Александър Панов (МФО)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Панов.
Александър Панов (Поппанов) е български общественик, деец на македонската емиграция в България.
| Александър Панов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
17 ноември 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1922 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Биография
редактиране
Роден е на 17 ноември 1886 година в село Горно Чичево, Велешко. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и право в Софийския университет в 1918 година.[1] Четник е известно време в четата на Крум Зографов във Велешко.[2]
През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в нестроева рота на 6-а Охридска дружина.[3] След края на Първата световна война участва в създаването на Илинденската организация и е пръв редактор на печатния ѝ орган вестник „Илинден“ до края на 1921 година. Панов е сред противниците на Тодор Александров и през април-май влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Заре Секулички, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[4]
Панов става директор на Софийските бани. Оглавява създадената Земеделска македонска дружба.[5]
През 1922 година Александър Панов, Михаил Думбалаков, Илия Личев, Тодор Бакалов и Никола Карасанов са отстранени от Илинденската организация заради злоупотреби с дружествени суми, без да е доказана вината им. По-късно е предвидено контролна комисия на организацията да изслуша Александър Панов[6], но междувременно той е убит от дееца на ВМРО Никола Гулев.[7][8]
Причина за убийството му е главната му роля в създаването на Емигрантската организация при БЗНС, която се стреми да привлече македонските бежанци на своя страна и заради участието му в ръководството на МФО. Издава вестник „Прокуден земледелец“, който полемизира с печатните органи на другите организации, а организацията получава официална подкрепа от правителството на БЗНС. След смъртта на Панов организацията се разпада.[9]
Бележки
редактиране- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 342.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 535.
- ↑ Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 35.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 93, 106, 109.
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 110 - 114.