Албрехт III (Австрия)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт III.

Албрехт III с плитката (на немски: Albrecht III, Albrecht mit dem Zopf, Graf von Habsburg Albrecht VII, * 1349/1350 във Виена, † 29 август 1395 в дворец Лаксенбург в Долна Австрия) от фамилията Хабсбурги е херцог на Австрия от 1365 до 1395 г.

Албрехт III
Albrecht III
херцог на Австрия
Albrecht Dritte Habsburg1.jpg
портрет от 16 век
Роден
Починал
Погребан Свети Стефан, Инерещат, Австрия
Управление
Период 1365 - 1395
Предшественик Рудолф IV
Наследник Албрехт IV
Familienwappen Habsburg-Stroehl.jpg
Семейство
Род Хабсбурги
Баща Албрехт II (Австрия)
Майка Йохана фон Пфирт
Братя/сестри Леополд III Хабсбург
Рудолф IV (Австрия)
Фридрих III (Хабсбург)
Съпруга Елизабет Бохемска (1358 – 1373) (19 март 1366 – 19 септември 1373)
Беатриса от Нюрнберг (1375 – 29 август 1395)
Деца Албрехт IV (Австрия)
Албрехт III в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е третият син на херцог Албрехт II († 1358) и Йохана фон Пфирт (1300–1351), най-възрастната дъщеря на граф Улрих III фон Пфирт (1281–1324) и принцеса Жана дьо Монбелярд (1284–1349) и правнучка на Хуго IV, херцог на Бургундия.

Хабсбургски домашен редРедактиране

Баща му Албрехт II създава през 1355 г. хабсбургски домашен ред, според който синовете му заедно и с равни права да управляват страната. Когато той умира на 20 юли 1358 г., най-големият му син Рудолф IV поема сам управлението, понеже другите му три сина са още малолетни.

През 1364 г. Рудолф IV издава Рудолфския домашен ред, според който хабсбургските земи са обща собственост на всички братя с подписите на тримата братя. (Фридрих III умира през 1362 г.). След няколко месеца Рудолф IV умира ненадейно на 26 години и двамата братя Албрехт III (15 или 16-годишен) и Леополд (14-годишен) управляват заедно. По-големият Албрехт има водещата роля. Скоро те имат конфликти.

Договор от НойбергРедактиране

Чрез договора от Нойберг от 25 септември 1379 г. Албрехт получава Австрия об и под Енс (без територията около Винер Нойщат) заедно със Залцкамергут. Така фамилията Хабсбурги се разделя на Леополдинска и Албертинска линии.

През 1386 г. брат му Леополд е убит в битката при Семпах. Албрехт става опекун на четирите малолетни синове на брат си и регент на всички хабсбургски територии.

Албрехт умира през 1395 г. и е наследен от сина си Албрехт IV, но скоро синовете на Леополд успяват да получат управлението.

Семейство и децаРедактиране

Първи брак: През 1366 г. за осемгодишната Елизабет Люксембургска-Бохемска (1358–1373), дъщеря на император Карл IV, крал на Бохемия. Тя умира бездетна през 1373 г. на 16 години.

Втори брак: През 1375 г. за Беатриса фон Цолерн от Нюрнберг (* 1362, † 10 юни 1414), дъщеря на Фридрих V, бургграф на Нюрнберг и Елизабет фон Майсен.


Албрехт като поддръжник и покровителРедактиране

Албрехт се обгражда с кръг от учени и художници. Но той също се смята за учен, казва се, че е особено способен математик, а също и астролог. Доказателствата за дейности като покровители и спонсори показват, че образованието е много важно за херцога и че самият той е много добре образован. Албрехт е смятан за любител на книгите и колекционер на книги, по негова инициатива няколко латински произведения са преведени на немски.

Най-старата книга, която може да бъде документирана за националната библиотека, Евангелието на Йохан фон Тропау, написано през 1368 г. (Виена, ÖNB Cod. 1182, с ценни илюстрации на книги), идва от негово притежание [1]. Най-обширната австрийска историческа работа на този век: „Австрийската хроника на 95-те владетели“ [2], която се приписва на Леополд фон Виен, е поръчана от него. Оказва голямо влияние върху историята на Хабсбургите през 15 и 16 век.[3]

Неговият ангажимент за разширяване и поддържане на университета, основан от Рудолф IV през 1365 г., Alma Mater Rudolphina, е от най-голямо значение. На 21 февруари 1384 г. Албрехт постига от папа Урбан VI одобрение за създаване на богословски факултет [4] , без което по това време университетите не се смятаха за пълни. Инициираното от него писмо, което вероятно е издал през есента на същата година, се изтълкува от някои учени като нова основа. [5] През същата година Албрехт дарява херцогския колеж , Collegium ducale, първата действителна сграда на университета. По това време Виенският университет е научен център с общо над 3600 записани студенти от 1377 година до края на века, с влияние в цяла Източна Европа. Албрехт използва конфликтите, избухнали в Парижкия университет поради големия разкол, за да назначи известни професори във Виена. В допълнение, известни работници са ангажирани и от Южна Германия и Унгария. [6]

Той продължава разширяването на катедралата „Свети Стефан“, започнато от Рудолф IV [7].

Смърт и наследствоРедактиране

Албрехт умира в средата на подготовката за съвместна кампания с маркграф Йобст Моравски и унгарския крал Сигизмунд срещу крал Вацлав IV през август 1395 г. в Лаксенбург. Той намира своето последно място за почивка в херцогската крипта в катедралата „Свети Стефан“ във Виена.

Синът му Албрехт IV го наследява за Австрийското херцогство, въпреки че трябва да сподели властта със своя братовчед Вилхелм (Австрия) от рода Леополдините, който като най-възрастен мъж от семейството претендира за наследник на Албрехт като „глава на семейството“. Албрехт III основава албертинската линия на дом Хабсбурги изтича през 1457 г. със смъртта на неговия правнук Ладислав Постум .

ИзточнициРедактиране

  1. Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 37f.
  2. Peter Urbanitsch: Ostarrîchi - Österreich 996-1996. Menschen, Mythen, Meilensteine (Memento vom 9. Mai 2017 im Internet Archive), Katalog der Österreichischen Länderausstellung in Neuhofen an der Ybbs und St. Pölten. Herausgegeben von Ernst Bruckmüller und Peter Urbanitsch. Katalog des Niederösterreichischen Landesmuseums. N.F. 388, 1996, S. 86
  3. Alfons Huber: Albrecht III., Herzog von Oesterreich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 281–283.
  4. Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 22
  5. dazu Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 22f.
  6. Richard Reifenscheid: Die Habsburger in Lebensbildern. Von Rudolf I. bis Karl I., Verlag Styria 1982 ISBN 3-222-11431-5
  7. dazu Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 18–20