Правителство на Александър Малинов 1

Първото правителство на Александър Малинов е тридесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 16 януари 1908 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява страната до 5 септември 1910 г., след което е наследено от второто правителство на Александър Малинов.

Правителство на Александър Малинов 1
 30-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателАлександър Малинов
Народно събрание
166 / 203
Сформиране16 януари 1908
Разпускане5 септември 1910
Първоначален състав
Партия(и)Демократическа партия
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено отXIV ОНС
Гудев
Малинов 2
Цар Фердинанд I и членове на кабинета в Търново при провъзгласяването на независимостта

По негово време е обявена и международно призната независимостта на страната от Османската империя.

Политика

редактиране

Кабинетът Малинов национализира железниците в Южна България и ускорява строежа на нови жп линии в страната, продължава насърчителните и протекционистките мерки на предходния стамболовистки режим по отношение на стопанството, но прекратява репресиите над опозицията и демократизира образованието и местното управление.[3] Външната му политика след обявяването на независимостта е белязана от безуспешни усилия за подобряване на положението на македонските и тракийските българи в Османската империя чрез политическо разбирателство със Сърбия и Гърция, които провеждат въоръжена пропаганда в Македония, и с Високата порта, която парира българските инициативи за автономия на европейските си вилаети, търговско сътрудничество и развитие на обща железопътна инфраструктура. В преговорите за Балкански съюз, които води от края на 1909 г. със Сърбия и поддържащата сръбските претенции Русия, правителството на Малинов не отстъпва от принципа за неделимост на Македония.[4] Компромис е допуснат едва през 1912 г. от правителството на Народната и Прогресивнолибералната партия, които поемат властта след краткотрайния втори кабинет на Малинов.[5]

Съставяне

редактиране

Кабинетът, оглавен от Александър Малинов, е образуван от дейци на Демократическата партия.

 
Кабинетът на Александър Малинов през 1908 година. От ляво надясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, Тодор Кръстев, Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

Сформира се от следните 8 министри:[5]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Александър Малинов Демократическа партия
външни работи и изповедания Стефан Паприков безпартиен
вътрешни работи Михаил Такев Демократическа партия
народно просвещение Никола Мушанов Демократическа партия
финанси Иван Салабашев Демократическа партия
правосъдие Тодор Кръстев Демократическа партия
военен Данаил Николаев военен
търговия и земеделие Андрей Ляпчев Демократическа партия
обществени сгради, пътища и съобщения Александър Малинов Демократическа партия

В краткия си период на водене не са правени промени.

 
Групова снимка на цар Фердинанд (в самоковска носия) и министри от правителството на Александър Малинов пред двореца „Царска бистрица“. Боровец, 1908
 
Облигация от външния заем, емитиран от кабинета Малинов
  • 3 март – Финансово-политическо споразумение между Русия и Османската империя урежда признаването на българската независимост.[13]
  • 5 март – Образователна реформа: обнародван е Закон за народното просвещение.[14] Разширяване на учебния материал, повишение на изискванията към и заплащането на учителите, засилване на държавната подкрепа за училищата.[15]
  • 10 март – Влиза в сила трети по ред (след законите от 1895 и 1905 година) Закон за насърчаване на местната индустрия,[16] който коригира критериите за получаване на митнически, данъчни и тарифни облекчения. През 1909 г. броят на насърчаваните предприятия е 266, предимно от хранително-вкусовата и текстилната промишленост, с 66 милиона лева капитал и 13 000 работници (0,7% от икономически активното население).[17]
  • 6 април – В един и същи ден в Цариград и Петербург са подписани българо-турски протокол и българо-руска конвенция, с които се уреждат финансовите задължения (82 милиона лева) на българската държава към Османската империя и Източните железници.[18] Турция и Русия признават независимостта на България, последвани през следващите няколко дни от останалите Велики сили и от съседите ѝ Сърбия и Румъния.[13]
  • 13 юни – Споразумение на България с Компанията на Източните железници. Българското правителство става собственик и експлоататор на 309 км жп линии в Южна България.[19]
  • 26 юли – Линията РадомирКюстендил, поредната железопътна отсечка от София към Вардарска Македония, е пусната в експлоатация.[20]
  • ноември – Съюзът на българските конституционни клубове е разпуснат под натиска на младотурските власти. Последвалата акция за разоръжаване на населението е съпроводена с масови репресии. Македонските българи подновяват въоръжената борба в края на 1909 и началото на 1910 г.[21]
  • 3 декември – Договор за 100-милионен заем с „Винер Банкферайн“ и „Лендербанк“, утвърден от Народното събрание седмица по-късно и котиран в Лондон, Виена и Франкфурт в началото на 1910 г. Заемът е успех за българското правителство, защото му дава средства за обслужване на стари задължения, строеж на железници и въоръжаване, без да го обвързва с гаранции, и отслабва хегемонията на френския капитал, наложена при стамболовистите.[22]
  • 28 февруари – Русенски събития: кражбата на малолетна булка от семейството на местен турски ходжа завършва с масови сблъсъци между полиция и войска, от една страна, и местни жители, от друга, при които загиват 24 души, а 70 са ранени.[23][24]
  • 12 юли – Открита е 48-километровата линия Търново – Плачковци, първи етап от проектираната Презбалканска линия през Борущица за Стара Загора, която е започната още през 1904.[25]
  • 16 юли – Строежът на жп линия от София за Скопие спира в Гюешево на тогавашната турска граница. Откритата на тази дата отсечка Кюстендил – Гюешево не е икономически рентабилна, но отговаря на българските стратегически интереси. Османската империя обаче отказва да прокара железница от Куманово през границата.[26]

Литература

редактиране
  1. ДВ. Указ № 3 от 3 март 1907 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 16 януари 1908 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 г. (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 13 февруари 2015)
  3. Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 230 – 233.
  4. Стателова 1999, с. 234 – 240.
  5. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 96 – 99.
  6. Стателова 1999, с. 214.
  7. а б Стателова 1999, с. 215.
  8. Статистика на изборите за народни представители на ХIV-о Обикновено народно събрание. София, Държавна печатница, 1910, с. XIV Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine. (Дигитална библиотека на НСИ, посетен на 27 февруари 2015.)
  9. а б Стателова 1999, с. 216 – 217.
  10. Стателова 1999, с. 218.
  11. Стателова 1999, с. 221.
  12. Стателова 1999, с. 223 – 227.
  13. а б Стателова 1999, с. 228 – 229.
  14. Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6. с. 383.
  15. Стателова 1999, с. 231 – 232.
  16. Матанов 1993, с. 387 – 389.
  17. Даскалов, Румен. Българското общество 1878 – 1939. Том 1. София, ИК Гутенберг, 2005. ISBN 954-9943-96-8. с. 321 – 323.
  18. Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990, част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 122 – 125. Посетен на 13 февруари 2015.
  19. Тодорова 2009, с. 124 – 125.
  20. Джонев, Ангел. Македония в железопътната политика на България (1878 – 1918). Кюстендил, Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, 2008. ISBN 978-954-8191-15-9. с. 225. Посетен на 13 февруари 2015.
  21. Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 235, 249 – 250.
  22. Тодорова 2009, с. 130 – 133.
  23. Стателова 1999, с. 244.
  24. Ненов, Николай; Моллов, Тодор. Русенската „кървава сватба“. Варна, LiterNet, 2006.
  25. Бирданов, Георги. 100 години железопътна линия Търново – Плачковци. „Железопътен транспорт“, 2010, № 9 (посетен на 13 февруари 2015)
  26. Джонев 2008, с. 232.