von Habsburg Albrecht VII, * 1349/1350 във Виена, † 29 август 1395 в дворец Лаксенбург в Долна Австрия) от фамилията Хабсбурги е херцог на Австрия от 1365 до 1395 г.

Албрехт III
Albrecht III
херцог на Австрия
Albrecht Dritte Habsburg1.jpg
портрет от 16 век
Роден
Починал
Погребан Свети Стефан, Инерещат, Австрия
Управление
Период 1365 - 1395
Предшественик Рудолф IV
Наследник Албрехт IV
Familienwappen Habsburg-Stroehl.jpg
Семейство
Род Хабсбурги
Баща Албрехт II (Австрия)
Майка Йохана фон Пфирт
Братя/сестри Леополд III Хабсбург
Рудолф IV (Австрия)
Фридрих III (Хабсбург)
Съпруга Елизабет Бохемска (1358 – 1373) (19 март 1366 – 19 септември 1373)
Беатриса от Нюрнберг (1375 – 29 август 1395)
Деца Албрехт IV (Австрия)
Албрехт III в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е третият син на херцог Албрехт II († 1358) и Йохана фон Пфирт (1300–1351), най-възрастната дъщеря на граф Улрих III фон Пфирт (1281–1324) и принцеса Жана дьо Монбелярд (1284–1349) и правнучка на Хуго IV, херцог на Бургундия.

Хабсбургски домашен редРедактиране

Баща му Албрехт II създава през 1355 г. хабсбургски домашен ред, според който синовете му заедно и с равни права да управляват страната. Когато той умира на 20 юли 1358 г., най-големият му син Рудолф IV поема сам управлението, понеже другите му три сина са още малолетни.

През 1364 г. Рудолф IV издава Рудолфския домашен ред, според който хабсбургските земи са обща собственост на всички братя с подписите на тримата братя. (Фридрих III умира през 1362 г.). След няколко месеца Рудолф IV умира ненадейно на 26 години и двамата братя Албрехт III (15 или 16-годишен) и Леополд (14-годишен) управляват заедно. По-големият Албрехт има водещата роля. Скоро те имат конфликти.

Мирен договорРедактиране

На 29 септември 1369 г. в Шердинг се провежда среща между херцог Албрехт III и баварския херцог Стефан II в присъствието на много благородници от двете страни. Споровете за Тирол приключват и се подписва мирен договор. Бавария се отказа от Тирол в замяна на финансова компенсация; само окръзите Куфщайн , Кицбюел и Ратенберг остават баварски.

Политиката на Албрехт 1373 - 1379 г.Редактиране

Когато през 1378 година избухва Папската схизма, Албрехт подобно на люксембургите и повечето имперски принцове, застава на страната на римския папа Урбан VI. [1]

През 1394 г. граф Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц продава на херцог Албрехт III областта Блуденц с Монтафон. [2] Към този момент графът няма наследници по закон. Договорните разпоредби обаче му оставят доживотно ползване на областта и право на обратно изкупуване, в случай че му се роди син. (През 1420 г., след смъртта му, графството преминава при Хабсбургите) През юли същата година херцог Албрехт III Хабсбург с граф Хайнрих VI фон Гориция и Йохан Майнхард VII фон Гориция подписват договор за съюз и наследство, който гарантира на Хабсбургите наследство в графствата Гьорц и Лиенц, в Пфалц, в Каринтия и в останалите им владения в случай на бездетна смърт на един от двамата графове. Съществуващото споразумение за наследство между графовете Гьорц и Вителсбах е отменено с този договор. [3]

В херцогството на Австрия Албрехт успява да укрепи позициите на Хабсбургите като суверенни князе и да наложи разпоредбите на Privilegium maius. Чрез закупуване на няколко владения, обещани от графовете Шаунберг при враждата Шаунберг, той принуждава тази династия да признае неговия суверенитет над своята територия. [4] В резултат на това придобива земите над Енс (днешна Горна Австрия) до Хаусруск.

Покупката на други райони в Горен Рейн и в Швабия води до издигане на градовете там през 1379 и 1381 година. Само съюзът за имперските градове Люцерн и Цюрих (в днешна Швейцария) донася желания успех, но също така довежда до битката при Семпах през 1386 година. На 12 октомври 1386 г. е подписано примирие, последвано от мирен договор на 14 януари 1387 година, който е ограничен до една година. След изтичането на срока, войната продължава през февруари 1388 година, като е насочена предимно срещу град Гларус. След поражението на въоръжените сили на Хабсбург от въоръжените сили на Гларус на 9 април 1388 г. в битката при Нефелс е сключен седемгодишен мирен договор, в който са потвърдени федералните завоевания. [5] Примирието е удължено с двадесет години още през 1394 година, преди да изтече заради настъпилия конфликт в Свещената римска империя относно управлението на крал Вацлав IV [6].

В хода на конфликтите в Свещената римска империя през 1390-те години за трона на крал Вацлав, самият Албрехт има амбиции за кралския трон. През 1393 г. в Зноймо е сключено споразумение за взаимна защита между него, маркграф Йобст Моравски, унгарския крал Сигизмунд и маркграфа Вилхелм I фон Мейсен, което е насочено срещу крал Вацлав. През пролетта на 1394 година към съюза се включва граф Еберхард III Вюртемберг и четиринадесет швабски имперски града. [7] Този конфликт вероятно е за свалянето на придворния управител на Албрехт Йохан I фон Лихтенщайн.

