Станислав Лем

полски писател

Станѝслав Херман Лем (на полски: Stanisław Herman Lem) е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът Соларис, издаден през 1961 г., който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 г. Теодор Стърджън заявява, че Лем е най-четеният писател фантаст в света.

Станислав Лем
Stanisław Lem
полски писател
St Lem resize.jpg
Роден
Stanisław Herman Lem
Починал
27 март 2006 г. (84 г.)
ПогребанКраков, Полша
Религияатеизъм[1]
Учил вЛвовски университет
Ягелонски университет
НаградиФранц Кафка (1991)
Австрийска държавна награда за европейска литература (1985)[2]
Орден на Възраждане на Полша
Литература
Период1946 – 2005 г.
Жанровенаучна фантастика
философия
сатира
Известни творбиСоларис“ „Фиаско
НаградиОрден на Белия орел Командорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша
ПовлиянХърбърт Уелс, Жул Верн, Норберт Винер, Клод Шанън, Сол Белоу
Семейство
БащаСамуел Лем
МайкаСабина Волер
СъпругаБарбара Лешняк (1953 – 2006)
Деца1
ПодписStanisław Lem signature.svg
Уебсайтlem.pl
Станислав Лем в Общомедия

Произведенията на Лем засягат различни философски теми: размишления върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези произведения са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Преводите на чужди езици са затруднени от пасажите с комплексно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и използваните каламбури. По тази причина често съществуват няколко различни версии на преводите.

БиографияРедактиране

 
Сградата, в която се ражда и прекарва детството си Станислав Лем

Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 г. в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна) в семейството на лекар ларинголог. От 1932 до 1939 г. учи в гимназия в родния си град. Спомените от детските си и младежки години описва по-късно в романа „Високият замък“.

През 1940 г. кандидатства в Политехниката, но не е приет. Започва следването си в Лвовския медицински институт, но избухването на Втората световна война го прекъсва. По време на нацистката окупация Лем работи като помощник механик и заварчик в гараж на немска фирма. Участва в Съпротивата. През 1944 г. Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989 г. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов.

В Краков Лем продължава и завършва следването си в Ягелонския университет. Решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера на военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Работи като младши асистент в научен институт. Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е „Човекът от Марс“ (1946), излязъл като поредица в списанието Nowy Świat Przygód („Нов свят на приключенията“), а първата негова книга – „Астронавти“, публикувана през 1951 г.

От 1948 г. писателят работи по романа „Болница Трансфигурация“. Той е спрян от комунистическата цензура, въпреки многократните преработки на текста, правени от Лем. Книгата е издадена 8 години по-късно.

През 1953 г. Лем се жени за Барбара Лестняк (лекар по професия), с която се запознава в 1950 г. На 14 март 1968 г. се ражда синът им Томаш.

 
Гробът на Станислав Лем на Салваторското гробище в Краков

Периодът 19611970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите „Едем“ (1959), „Завръщане от звездите“ (1961), и особено „Соларис“ (1961) му донасят световна известност, затвърдена от „Непобедимият“ (1964) и „Разкази за пилота Пиркс“ (1968). През 1973 г. Американското общество на научните фантасти (SFWA) го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията „Злочестата фантастика“ (1976), в която критикува художествената немощ на жанра, тази привилегия му е отнета.

През 1981 г. получава почетна степен от Вроцлавската политехника, а по-късно и от Ополския, Лвовския и Ягелонския университет.

При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г., Лем я напуска и живее зад граница до 1988. В този период са издадени последните му научно-фантастични произведения – „Мир на Земята“ и „Фиаско“. През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията.

Станислав Лем умира от сърдечна болест на 27 март 2006 г. в Краков.

ПризнаниеРедактиране

  • 1957 – Наградата на Краков за литература (Nagroda Literacka miasta Krakowa)
  • 1965 – Наградата на Министерството на културата и изкуствата на Полша, II степен (Nagroda Ministra Kultury i Sztuki II stopnia)
  • 1972 – член на комисията „Полша 2000“ под егидата на Полската академия на науките
  • 1973
    • Наградата на Министъра на външните работи за популяризирането на полската култура навън (nagroda Ministra Spraw Zagranicznych za popularyzację polskiej kultury za granicą)
    • Наградата за литература на Министъра на културата и изкуствата на Полша (nagroda literacka Ministra Kultury i Sztuki) и почтен член на Science Fiction Writers of America
  • 1976 – Държавна награда I степен в областта на литературата (Nagroda Państwowa I stopnia w dziedzinie literatury)
  • 1979
    • Grand Prix de Littérature Policière за романа Katar.
    • Малката планета, 3836 Lem, открита от съветския астроном Николай Степанович Черних, е кръстена на негово име
  • 1981 – Doctor honoris causa на Вроцлавската политехника
  • 1986 – Носител на Австрийската дърпжавна награда за европейска литература
  • 1991 – Носител на наградата Франц Кафка
  • 1994 – член на Полската академия за обучение
  • 1996 – носител на Ордена на белия орел
  • 1997 – почетен гражданин на Краков
  • 1998 – Doctor honoris causa: Ополски университет, Лвовски университет, Ягелонски университет
  • 2003 – Doctor honoris causa на Университета в Билефелд
 
Стенопис в Краков в памет на Лем.

ПроизведенияРедактиране

Ранни произведенияРедактиране

  • Czlowiek z Marsa (1946) – Човекът от Марс (не е издавана на български език)
  • Astronauci (1951) – Астронавти
  • Oblok Magellana (1955) – Облакът на Магелан

Романи и новелиРедактиране

  • Eden (1959) – Едем
  • Sledztwo (1959) – Разследване (не е издавана на български език)
  • Powrot z gwiazd (1961) – Завръщане от звездите
  • Pamietnik znaleziony w wannie (1961) – Дневник, намерен във вана
  • Solaris (1961) – Соларис
  • Niezwyciezony (1964) – Непобедимият
  • Glos Pana (1968) – Гласът на бога (не е издавана на български език)
  • Katar (1976) – Сенна хрема
  • Fiasko (1987) – Фиаско

Цикъл за роботитеРедактиране

  • Cyberiada (1965) – Кибериада, сборник разкази

Цикъл за Ийон ТихиРедактиране

  • Dzienniki gwiazdowe (1957) – Звездни дневници, цикъл разкази
  • Kongres futurologiczny (1983) – Конгрес по футурология

Цикъл за пилота ПирксРедактиране

  • Opowiesci o pilocie Pirxie (1968) – Разкази за пилота Пиркс, поредица разкази

Теоретични и философски съчиненияРедактиране

  • Dialogi (1957) – Диалози (не е издавана на български език)
  • Summa Technologiae (1964) – Summa Technologiae, само части от нея са издавани на български език
  • Wysoki Zamek (1966) – Високият замък
  • Fantastyka i futurologia (1970) – Фантастика и футурология (не е издавана на български език)
  • Doskonala proznia (1971) – Перфектен вакуум (не е издавана на български език)
  • Wielkosc urojona (1973) – Имагинерна величина (не е издавана на български език)

ДругиРедактиране

  • Golem XIV (1981) – Голем XIV (не е издавана на български език)

ИзточнициРедактиране

  1. dspace.uni.lodz.pl.
  2. www.kunstkultur.bka.gv.at. Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)

Външни препраткиРедактиране

Открийте още информация за Станислав Лем в нашите сродни проекти:

  Общомедия (изображения и звук)
  Уикицитат (цитати)