Иванко I Басараб

първи владетел на Княжество Влахия
(пренасочване от Басараб I)

Иванко I Басараб (на румънски: Ivanco Basarab I) е прието да се счита за първия владетел на Княжество Влахия. Управлява от 1310/19 до 1352 г.

Иванко I Басараб
Basarab Întemeietorul
първи владетел на Влашко
Средновековна фреска в дървената църква в Куртя де Арджеш
Средновековна фреска в дървената църква в Куртя де Арджеш
Роден
Починал
1352 г.
Управление
Период1310/13191352
НаследникНиколае I Александру
Герб
Семейство
РодБасараб
БащаТокомерий
ДецаТеодора Басараб
Никола Александър Басараб
Иванко I Басараб в Общомедия

Около 1324 г. се признава за васал на унгарския крал Карл Роберт, след което се започва война с Унгария и на 12 ноември 1330 г. разбива унгарската армия в битката при Посада. Той става и основател на династията Басараб, първата владетелска династия на Влахия. В ново време от името му, както и от това на основаната от него династия, произлиза названието Бесарабия.

Произход редактиране

Басараб е син на Токомерий (Тихомир, Тотемир), владетел на Влашко от около 1290 до около 1310 г. Някои румънски историци[1] изказват хипотезата, че Тихомир е наследил Бърбат, който се упоменава в грамота на унгарския крал Ласло IV като приемник на Литовой, войвода в Арджеш и на Олтения[2].

Тюркската или по-скоро куманската етимология на името Басараб(а) (от тюркските езици) се предполага, а не е доказана[2].

Влахия през втората половина на XIII век редактиране

В средата на XIII век на територията на българската провинция Влашко започват да се формират войводства зависими от българската, а понякога и от унгарската корона. Впоследствие те започват борба за защита на северната граница на България от Кралство Унгария[1].

Басараб става васал на крал Карл Роберт, който потвърждава с грамота от 26 юни 1324 г. положението му.[1] Повторно, в друга грамота от 18 юни 1325 г., Карл Роберт нарича Басараб „неверен на кралската корона“.[2]

През 1330 г. Иванко Басараб, заедно със синът си Александър и зет си – ловешкия деспот Иван Александър, участва в похода на българския цар Михаил III Шишман срещу Сърбия, завършил с неуспешната битка при Велбъжд. Само няколко месеца след поражението унгарският крал Карл Роберт тръгва на поход срещу българския съюзник Иванко Басараб. Няма съмнение, че двете събития са тясно свързани. Тежкият удар, нанесен на България, не позволява да окаже помощ на Влашкото войводство, но Иванко Басараб успява да се справи с настъпващата унгарска войска. На 9 ноември 1330 г. влашкият владетел устройва засада на унгарците и ги разгромява в битката при Посада.

Потомство редактиране

От съпругата си Маргарита има две деца:[3]

Бележки редактиране

  1. а б в Georgescu, Vlad. The Romanians: A History. 1991.
  2. а б в Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365.
  3. Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman) // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 12 февруари 2009. Посетен на 29 ноември 2009.

Източници редактиране

  • Georgescu, Vlad (Author) – Calinescu, Matei (Editor) – Bley-Vroman, Alexandra (Translator): The Romanians – A History; Ohio State University Press, 1991, Columbus; ISBN 0-8142-0511-9
  • Klepper, Nicolae: Romania: An Illustrated History; Hippocrene Books, 2005, New York; ISBN 0-7818-0935-5
  • Sălăgean, Tudor: Romanian Society in the Early Middle Ages (9th-10th Centuries); in: Ioan-Aurel Pop – Ioan Bolovan (Editors): History of Romania: Compendium; Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies), 2006, Cluj-Napoca; ISBN 978-973-7784-12-4
  • Treptow, Kurt W. – Popa, Marcel: Historical Dictionary of Romania (entries ‘Basarab I’, ‘Posada, Battle of (9 – 12 November 1330)’, and ‘Wallachia (Ţara Românească)’); The Scarecrow Press, Inc., 1996, Lanham (Maryland, USA) & Folkestone (UK); ISBN 0-8108-3179-1
  • Vásáry, István: Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365; Cambridge University Press, 2005, Cambridge; ISBN 0-521-83756-1
Първи владетел на Влашко (1310/1319 – 1352) Николае I Александру