Правителство на Георги Атанасов
Правителството на Георги Атанасов е седемдесет и осмо правителство на Народна република България, назначено с Укази № 2046 и № 2048 от 19 юни 1986 г.[1] Състои се от полтически дейци на БКП и БЗНС (казионен).Управлява страната до 8 февруари 1990 г., след което е наследено от първото правителство на Андрей Луканов.[2]
Правителство на Георги Атанасов | ||||
78-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Тодор Живков | |||
Председател | Георги Атанасов | |||
Избори | Парламентарни избори в България (1986) | |||
Сформиране | 19 юни 1986 г. | |||
Разпускане | 8 февруари 1990 г. | |||
Продължителност | 3 години, 7 месеца и 20 дни | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | ОФ (Българската комунистическа партия,Български земеделски народен съюз) | |||
Министри | 20 | |||
~ мъже | 19 | |||
~ жени | 1 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 400 / 400
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | 9 Народно събрание | |||
|
Политика
редактиранеПравителството на Георги Атанасов поема управлението на страната в условия на засилваща се икономическа криза и международна изолация. Валутните приходи в държавния бюджет от двете най-печеливши дейности на социалистическата икономика през 70-те години – нефтопреработването и военната промишленост, рязко намаляват. Вносът на евтин суров петрол от СССР е ограничен, а опитите на кабинета да осигури приток на валута чрез продажба на електроенергия за съседни страни довеждат до енергийна криза, режим на тока (1984 – 1985 г.) и огромни загуби на икономиката. Подобно е положението и в оръжейната индустрия. България губи голяма част от пазарите си както поради силната конкуренция на САЩ и държавите от НАТО, така и поради международното ембарго, наложено на нейни икономически партньори. Дълговете на Ирак, Иран, Алжир, Мароко, Либия, Сирия, Монголия, Камбоджа, Лаос, Куба и Виетнам към България за периода 1985 – 1990 г. надхвърлят 3 милиарда долара, но са създадени за сметка на това множество обекти в тези страни, строени с финансовото кредитно и техническото съдействие на НРБ, което увеличава вноса на стратегически суровини от споменатите страни.[2]
Тежкото икономическо положение, поддържането на огромен държавен бюрократичен апарат и на голяма армия принуждават кабинета да взема все повече заеми от международните финансови институции. Независимо от това министрите, отговарящи за икономиката и финансите – вицепремиерът и председател на Стопанския съвет при Министерския съвет Огнян Дойнов (1986 – 1987), министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров (1987 – 1989) и финансовият министър Белчо Белчев (1986– 1987; 1989) успяват да се справят изключително добре с икономическото развитие и да овладеят ситуацията по новите технологични направления. В края на 1989 г. външният дълг на страната надхвърля 10 милиарда долара. През този период, за да се запушат дупките в бюджета, е използван и пенсионният фонд (два милиарда лева са изтеглени през 1986 г.). Кризата обхваща селското стопанство. Обезлюдяването на българското село в резултат на индустриализацията и „голямата екскурзия“ на българските турци след смяната на имената им довежда до рязко намаляване на животинската продукция и до продоволствена криза в градовете. Независимо от някои становища изразени главно в Енциклопедия „Правителствата на България“, че опитите на управляващите да решат проблемите на селското стопанство чрез ограничена форма на частно селско стопанство и повсеместни бригади не довеждат до реален успех,[2] то видно от документи, съхраняващи се в ЦДА управляващите успяват да решат много от наболелите проблеми на селското стопанство в периода 1987 – 1988 г. като приемат редица важни решения: през ноември 1987 г., по време на 24 сесия на Генералната конференция на Организацията по прехрана и земеделие при ООН – ФАО – в Рим, е подписано споразумение между правителството на НРБ и ФАО, според което България започва да получава финансова помощ от ФАО за субсидиране на селското стопанство и горите; по решение на висшите ръководства на управляващите партии – Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС – от 22 април 1988 г. и с наредба на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов от май 1988 г. се разширява системата на самозадоволяването, вследствие на което се развива личната самоинициатива и се превъзмогва тенденцията по намаляване на броя на животните. През септември 1988 г. се обнародва Докладната записка на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков за преустройството на селското стопанство съгласно принципите на „юлската концепция“ и към нея – докладна записка на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и становища на Първите секретари на Областните комитети на БКП, които са изцяло подкрепена от председателя на МС Георги Атанасов и в които е наложена акордната система на работа, като АПК се преустройват от производствени организации в организации, внедряващи нови технологии и подпомагащи новите производствени организации – Кооперативните земеделски стопанства и гражданите акорданти, наемащи земя от държавата за обработване. Резултатите от показателите на селското стопанство отбелязват напредък в производството – средният годишен добив на пшеницата съгласно статистически данни за 1988 г. е 450 хил. т за разлика от 1985 г., когато е само 350 хил. т. Български заводи започват да произвеждат по съветски, италиански, западногермански и японски лицензии нова селскостопанска техника, като само самоходните косачки (по лицензия на италианската фирма БЧС) през 1987 г. са 1200, през 1988 г. са 4500, който размер се запазва и през 1989 г.