Резиденции и пътуванияРедактиране

Херцог Албрехт остава в град Виена през по-голямата част от живота си, предпочитаната от него резиденция е Хофбург в околностите на Виена. Замъкът в Лаксенбург близо до Виена, който баща му вече е придобил, е превърнат от него в ловна хижа и се смята за любимото му място за престой. Тук той пише завещанието си през август 1395г. Има доказателства, че заедно с Леополд III през декември 1366 година отива в Нюрнберг, за да се срещне с император Карл IV. Посещенията в Прага са свързани с първия му брак и приключват след смъртта на Елизабет Люксембургска през 1373 г.

През септември 1387 г. той пътува до Бургундия за сватбата на племенника си Леополд IV .[8]

Договор от НойбергРедактиране

Чрез договора от Нойберг от 25 септември 1379 г. Албрехт получава Австрия об и под Енс (без територията около Винер Нойщат) заедно със Залцкамергут. Така фамилията Хабсбурги се разделя на Леополдинска и Албертинска линии.

През 1386 г. брат му Леополд е убит в битката при Семпах. Албрехт става опекун на четирите малолетни синове на брат си и регент на всички хабсбургски територии.

Албрехт умира през 1395 г. и е наследен от сина си Албрехт IV, но скоро синовете на Леополд успяват да получат управлението.

Семейство и децаРедактиране

Първи брак: През 1366 г. за осемгодишната Елизабет Люксембургска-Бохемска (1358–1373), дъщеря на император Карл IV, крал на Бохемия. Тя умира бездетна през 1373 г. на 16 години.

Втори брак: През 1375 г. за Беатриса фон Цолерн от Нюрнберг (* 1362, † 10 юни 1414), дъщеря на Фридрих V, бургграф на Нюрнберг и Елизабет фон Майсен.


Албрехт като поддръжник и покровителРедактиране

Албрехт се обгражда с кръг от учени и художници. Но той също се смята за учен, казва се, че е особено способен математик, а също и астролог. Доказателствата за дейности като покровители и спонсори показват, че образованието е много важно за херцога и че самият той е много добре образован. Албрехт е смятан за любител на книгите и колекционер на книги, по негова инициатива няколко латински произведения са преведени на немски.

Най-старата книга, която може да бъде документирана за националната библиотека, Евангелието на Йохан фон Тропау, написано през 1368 г. (Виена, ÖNB Cod. 1182, с ценни илюстрации на книги), идва от негово притежание [9]. Най-обширната австрийска историческа работа на този век: „Австрийската хроника на 95-те владетели“ [10], която се приписва на Леополд фон Виен, е поръчана от него. Оказва голямо влияние върху историята на Хабсбургите през 15 и 16 век.[11]

Неговият ангажимент за разширяване и поддържане на университета, основан от Рудолф IV през 1365 г., Alma Mater Rudolphina, е от най-голямо значение. На 21 февруари 1384 г. Албрехт постига от папа Урбан VI одобрение за създаване на богословски факултет [12] , без което по това време университетите не се смятаха за пълни. Инициираното от него писмо, което вероятно е издал през есента на същата година, се изтълкува от някои учени като нова основа. [13] През същата година Албрехт дарява херцогския колеж , Collegium ducale, първата действителна сграда на университета. По това време Виенският университет е научен център с общо над 3600 записани студенти от 1377 година до края на века, с влияние в цяла Източна Европа. Албрехт използва конфликтите, избухнали в Парижкия университет поради големия разкол, за да назначи известни професори във Виена. В допълнение, известни работници са ангажирани и от Южна Германия и Унгария. [14]

Той продължава разширяването на катедралата „Свети Стефан“, започнато от Рудолф IV [15].

Смърт и наследствоРедактиране

Албрехт умира в средата на подготовката за съвместна кампания с маркграф Йобст Моравски и унгарския крал Сигизмунд срещу крал Вацлав IV през август 1395 г. в Лаксенбург. Той намира своето последно място за покой в херцогската крипта в катедралата „Свети Стефан“ във Виена.

Синът му Албрехт IV го наследява за Австрийското херцогство, въпреки че трябва да сподели властта със своя братовчед Вилхелм от клонът на Леополдините, който като най-възрастен мъж от семейството претендира за наследник на Албрехт като „глава на семейството“. Албрехт III е основоположник на албертинската линия на дом Хабсбурги,която прекъсва през 1457 година със смъртта на неговия правнук Ладислав Постум.

ИзточнициРедактиране

  1. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 181
  2. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 189
  3. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 190
  4. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 181f
  5. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 188f.
  6. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 192
  7. Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 190 und 192
  8. [29]
  9. Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 37f.
  10. Peter Urbanitsch: Ostarrîchi - Österreich 996-1996. Menschen, Mythen, Meilensteine (Memento vom 9. Mai 2017 im Internet Archive), Katalog der Österreichischen Länderausstellung in Neuhofen an der Ybbs und St. Pölten. Herausgegeben von Ernst Bruckmüller und Peter Urbanitsch. Katalog des Niederösterreichischen Landesmuseums. N.F. 388, 1996, S. 86
  11. Alfons Huber: Albrecht III., Herzog von Oesterreich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 281–283.
  12. Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 22
  13. dazu Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 22f.
  14. Richard Reifenscheid: Die Habsburger in Lebensbildern. Von Rudolf I. bis Karl I., Verlag Styria 1982 ISBN 3-222-11431-5
  15. dazu Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 18–20