Отваря главното меню

Багренци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Багренци
Общи данни
Население 634 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8.137 km²
Надм. височина 476 m
Пощ. код 2530
Тел. код 07916
МПС код КН
ЕКАТТЕ 2138
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Багренци
Иван Христов
(независим)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Багренци се намира в Западна България, в Кюстендилската котловина, източно от град Кюстендил, край шосето за град Дупница. В землището му се вливат реките Граничка и Бурин дол и образуват река Багренска, която протича през селото и се влива в река Струма. Разстояние до град Кюстендил – 5.76 км.

Купно село с две махали: Доломанска и Сред Село.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

  • 1949 – 1955 – Община Слокощица
  • 1955 – 1958 – Община Багренци
  • 1958 – 1978 – Община Граница
  • 1978 – днес – Община Кюстендил

НаселениеРедактиране

Багренци
година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1975 1978 1984 2008
население 425 473   604   784   826   879   872   826   1041   987   905   709  

ИсторияРедактиране

Няма данни за възникването на селището. На 1 км северно от селото в местността Ималище е съществувало антично селище. Преди десетилетия са открити останки от основи, градени от дялани каменни блокове, споени с хоросан.

Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; селото има 64 домакинства и 427 жители.

През 1893 г. селото има 7358 декара землище, от които 6582 дка ниви, 431 дка лозя, 210 дка овощни и зеленчукови градини, 135 дка ливади и се отглеждат 530 овце, 264 говеда, 67 биволи и 73 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото има 2 коларо-железарски работилници, воденица, бакалница, кръчма, казанджийница и др.

През 1911 г. е открита фабрика за керемиди.

През 1880 г. е открито първото училище, през 1885 г. е построена църквата „Св.св.Кирил и Методий“.

През 1907 г. е учредена потребителна кооперация „Напредък“, през 1928 г. – читалище „Отец Паисий“, през 1931 г. – колоездачно дружество „Шишманова багреница“.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Багренци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1958 г.

През 1948 г. е учредено ТКЗС"Васил Коларов", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Осогово" – град Кюстендил.

През 1947 г. цигларната фабрика е национализирана и реконструирана (1951), като от 1968 г. е преустроена за производство на тухли.

Открита е пощенска станция (1955), АТЦ (1978) построени са здравна служба, детска градина и търговска сграда (1967), читалище (1976), нова сграда на училището (1950)

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква „Свети свети Кирил и Методий“. Построена е през 1885 г. Според неотдавна разкрития надпис над вратата е строена от майстор Георги Манчов от село Полетинци през 1885 г. Църквата е трикорабна псевдобазилика, необичайна за едно село със своя внушителен вид. Западната стена се поддържа от четири антични гранитни профилирани бази. Колоните са свързани с три големи арки. Фасадата е обогатена с прозорци и големи ниши, увенчана със силно изразена тричелна аркатура, достигаща до покривната конструкция. Над средния кораб се издига купол с голям барабан.Иконостасът е дъсчена направа, резбовани са само кръста и олтарните двери. Липсва стенописна украса, с изключение на изображение на рядката композиция „Богородица госпожа ангелов“ на тавана, изпълнена през 1889 г. от живописците Марко и Теофил Миневи от Македония. През 2007 г. са изписани стенописни изображения на външните ниши на църквата.

РелигииРедактиране

Село Багренци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство Багренци.
  • Читалище „Отец Паисий“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1818 в Министерство на Културата на Република България

Дейности: Клуб на Малкия художник, Клуб Приятели на флората и фауната, Клуб Приятели на книгата, Клуб на шахматиста, Млади приятели на музи; библиотека – 12 440 тома.

    • Женска певческа група „Веселие“;
    • Фолклорна група „Азалия“
    • Танцов ансамбъл „Багреница“ – Основан през месец Ноември 2012 година с ръководител Йорданка Иванова

ИкономикаРедактиране

В селото има Керамичен завод за производство на единични керамични тухли – плътни и решетъчни и керамични блокове и Предприятие за добив и транспорт – и двете поделения на „КЕРАМИНЖЕНЕРИНГ“ АД – гр. София. [2][3]

СпортРедактиране

  • Селото има и футболен отбор „Осогово“ който през сезон 1992 – 1993 се състезава в Югозападната В група. През 2001 г. печели купата „Тодор Александров“ в областното първенство. Неколкократен носител на купата на „Брянск“. Отборът е многократен първенец в окръжната група.

Редовни събитияРедактиране

  • На 24 май се провежда традиционен събор. Тогава е празникът на селото. Тази дата е избрана, защото тогава е денят на славянската писменост, а нейни създатели са братята Кирил и Методий. Църквата и закритото наскоро училище носят тяхното име.
  • На 14 октомври (Света Петка) се провежда курбан.

ЛичностиРедактиране

Родени в Багренци
  • Васко Тодоров – световен шампион по борба за младежи в Мелбърн през 1988 г.
  • Костадин Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[4]
  • Васил Чакъров – художник

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.235 – 240
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.36 – 7;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 95.

ИзточнициРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.66 и 827.
  2. [1]
  3. www.ruenholding.com
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.66.

Външни препраткиРедактиране