Отваря главното меню

Полетинци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Полетинци
Общи данни
Население 25 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,877 km²
Надм. височина 924 m
Пощ. код 2561
Тел. код 07938
МПС код КН
ЕКАТТЕ 57188
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

ГеографияРедактиране

Село Полетинци се намира в планински район в Кюстендилското Краище, по западните склонове на Земенската планина, северозападно от гр. Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Луковска, Пещерска, Пантелевска, Каменичка, Чифличка, Ломничка, Клявкова, Платнарска, Падинска, Пашина, Змейска, Манчова и Тънкина.

Климат: планински, умерен, преходно континентален.

Името на селото идва от "По-летин" – роден след лятото.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно Уйно (1949-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

НаселениеРедактиране

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 178 270 294 556 546 489 285 150 91 70 35

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище, крепост и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Полетинци е старо средновековно селище.

Първото известно име на селото е "Китка".По време на османското нашествие селото е опожарено от турците.Малцината оцелели се разпръсват и създават две махали-"Манчова и Пантелевска" на скрити и труднодостъпни места.В последсвие идват нови заселници и създават останалите махали.

Регистрирано е в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Полтинско, Пултинску като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 70 домакинства, 73 ергени, 8 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като село Полетинско към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 6 данъкоплатци.

През 1866 г. селото има 22 домакинства със 178 жители.

В края на XIX век Полетинци има 4840 дка землище, от които 2227 дка ниви, 2032 дка гори, 264 дка естествени ливади, 300 дка пасища, 17 дка лозя и др. и се отглеждат 891 овце, 479 кози, 188 говеда и 66 коня. Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти.

След Освобождението е открито училище, което през 1885 г. се премества в новопостроената училищна сграда. През 1928 г. е открито читалище.

През 1931 г. е основана Кредитна кооперация "Единство". През 1934 г. кооперацията построява кооперативен дом. След въвеждане на държавния монопол в банковото дело (1947) става всестранна. През 1953 г. влиза в състава на Селкооп "Съгласие" – с.Долно Уйно.

През 1950 г. се създава ТКЗС"Емил Шекерджийски", което от 1979 г. е в състава на АПК – с.Драговищица.

Селото е електрифицирано (1956) и водоснабдено (1983). Центърът и пътищата за съседните села са асфалтирани.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Активни миграционни процеси.

РелигииРедактиране

Село Полетинци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква "Света Петка (Параскева)".
  • Оброк "Свети Пантелеймон". Намира се на около 1,5 км югозападно от църквата в махала Пантелеевска, до старо дъбово дърво. Мястото е оградено с нисък зид – суха зидария.
  • Оброк "Свети Дух". Намира се на около 125 метра североизточно от църквата, в местността "Селище".
  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 750 метра западно от църквата, в местността "Полетински камък".
  • Паметник на убити партизани в местността "Черенец".
  • Паметник на Кюстендилския партизански отряд "Драговищица" – в местността "Полетински камък".

ЛичностиРедактиране

майстор Георги Манчов-построил през 1885 г.църквата "Свети свети Кирил и Методи" в село Багренци, която за времето си е с внушителна конструкция с форма на трикорабна псевдобазилика.

Максим Емилов Стоянов-19.02.1952-16.02.2010 г.-Единсвеният доброволец от местното население участник в потушаването на голямият горски пожар през 2007 г.Спасил две махали от пожара и десетки декари гори.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.418-421;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.25;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.710-712;
  • Юрукова, Йорданка. – Монетните находки открити в България през 1982 г. – Археология, XXVII, 1985 г., 2, с.63;
  • Георгиев, Георги. Полезните изкопаеми от времето на траките, С.1987 г., с.79;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.211, 516-517;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.157.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.34-35;

Външни препраткиРедактиране