Анилин

Не бива да се бърка с аланин.

Анилинът, фениламинът или аминобензенът е силно отровно органично вещество с формула C₆H₅NH₂. Отравянията са възможни при вдишвания на анилинови пари, при попадане на течен анилин върху кожата на човека и при работа с анилинови бои. Много опасно е, ако се консумират храни, за оцветяването на които са използвани анилинови бои. Симптомите на различните степени на отравяния са различни: от преумора, главоболие, гадене до нарушаване на съзнанието, а при най-тежките случаи – кома, парализа и смърт.

Анилин

Физични свойства

Анилинът е безцветна течност. На въздух, поради лесното си окисление той бързо променя цвета си до червено–кафяв. Парите на анилина имат специфична миризма. Във вода е малко разтворим. Разтваря се добре в бензен, спирт, етер и други. Температурата му на кипене е 184 °C, а температурата му на топене е -6 °C

Химични свойства

Свойствата на анилина се определят от аминогрупата и ароматното ядро. Парите на анилина са отровни.

Получаване

Анилинът се получава от нитробензен при редукцията му с атомен водород:

С₆Н₅NO₂ + 3H₂ → C₆H₅NH₂ + 2H₂O

Анилинът се окислява много лесно. Под влияние на силни окислители анилинът променя цвета си. Например крайния продукт при окисляване с калиев бихромат е анилиново черно.

Подобно на амоняка, анилинът е слаба основа и взаимодейства с киселини:

С₆Н₅NH₂ + HCl→ C₆H₅NH₃⁺Cl^—

Анилинът може да взаимодейства с Br, като реакцията се извършва много по-лесно, отколкото при чистия бензен:

C₆H₅NH₂ + 3Br₂→ C₆H₂Br₃NH₂ + 3HBr

История

Анилинът е добит през 1826 г. от Ото Унфердорбен (1806 – 1873) при обработка на вар с индиго.

Външни препратки

• Ароматни съединения – анилин (С6Н5NH2)