Владислав Посмъртни
Владислав Постум[1] (на немски: Ladislaus Postumus; на чешки: Ladislav Pohrobek; на унгарски: Utószülött László; на хърватски: Ladislav Posmrtni, 1440 – 1457 г.) от династията Хабсбурги, е крал на Унгария (под името Ласло V), крал на Бохемия и Хърватия и ерцхерцог на Австрия. Псевдонимът Постум получава, тъй като е роден четири месеца след смъртта на баща си.
| Владислав Посмъртни | |
|---|---|
| крал на Унгария | |
 Крал Владислав Постум (1440 – 1457) Музей на историята на изкуствата във Виена |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Свети Вит, Храдчани, Чехия |
| Управление | |
| Период | 1440 – 1457 |
| Наследник | Матяш Корвин |
| Други титли |
крал на Бохемия, ерцхерцог на Австрия |
 |
|
| Семейство | |
| Род | Хабсбурги |
| Баща | Албрехт II (Германия) |
| Майка | Елизабет Люксембургска |
| Братя/сестри |
Елизабет фон Хабсбург Анна Австрийска (1432 – 1462) |
| Владислав Посмъртни в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Владислав е син на Албрехт II Хабсбург, римско-немски крал, крал на Унгария и Бохемия, и съпругата му кралица Елизабет фон Люксембург, дъщеря на император Сигизмунд фон Люксембург от династията Люксембурги и втората му съпруга Барбара фон Цили.
КралРедактиране
РегентствоРедактиране
В периода на малолетието на племенника си Ладислав Постум, имащ права на унгарската и чешката корона, Фридрих III се опитва да установи своята власт над тези държави. Така той фактически държи Ладислав в плен, узурпирайки като опекун всички реални негови пълномощия.
Не му се отдава да създаде силна прохабсбургска партия. В двете кралства започват граждански войни, които дават властта на представители на националното средно дворянство – като регенти управляват Янош Хуняди в Унгария и Иржи Подебради в Чехия (Бохемия).[2][3] Едно унгарско нахлуване, съпроводено от въстание на австрийските съсловия през 1452 година принуждава Фридрих да освободи Ладислав и върне кралските регалии.
През 1452 година Иржи Подебради е официално признат за земски губернатор при непълнолетието на Владислав. В Бохемия е учреден съвет от 12 лица оглавяван от земския губернатор, и това правителство се равнява на правомощия на кралска власт. Така действителен владетел става Иржи Подебради.
През 1453 година Владислав е коронован за бохемски крал при условие, че потвърди и признае правата на Рокицани за пражки архиепископ. Иржи Подебради успява да си удължи регентството с 6 години.[4]
Завръщане на краля в Унгария и БохемияРедактиране
Посещение в БохемияРедактиране
Така в компанията на новия си настойник, граф Улрих II фон Цили, Владислав V посещава Бохемия, където на 28 октомври 1453 година най-накрая е коронован за крал на Бохемия, като Ладислав I.[5][6]
От 1452 година в Бохемия като регент, с одобрението на съсловната асамблея, администрира могъщият хусит Иржи Подебради. Дори след коронацията на Владислав, Подебради продължава да упражнява регентска власт от името на младия и в по-голямата си част отсъстващия крал. През този период регентът възстановява институциите на съдебната власт, възстановява загубените кралски владения и възстановява господството на Бохемия над Моравия, Силезия и Лужица. По този начин, благодарение на действията на Подебради, трайното възстановяване приключва след анархията, започнала след смъртта на крал Алберт.[7]
Възможности в УнгарияРедактиране
Пристигането на Владислав V в Унгария дава възможност за вътрешна консолидация на кралството. През януари 1453 г . Парламентът заседава в Пожун, където младият крал се задължава да амнистира всички, които са се борили срещу него и неговите привърженици от 1440 г. насам. От друга страна, въпреки че коронацията на Владислав V е законно отменена през 1440 година сега няма искане за повторение на целия обред. Кралят отменя по-големите дарения, получени от благородници от неговата майка Елизабет или крал Владислав I. На практика обаче, в името на общото помирение, на благородниците са потвърдени всички поземлени имоти, които държат в ръцете си, сред които има много имения, които преди 1439 година са принадлежали на короната. Кралят потвърждава даренията на именията на благородниците с нови харти, но заповядва да бъдат съборени целите укрепления, построени по време на вътрешните борби. Също така съдът започва обновяването на институциите на централната власт: архиепископ Дионисий Сеци е назначен за главен секретар на краля, докато епископът на Вараждин Ян Витез, учител на по-късния крал Матяш Хуняди, е назначен за началник на тайната служба.[8]
Въпреки че централните институции са официално подновени, все още най-могъщият човек в Унгария е Янош Хуняди. В края на 1452 година той остава без титлата губернатор, но младият крал богато го компенсира. Хуняди е назначен за върховен главнокомандващ на кралската армия и получава титлата генерал-капитан на кралството. Освен това му оставят всички укрепления и доходи, които той се е ползвал дотогава, но в замяна той трябва да плаща на краля 24 000 флорина годишно, за да издържа кралския двор. В случая с Хуняди е направено и друго изключение, тъй като Владислав V го назначава за наследствен префект на Бистрица (на латински: Perpetuus comes Bistriciensis). Дотогава наследствени титли не съществуват в Унгария, освен в случая с графовете Цили, на които крал Сигизмунд през 1399 година е дарена наследствена собственост. Хърватско Загорие обаче може да се разглежда и като територия на Свещената Римска империя, а не на Унгария.
