Багренци
Багренци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
Багренци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 537 души[1] (15 март 2024 г.) 66,1 души/km² |
Землище | 8.137 km² |
Надм. височина | 476 m |
Пощ. код | 2530 |
Тел. код | 07916 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 02138 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Кметство – кмет | Багренци Иван Христов (независим) |
География
редактиранеСело Багренци се намира в Западна България, в Кюстендилската котловина, източно от град Кюстендил, край шосето за град Дупница. В землището му се вливат реките Граничка и Бурин дол и образуват река Багренска, която протича през селото и се влива в река Струма. Разстояние до град Кюстендил – 5.76 км.
Купно село с две махали: Доломанска и Сред Село.
Климат: умерен, преходно континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
- 1949 – 1955 – Община Слокощица
- 1955 – 1958 – Община Багренци
- 1958 – 1978 – Община Граница
- 1978 – днес – Община Кюстендил
Население
редактиранеБагренци | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1866 | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1975 | 1978 | 1984 | 2008 | |
население | 425 | 473 | 604 | 784 | 826 | 879 | 872 | 826 | 1041 | 987 | 905 | 709 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 675 | 100,00 |
Българи | 657 | 97,33 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 16 | 2,37 |
История
редактиранеНяма данни за възникването на селището. На 1 км северно от селото в местността Ималище е съществувало антично селище. Преди десетилетия са открити останки от основи, градени от дялани каменни блокове, споени с хоросан.
Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; селото има 64 домакинства и 427 жители.
През 1893 г. селото има 7358 декара землище, от които 6582 дка ниви, 431 дка лозя, 210 дка овощни и зеленчукови градини, 135 дка ливади и се отглеждат 530 овце, 264 говеда, 67 биволи и 73 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото има 2 коларо-железарски работилници, воденица, бакалница, кръчма, казанджийница и др.
През 1911 г. е открита фабрика за керемиди.
През 1880 г. е открито първото училище, през 1885 г. е построена църквата „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1907 г. е учредена потребителна кооперация „Напредък“, през 1928 г. – читалище „Отец Паисий“, през 1931 г. – колоездачно дружество „Шишманова багреница“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Багренци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1958 г.
През 1948 г. е учредено ТКЗС „Васил Коларов“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.
През 1947 г. цигларната фабрика е национализирана и реконструирана (1951), като от 1968 г. е преустроена за производство на тухли.
Открита е пощенска станция (1955), АТЦ (1978) построени са здравна служба, детска градина и търговска сграда (1967), читалище (1976), нова сграда на училището (1950)
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране- Църква „Свети свети Кирил и Методий“. Построена е през 1885 г. Според неотдавна разкрития надпис над вратата е строена от майстор Георги Манчов от село Полетинци през 1885 г. Църквата е трикорабна псевдобазилика, необичайна за едно село със своя внушителен вид. Западната стена се поддържа от четири антични гранитни профилирани бази. Колоните са свързани с три големи арки. Фасадата е обогатена с прозорци и големи ниши, увенчана със силно изразена тричелна аркатура, достигаща до покривната конструкция. Над средния кораб се издига купол с голям барабан.Иконостасът е дъсчена направа, резбовани са само кръста и олтарните двери. Липсва стенописна украса, с изключение на изображение на рядката композиция „Богородица госпожа ангелов“ на тавана, изпълнена през 1889 г. от живописците Марко и Теофил Миневи от Македония. През 2007 г. са изписани стенописни изображения на външните ниши на църквата.
Религии
редактиранеСело Багренци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
редактиране- Кметство Багренци.
- Читалище „Отец Паисий“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1818 в Министерство на Културата на Република България
Дейности: Клуб на Малкия художник, Клуб Приятели на флората и фауната, Клуб Приятели на книгата, Клуб на шахматиста, Млади приятели на музи; библиотека – 12 440 тома.
- Женска певческа група „Веселие“;
- Фолклорна група „Азалия“
- Танцов ансамбъл „Багреница“ – Основан през месец Ноември 2012 година с ръководител Йорданка Иванова
Икономика
редактиранеВ селото има Керамичен завод за производство на единични керамични тухли – плътни и решетъчни и керамични блокове и Предприятие за добив и транспорт – и двете поделения на „КЕРАМИНЖЕНЕРИНГ“ АД – гр. София. [5]
Спорт
редактиране- Селото има и футболен отбор „Осогово“ който през сезон 1992 – 1993 се състезава в Югозападната В група. През 2001 г. печели купата „Тодор Александров“ в областното първенство. Неколкократен носител на купата на „Брянск“. Отборът е многократен първенец в окръжната група.
Редовни събития
редактиране- На 24 май се провежда традиционен събор. Тогава е празникът на селото. Тази дата е избрана, защото тогава е денят на славянската писменост, а нейни създатели са братята Кирил и Методий. Църквата и закритото училище носят тяхното име.
- На 14 октомври (Света Петка) се провежда курбан.
Личности
редактиране- Родени в Багренци
- Васко Тодоров – световен шампион по борба за младежи в Мелбърн през 1988 г.
- Костадин Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]
- Васил Чакъров – художник
Литература
редактиране- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.235 – 240
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 95.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 36 - 37.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66 и 827.
- ↑ www.ruenholding.com // Архивиран от оригинала на 2010-03-16. Посетен на 2010-01-28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.