Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Панов.

Александър Панов е български общественик, деец на македонската емиграция в България.

Александър Панов
български общественик
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е във Велес.[1] След края на Първата световна война участва в създаването на Илинденската организация и е пръв редактор на печатния ѝ орган вестник „Илинден“ до края на 1921 година. Панов е сред противниците на Тодор Александров и през април-май влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Заре Секулички, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[2]

Панов става директор на Софийските бани. Оглавява създадената Земеделска македонска дружба.[3]

През 1922 година Александър Панов, Михаил Думбалаков, Илия Личев, Тодор Бакалов и Никола Карасанов са отстранени от Илинденската организация заради злоупотреби с дружествени суми, без да е доказана вината им. По-късно е предвидено контролна комисия на организацията да изслуша Александър Панов[4], но междувременно той е убит от дееца на ВМРО Никола Гулев.[5][6]

Причина за убийството му е главната му роля в създаването на Емигрантската организация при БЗНС, която се стреми да привлече македонските бежанци на своя страна и заради участието му в ръководството на МФО. Издава се вестник „Прокуден земледелец“, който полемизира с печатните органи на другите организации, а организацията получава официална подкрепа от правителството на БЗНС. След смъртта на Панов организацията се разпада.[7]

БележкиРедактиране

  1. 36 години във ВМРО – Спомени на Кирил Пърличев, издателство ВЕДА-МЖ, 1999, ISBN 954-8090-01-5 стр. 111.
  2. Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 35.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 93, 106, 109
  5. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  6. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. с. 110-114.