Превъзходството на Янош Хуняди среща съпротива от някои влиятелни мъже. Сега, когато кралят е поема властта на съвета, старите разделения, възникнали от обстоятелства след смъртта на крал Алберт, губят значението си. Накратко, Ладислав Горянски, Улрих Цели и върховният съдия Ладислав Палачи скоро обединяват сили срещу Хуняди, който е основно препятствие при обновяването на кралската власт, а оттам и властта на парламента. Никола Илоцки, дългогодишен сътрудник на Хуняди, също се присъедини към групата. Алиансът е сключен през 1453 г. и е потвърден две години по-късно.[9] Освен Никола Илочки срещу Хуняди се обръща и бившето му протеже Ян Витез. Епископът на Варад се обръща към краля, който през януари 1454 година предлага на парламента Хуняди да бъде лишен поне от доходите от кралските владения. Въпреки това, тъй като дворът на Владислав се намира предимно във Виена или Прага, влиянието на Хуняди надделява. Младият крал прави посещение в Буда през февруари 1454 година, където Хуняди най-накрая е принуден да се откаже от част от приходите от кралски владения.
СмъртРедактиране
Владислав умира млад през 1457 г., малко преди да се ожени за дъщеря на френския крал Шарл VII. Той умира от левкемия. Филип де Комин[10] описва така неговата смърт:
| „ | ...крал Ласло е отровен в Прага от една жена от приличен порядъчен дом <...>. Кралят и тя били влюбени един в друг, и тя била възмутена от това, че той смята да се ожени във Франция с дъщеря на крал Шарл VII, принцеса Вианска, което означавало, че той се отказва от обещанието си към нея. Тя го отравя във ваната, давайки му да изяде ябълка, разрязана с нож, намазан с отрова. | “ |
Външни препраткиРедактиране
- Враг пред портите, сп. „Българска Наука“, бр. 60
ИзточнициРедактиране
- ↑ ВЛАД ДРАКУЛА, ВОЕВОДА НА ВЛАХИЯ, Литературен свят
- ↑ Томек В. История Чешкого королевства, изд. Звопарева,1868 г.,стр.496 – 499
- ↑ История Венгрии, ред Исламов Т.М, Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.193 – 198
- ↑ Лаптева Л. История Чехии периода феордализма, Издательство Московского университета,1993 година, стр.93 – 94
- ↑ Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
- ↑ Рокаи, Петер; Ђере, Золтан; Пал, Тибор; Касаш, Александар (2002). Историја Мађара. Београд: Clio.
- ↑ Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
- ↑ Рокаи, Петер; Ђере, Золтан; Пал, Тибор; Касаш, Александар (2002). Историја Мађара. Београд: Clio.
- ↑ Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.стр. 294
- ↑ Филипп де Коммин. Мемуары. – Москва: Наука, 1986
| Алберт II Хабсбург | → |  |
→ | Фридрих Мирни |
| Владислав Варненчик | → | .svg){kind=small} |
→ | Матияш Корвин |
| Алберт II Хабсбург | → |  |
→ | Иржи Подебрадски |