Въпреки обезпокоителните тенденции в икономиката на България и започналата „перестройка“ в СССР и другите социалистически държави‚ БКП запазва в управлението и през втората половина на 80-те години характерните черти на тоталитарната власт – общодържавна собственост‚ монополно място на комунистическата партия и огромна власт на лидера, сливане на държавния и партийния апарат, липса на ефективен граждански контрол и огромен репресивен апарат. И през втората половина на 80-те години СССР остава най-големият външнотърговски партньор на страната (над 50% от външнотърговския обмен на България). В политическата сфера обаче се появява явно охлаждане в отношенията между двете държави, дължащо се както на икономическата криза в т.нар. социалистически блок, така и на отказа на Тодор Живков и неговото обкръжение да следват плътно съветската „перестройка“. Тази хладина се засилва и от провеждането на т.нар. възродителен процес, което поставя България в международна изолация и създава сериозни проблеми на СССР като неин съюзник и покровител. Подобни са отношенията и с другите социалистически държави, повечето от които (Чехословакия, Полша, Унгария) предприемат бързи стъпки за скъсване с тоталитарното си минало.[2]
Десетоноемврийски преврат
редактиранеТежката икономическа криза, международната изолация на България и недоволството от тоталитарната власт (от 1988 г. в страната се появяват неформални организации, борещи се за радикални промени в системата) довеждат до свалянето на Живков от власт. На 10 ноември 1989 г. Петър Младенов и Андрей Луканов, подкрепяни от министър-председателя Георги Атанасов, Добри Джуров, Георги Иорданов и Пенчо Кубадински, „получават“ оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Няколко дни по-късно Тодор Живков е освободен и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. За генерален секретар на партията е избран Петър Младенов.[2]
Петър Младенов и неговото обкръжение смятат, че процесът на демократизация на българското общество трябва да се извърши под контрола на партията и промените имат само за цел да подобрят, а не да унищожат съществуващата система. Но през следващите месеци в политическия живот на страната се включват редица нови политически фактори, които заявяват своите претенции да бъдат двигател на промените. На 7 декември 1989 г. е образуван Съюзът на демократичните сили (председател на Координационния съвет е Желю Желев) и се обновяват ръководствата на БЗНС, ДКМС, БПС и др. От края на ноември започват и първите организирани прояви на новите опозиционни групировки. За да тушира социалното напрежение, Народното събрание отменя чл. 1 на конституцията‚ приема закони за амнистията, изменение на Наказателния кодекс, за академичната автономия на ВУЗ, за събранията, митингите и манифестациите и др. Управляващите се съгласяват с идеята за политически диалог с опозицията на Национална кръгла маса. На 3 февруари 1990 г. е приета оставката на Георги Атанасов и неговия кабинет.[2]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Георги Атанасов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 20 вицепремиери и министри и един председател:[2]
- 1: – посланик в СССР.
Промени в кабинета
редактиранеот 26 декември 1986
редактиране- Министерството на земеделието и горите се закрива и на негово място се създава Съвет за селско и горско стопанство.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
зам.-председател на Министерския съвет, председател на Съвета по селско и горско стопанство |
Алекси Иванов | БЗНС |
от 19 август 1987
редактиране- Освобождават се първите зам.-председатели и зам.-председателите на Министерския съвет.
Преобразуват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:
Закриват се надминистерските съвети при Министерския съвет:
Закриват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:
- Министерството на народната просвета;
- Министерството на финансите;
- Министерството на търговията;
- Държавният комитет за изследвания и технологии;
- Комитетът по труда и социалното дело;
- Комитетът по цените;
- Комитетът за наука, култура и образование.
Създават се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:
- Министерство на земеделието и горите;
- Министерство на външноикономическите връзки;
- Министерство на икономиката и планирането;
- Министерство на културата, науката и просветата.
от 3 май 1988
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
първи зам.-министър на външноикономически връзки | Христо Христов1 | БКП |
- 1: – с ранг на министър.
от 22 септември 1988
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
транспорт | Георги Танев | БКП |
от 19 декември 1988
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
вътрешни работи | Георги Танев | БКП | |
народно здраве и социални грижи | Минчо Пейчев | БЗНС | |
транспорт | Трифон Пашов | БКП | |
земеделие и гори | Георги Менов | БЗНС |
от 4 юли 1989
редактиранеРешение[3] от 4 юли 1989 г. на Политбюро на ЦК на БКП да препоръча следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:
- 1. Да бъдат назначени за зам.-председатели на Министерския съвет Георги Йорданов и Петко Данчев;
- 2. Министерството на културата, науката и просветата да се преустрои в Национален съвет за образование, наука и култура.
- 3. Да се създадат (с Указ № 1321 от 4 юли 1989 г.):
- 4. В състава на Националния съвет за образование, наука и култура да се включат:
- – Министерство на народната просвета;
- – Комитетът за наука и висше образование;
- – Комитетът за култура.
- 5. Да бъдат назначени:
- – проф. д-р Александър Фол – за председател на Националния съвет за образование, наука и култура, министър, член на правителството;
- – член-кореспондент Асен Хаджиолов – за министър на народната просвета и първи зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;
- – член-кореспондент Александър Янков – за председател на Комитета за наука и висше образование и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;
- – Николай Христозов – за председател на Комитета за култура и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура.
- 6. Да бъдат освободени:
от 28 юли 1989
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета за наука и висше образование | Александър Янков | безпартиен |
от 17 ноември 1989
редактиранеЗакрити са следните ведомства:
Създадени са с Указ № 2556 от 20 ноември 1989 г. следните ведомства:
- Министерство на финансите;
- Министерство на индустрията и технологиите;
- Министерството на вътрешната търговия;
- Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството;
- Държавен комитет за опазване на околната среда с ранг на министерство.
Освободени са следните министри:
- Петко Данчев – от поста зам.-председател на Министерския съвет;
- Христо Христов – от поста министър на търговията;
- Георги Йорданов – от поста министър на културата, науката и просветата.
- Александър Фол – от поста председател на Националния съвет за образование наука и култура
от 24 ноември 1989
редактиране- Трифон Пашов е освободен от поста министър на транспорта.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
финанси | Белчо Белчев | БКП |
от 18 декември 1989
редактиране- Григор Стоичков е освободен от поста зам.-председател на Министерския съвет.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
зам.-председател на Министерския съвет | Надя Аспарухова | БКП |
от 2 януари 1990
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
вътрешни работи | Атанас Семерджиев | БКП |
Литература
редактиране- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ДВ. Укази № 2046 и № 2048 от 19 юни 1986 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 49 от 24 юни 1986 г.
- ↑ а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 332 – 340.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 3698, Протокол № 133 от 4 юли 1989 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с: развитие на акционерните форми на собственост и на стопанската дейност чрез акционерни фирми; резултатите от срещата на Тодор Живков с Михаил Горбачов – генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР, в Москва; преустройството на икономиката