Отваря главното меню

Балинци (на македонска литературна норма: Балинци) е село в община Валандово, Северна Македония.

Балинци
Балинци
— село —
Балинци в 1931 г.
Балинци в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2892° с. ш. 22.5136° и. д.
Балинци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Валандово
Географска област Боймия
Надм. височина 187 m
Население 328 души (2002)
Пощенски код 2460
МПС код SR
Балинци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Балинци е разположено на около 10 км югоизточно от град Валандово. Най-близките селища са от изток са Марвинци на европейски път Е75 и село Брайковци от запад.

ИсторияРедактиране

В XIX век Балинци е малко чисто българско село в Дойранска каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Димитър“, изградена преди 1860 година от Андон Китанов,[1] пострадва от земетресението в 1931 година и е възобновена по-късно.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Балинци (Balintzi) е посочено като селище с 23 домакинства, като жителите му са 85 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Балинци има 150 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век християнското население на Балинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархята Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Балинци (Balintzi) има 144 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]

За сравнително неголямото си население Балинци взема много дейно участие във войните за национално освобождение и обединение. При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Балинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

ПреброяванияРедактиране

В Балинци има 72 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[8]

  • 1994 – 331
  • 2002 – 328

ЛичностиРедактиране

Родени в Балинци
  •   Андон Ставрев (Ставров, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[9]
  •   Венедикт Кралевич (1765 – 1862), православен духовник, митрополит
  •   Георги Котев (Гоно, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[10]
  •   Дине Ат. Митрев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11]
  •   Дино Атанасов (Динко, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
  •   Иван Христов (1867/1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[13]
  •   Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Ичко Димитров[14]
  •   Михаил Петков (1880 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, изчезнал безследно в Междусъюзническата война на 21 (25) юни 1913 година[15]
  •   Мицо Митков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  •   Пено Гегата (вер. Гегов) – Дели Хасан, ръководител на селския революционен комитет през 1906 година[17]
  •   Христо Пенов Гегов (1884 – ?), деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето през пролетта на 1912 г.,[18], македоно-одрински опълченец в четата на Коста Христов Попето и в четата на Ичко Димитров[19]
  •   Яно Печков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[20]
Починали в Балинци
  •   Дино Андонов Инджекъчов (? – 1903), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[21]
  •   Иван Джочков (? – 1903), български революционер от Купа, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[22]
  •   Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[23]

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  2. Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. За парохијата. // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 192-193.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 100-101.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  8. Население в община Валандово.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.632.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.377.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.453. Може би идентичен с Дино Атанасов.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.63.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.767.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.550.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.448-449.
  17. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.33, 77
  18. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38, 546.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.570.
  21. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  22. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
  23. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560