Ансън (линеен кораб, 1940)
Ансън (на английски: HMS Anson (79)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“. Кръстен е в чест на адмирала Джордж Ансън. Построен в корабостроителницата на компанията Swan Hunter, спуснат на вода на 24 февруари 1940 г. Влиза в строй на 22 юни 1942 г. Края на строителството му е отсрочен поради поставянето на радиолокационна станция за управление на огъня и допълнително зенитно въоръжение. Линкора трябва да се казва „Джелико“ в чест на адмирала, командащ Гранд Флийт по време на Ютландското сражение, обаче през февруари 1940 г. е преименуван на „Ансън“.
| „Ансън“ HMS Anson (79) | |
_at_Devonport,_March_1945.jpg) Линкорът „Ансън“ през 1945 г. | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“ |
| Производител | Swan Hunter в Уолсенд, Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 20 юли 1937 г. |
| Спуснат на вода | 24 февруари 1940 г. |
| Влиза в строй | 22 юни 1942 г. |
| Изведен от експлоатация | 30 март 1957 г., утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 36 727 t (нормална) 46 090 t (пълна) |
| Дължина | 213,5 m (по КВЛ) 227,1 m (максимална) |
| Ширина | 31,4 m (максимална) |
| Газене | 10,2 m |
| Броня | главен пояс: 356 – 381 mm; носови траверси: 305 – 203 mm; кърмови траверси: 254 – 102 mm; палуба: 127 – 152 mm; барбети ГК: 280 – 330 mm; кули ГК: 149 – 324 mm; (чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив) барбети СК: 25 mm кули СК: 51 – 25 mm; бойна рубка: 76 – 114 mm (165 mm покрив) |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип; 4 гребни винта; 110 000 к.с. |
| Скорост | 28,3 възела (52,4 km/h) |
| Далечина на плаване | 5400+ морски мили при 18 възела ход |
| Екипаж | 1314 души (1945 г.) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x4 и 1x2 356 mm; Зенитна артилерия: 8x2 133 mm; 4x8 40 mm |
| Самолети | 1 катапулт, 2 хидросамолетa[1] |
| „Ансън“ в Общомедия | |
„Ансън“ влиза в състава на Кралския флот по време на Втората световна война и към декември 1943 г. взема участие в прикриването на девет арктически конвоя. През юли 1943 г. линкора участва в операциите по отвличане на вниманието на противника от десанта на съюзниците в Сицилия. През февруари 1944 г. „Ансън“ подсигурява прикритието на надводните сили по време на провеждането на операцията „Тангстен“ – атаката на британската палубна авиация над немския линкор „Тирпиц“.
На 15 август 1945 г. „Ансън“ присъства в Хонконг по време на капитулацията на намиращите се там японски войски. На 2 септември същата година сред останалите кораби на съюзниците се намира в Токийския залив по време на подписването на Акта за капитулация на Япония.
След края на войната „Ансън“ става флагмански кораб на 1-ва ескадра линейни кораби на Тихоокеанския флот на Великобритания.
На 29 юли 1946 г. „Ансън“ се връща в британски води, провеждайки следващите три години като учебен кораб. През ноември 1949 г. линкора е изваден в резерва и законсервиран, след което осем години се намира на съхранение. На 17 декември 1957 г. кораба е продаден за разкомплектоване за метал.
История на службата редактиране
След влизането си в строй през 1942 г. „Ансън“ действа в Северния ледовит океан в състава на силите за прикритие на арктическите конвои. Така например, на 12 септември 1942 г. „Ансън“ заедно с еднотипния му линкор „Дук оф Йорк“, лекия крайцер „Ямайка“ и разрушителите „Кепел“, „Маккей“, „Монтроуз“ и „Бремхем“ осъществява далечното прикритие на обратния конвой QP-14[2]. На 29 декември същата година „Ансън“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на конвоя JW 51B заедно с тежкия крайцер „Къмбърланд“ и разрушителите „Форестър“, „Икарус“ и „Импълсив“[3]. От 23 до 24 януари 1943 г. „Ансън“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на конвоя JW 52 заедно с лекия крайцер „Шефилд“, разрушителите „Ехо“, „Еклипс“, „Фолкнор“, „Инглфилд“, „Монтроуз“, „Куинбъро“, „Рейдер“ и полския разрушител „Оркан“. По-късно „Ансън“ е в състава на силите за далечно прикритие на конвоя RA 52, излязъл в морето на 29 януари 1943 г. Осен „Ансън“ защитата на конвоя осигуряват лекия крайцер „Шефилд“, разрушителите „Инглфилд“, „Ориби“, „Обидиент“ и полския „Оркан“[4].
През юни 1942 г. стария дредноут „Центурион“ е грубо маскиран като „Ансън“ и в такъв вид се използва по време на провеждането на пореден конвой за Малта[5].
През юли 1943 г. линкора участва при бреговете на Норвегия в операциите по отвличането на вниманието на противника от десанта на съюзниците в Сицилия. През октомври на същата година „Ансън“ съвместно с „Дук оф Йорк“, крайцери, разрушители и американския самолетоносач „Рейнджър“ участва в действия против немското корабоплаване при бреговете на Норвегия (операция „Лидер“). През февруари 1944 г. „Ансън“ съвместно с френския ликор „Ришельо“, крайцери и разрушители прикрива самолетоносача „Фюриъс“, самолетите на който нанасят удар по цели в Норвегия (операция „Бейлиф“). На 3 април „Ансън“ участва в операцията „Тангстен“ (успешният удар на палубната авиация по линкора „Тирпиц“[6]), бидейки флагмански кораб на вицеадмирал Хенри Рутвен Мур[7].
Следвоенен период редактиране
След войната „Ансън“ става флагман на 1-ва ескадра линейни кораби на британския Тихоокеански Флот и участва в повторното заемане на Хонконг. След непродължителен ремонт „Ансън“ извършва поход от Сидни в Хобарт, през февруари 1946 г., за да превози херцога и херцогинята на Глостър в Сидни.
„Ансън“ се връща в британски води на 29 юли 1946 г. и след краткосрочен ремонт се връща към мирновременна служба. През ноември 1949 г. „Ансън“ е изваден в резерва и през 1951 г. е отбуксиран във фиорда Гер Лох. На 17 декември 1957 г. линкора е продаден на фирмата Shipbreaking Industries за утилизация.
Източници редактиране
- ↑ Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
- ↑ Rohwer 2005, с. 195.
- ↑ Rohwer 2005, с. 219.
- ↑ Rohwer 2005, с. 226.
- ↑ Burt 1986, с. 188.
- ↑ Chesneau 2004, с. 15.
- ↑ Rohwer 2005, с. 314.
Литература редактиране
- Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
- Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с.
- Кофман В. Л. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. 160 с. ISBN 978-5-699-79828-5.
- Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
- Тарас А. Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
- All the world's battleships. 1906 to the present. L., 1996. ISBN 0-85177-691-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Konstam A. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
- Dumas, Robert. Warship Volume III. 1981. ISBN 978-0870219771.
- Tarrant V. E. King George V-class battleships. London, 2000. ISBN 1854095242.
- Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. 2004. ISBN 1861762119.
- Hore P. Battleships. London, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
- Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
- Raven A. King George the fifth class battleships. London, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
- Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
- Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
- Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
- Garzke, William H., Jr., Dulin, Robert O., Jr. British, Soviet, French, and Dutch Battleships of World War II. London, Jane's, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
- Rohwer Jürgen. Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Third Revised. Annapolis, Maryland, 2005. ISBN 1-59114-119-2.
Външни препратки редактиране
- KING GEORGE V battleships (1940 – 1942) ((en))
- www.maritimequest.com ((en))
- www.maritimequest.com ((en))
- Battleships-Cruisers.co.uk ((en))
- HMS Anson on naval-history.net ((en))
- HMS Anson Association ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-09-27 в Wayback Machine.((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Ансън (линеен кораб, 1940)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Anson (1940) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |