Уикипедия

Беатрис Савойска (1206 – 1266)

графиня консорт на Прованс и Форкалкьо
(пренасочване от Беатриса Савойска)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Беатрис Савойска.

Беатрис Савойска (на френски: Béatrix de Savoie, Béatrice, на италиански: Beatrice di Savoia; * 1198,[1] ок. 1205[2] или 1206[3][4], замък Манюет в Лез Ешел в дн. френски департамент Савоа; † 1265,[5] декември 1266[2][3][4] или 4 януари 1267,[2] пак там) от Дом Савоя, е чрез брак графиня на Прованс (1219 – 1945 г.) и графиня на Форкалкие (1222 – 1245) и на Жеводан, виконтеса на Карла. Тя е майка на четири кралици и е един от най-старите известни предци на Мария Стюарт – кралицата на Шотландия, на майка ѝ Мария дьо Гиз и на Джеймс I.

Беатрис Савойска
Béatrice de Savoie
графиня на Прованс, на Форкалкие и на Жеводан
Кенотаф на Беатрис Савойска
Кенотаф на Беатрис Савойска
Родена
1198, ок. 1205 или 1206
замък Манюет в Лез Ешел в дн. Франция
Починала
замък Манюет в Лез Ешел в дн. Франция
Погребанапараклис на замъка Манюет в Лез Ешел в дн. Франция
Управление
Период5 юни 1219 – 19 август 1245
ПредшественикГарсенда дьо Сабран
НаследникБеатрис Прованска
Други титлипринцеса на Савоя
виконтеса на Карла
Семейство
РодСавойска династия по рождение
Барселонска династия по брак
БащаТомас I Савойски
МайкаБеатриса (Маргарита) Женевска
Братя/сестриАмадей IV Савойски
Маргарита Савойска
Хумберт Савойски
Аймон Савойски
Томас II Савойски
Вилхелм Савойски
Петър II Савойски
Бонифаций Савойски
Филип I Савойски
Аймон Савойски
Хумберт Савойски
две сестри
Алазия Савойска
Агата Савойска
Природениː
Амадей
Авита
Беролд
Бенедикт
СъпругРаймон Беренгер IV (декември 1220)
ДецаМаргарита Прованска
Елеонора ːПрованска
Санча Прованска
Раймон Провански
Беатрис Прованска
Беатрис Савойска в Общомедия

Произход

редактиране

Беатрис е дъщеря на Томас I (* 1177 или 1178, † 1233), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Беатрис (Маргарита или Никола) Женевска (* ок. 1180, † 1257).[6] Нейни дядо и баба по бащина линия са Хумберт III Савойски Светецът, граф на Савоя, на Аоста и на Мориен и маркграф на Италия, и Беатрис Маконска, а по майчина – графът на Женева Вилхелм I и господарката на Фосини Маргарита-Беатрис. Има осем или десет братя и една или пет сестри:

Освен това има трима полубратя и една полусестра от извънбрачни връзки на баща ѝ.

Биография

редактиране

Брак

редактиране

Според средновековните хронисти Беатрис е известна със своята красота и чар. През юни 1219 г. баща ѝ се договаря с епископите Бианерьо Дидие дьо Лан от Ди и Бертран д'Е от Антиб, които принадлежат към регентския съвет на непълнолетния граф на Прованс Раймон IV Беренгер тя да бъде сгодена за графа. Раймон е единственият син на Алфонс II – съпруг на наследницата на Графство Форкалкие и графиня на Прованс Гарсенда дьо Сабран.[7] Наследството на младия граф е застрашено от претенциите за собственост на неговите васали и съседи, поради което на регентския съвет е обещана енергична подкрепа от борбения савойски граф чрез брака. Годежът се състои в Дронеро на 5 юни 1219 г., където, след като е определена зестра, графът се задължава да се ожени за Беатрис. Бракът е сключен на 20 декември 1220 г.[8][9]

След пристигането си в Прованс Беатрис превръща двора на Екс ан Прованс в един от най-известните в Европа.[8] През 1234 г. тя става тъща на краля на Франция Луи IX, който през 1226 г. наследява баща си Луи VIII. Бракът на най-голямата ѝ дъщеря Маргарита с краля е сключен на 27 май.[10]

Влияние в Англия

редактиране

През 1235 г. кралят на Англия Хенри III поисква ръката на втората ѝ дъщеря Елеонора чрез посредничеството на брата на Беатрис Амадей IV Савойски. Бракът е сключен на 14 януари 1236 г. и като последица в английския двор идват няколко личности от Савойското графство, които заемат важни постове, включително братята на Беатрис Петър, граф на Ричмънд, и Бонифаций, архиепископ на Кентърбъри.[11]

В края на 1230-те г. Беатрис заедно с брат си Филип вероятно посещават Англия.[12]

В началото на 1243 г. тя отива до Бордо с дъщеря си Санча, която е сгодена за Ричард Корнуолски – брат на английския крал, а оттам за Англия през ноември. Там английският крал ѝ дава имота Фекенам в Устършър за доживотно ползване.[13] Бракът на дъщеря ѝ с Ричард Корнуолски се състои на 23 ноември в Уестминстърското абатство. Тази сватба прави много за укрепване на връзката между Ричард и Хенри III. Беатрис допълнително скрепва единството на английското кралско семейство, като убеждава Хенри III да помогне за изплащането на дълговете на сестра му Елеонора и нейния съпруг Симон дьо Монфор, които често са в конфликт с Хенри. Чрез нейно посредничество кралят отпуска на Монфор годишна пенсия от 500 марки, така че напрегнатите им отношения се подобряват.[14]

В Лондон Беатрис преговаря с английския крал от името на съпруга си. Кралят търси политическата подкрепа на графа на Прованс срещу френския крал, а Беатрис успява да накара краля да даде назаем на графа 4000 марки. Като залог английският крал трябва да получи пет замъка в Графство Прованс, които всъщност не може да завладее, така че преговорите са особено изгодни за графа на Прованс.[15]

Борба за власт в Прованс

редактиране

Съпругът ѝ Раймон Беренгер IV умира на 19 август 1245 г. близо до Екс ан Прованс.[16] В завещанието си[17][18] той оставя титлите „Графиня на Прованс“ и „Графиня на Форкалкие“ на по-младата си, все още неомъжена дъщеря[19] Беатрис.[N 1] Той дава на вдовицата си Беатрис феодите на Форкалкие и Гап, и няколко замъка.[20] Съгласно завещанието на съпруга на Беатрис на нея ѝ е отпусната вдовишка рента. След смъртта на съпруга ѝ най-малката ѝ дъщеря Беатрис – жена с рядка красота се превръща в една от най-атрактивните наследнички в Средновековна Европа. Към ръката ѝ се домогват много ухажори, сред които графът на Тулуза Раймон VII, кралят на Арагонската корона Хайме I Арагонски,[19] който праща армия да я отвлече, и император Фридрих II, който иска да я омъжи за сина си Конрад. Майка ѝ я затваря в крепостта на Екс[21] и отива при папа Инокентий IV в търсене на закрила.

През декември 1245 г. в Клюни има тайни срещи между папата, Луи IX, по-малкия му брат Шарл I Анжуйски и майка им Бланш Кастилска. Решено е, че в замяна на военната защита на Луи IX папата ще подкрепи брака между Шарл Анжуйски и Беатрис Прованска,[22] но Прованс никога няма да отиде във Франция директно чрез Шарл. Договорено е, че ако Беатрис и Шарл имат деца, Прованс ще им принадлежи, а в противен случай ще отиде при Санча Прованска (третата дъщеря на Раймон и Беатрис), а в случай на преждевременната смърт на последната ще отиде при краля на Арагон. Хенри III протестира срещу избора, като твърди, че все още не е получил пълната зестра за Елеонора, нито брат му за Санча. Освен това той все още има замъците в Прованс срещу заема, който е дал на бившия граф.[23] Въпреки това Беатрис Савойска, на която е предоставено доживотно ползване на територията на Прованс, се съгласява на сватбата на дъщеря ѝ с Шарл Анжуйски, който става граф на Прованс. Сватбата се състои на 31 януари 1246 г.[24]

Скоро Беатрис се скарва със зет си Шарл I заради споровете за вдовишката рента: тя поисква за себе си управлението на Графство Форкалкие и така да може да ползва имотите на покойния ѝ съпруг в Прованс. Освен това служителите на новия граф се опитват да разширят управлението му в конфликт с местните благородници. Когато Шарл I за първи път пристига в Прованс през 1246 г., с него идва и тълпа от юристи и счетоводители, които пристъпват към изучаване на неговите графски права и привилегии. Това предизвиква брожение на провансалската аристокрация, оглавявано от Барал дел Балцо/дьо Бо, господар на Авиньон, и от Бонифаций дьо Кастелан, които поддържат Беатрис Савойска. Когато гражданите на градовете Авиньон, Арл и Марсилия се разбунтуват срещу Шарл I Анжуйски, папа Инокентий IV поставя Беатрис под негова закрила и потвърждава законността на притежанията ѝ.[25]

С оглед на тази съпротива Шарл Анжуйски прави отстъпки пред градовете и благородниците и търси разбирателство с Беатрис. Беатрис е готова на това, но преди това, през 1247 г., тя пътува до Англия. Английската кралица е изключена от наследството на баща си, но Беатрис уверява английския крал, че той ще продължи да притежава предостъпените му замъци. След това тя се връща в Прованс, където през март 1248 г. в Понтуаз сключва временно споразумение с Шарл Анжуйски. Тъй като Шарл Анжуйски тръгва на кръстоносен поход, Беатрис сключва друго споразумение с представителя му в Бокер през август 1248 г. В това тя получава значителни доходи и права, но без окончателно да разреши въпроса за властта в Прованс.

През 1248 г. Беатрис отново пътува до Англия с брат си Томас, за да види семейството си там.[26]

Когато френският крал отива в Йер в Прованс през 1254 г. след шестгодишния си кръстоносен поход, Беатрис го търси в Екс, за да бъде решен въпросът за властта в Прованс. Тя обвинява служителите на Шарл Анжуйски, че не са признали нейните права. В твърденията си тя е подкрепена от дъщеря си Маргарита – френска кралица, която обвинява Шарл, че ѝ е откраднал наследството.[27] Кралят отлага решението си и взима Беатрис със себе си в Париж. Там тя се среща с четирите си дъщери и братята си Томас и Петър през декември 1254 г. и празнува Коледа с тях. Като цяло добрите отношения между четирите сестри правят много за подобряване на отношенията между френския и английския крал. Това води до Парижкия договор през 1259 г., с който се слага край на 100-годишния конфликт между Капетинги и Плантагенети.[28] Беатрис и всичките ѝ четири дъщери участват в преговорите.[29]

Докато семейството все още е заедно, крал Луи IX убеждава Беатрис да се откаже от претенциите и контрола си в Прованс в замяна на значителна пенсия, която да ѝ бъде изплатена. Шарл Анжуйски връща заема, който Хенри е направил на предишния граф, изчиствайки претенциите му в графството.[30] През ноември 1256 г. Беатрис приема от Шарл еднократно плащане от 5000 ливри и след това доживотна годишна пенсия от 6000 ливри. Шарл освен това трябва да помилва подкрепящите Беатрис и да признае правата им.[31]

Последни години

редактиране

След като се отказва от властта, Беатрис живее с домакинството си от над 60 души в Hôtel de Nesle в Париж. През 1255 г. майка ѝ Маргарита Женевска ѝ дава имотите си в Савоя. Възможно е Беатрис да е била в Аахен през май 1257 г., където дъщеря ѝ Санча е коронована за римско-германска кралица.

През 1255 – 1257 г. тя подкрепя политиката на брат си Томас II Савойски в Графство Гап, което води до силна опозиция.

След смъртта на майка си през 1258 г., Беатрис решава да прекара остатъка от живота си в Савоя. Според последната кралица на Италия Мария-Жозе Белгийска тя напуска Прованс и се оттегля в Ешел в Савоа след конфликт със зет ѝ Шарл Анжуйски.[8] Тя се установява в Замъка Манюет, който е на важен търговски път, така че продължава да получава съобщения от търговци и пътници.[32] Опитва се сериозно да подобри състоянието на пътищата и пътеките до алпийските проходи във владенията си и на няколко пъти кара да ремонтират пътища и мостове.[33]

През юни 1259 г. дарява имота си в Лез Ешел на Ордена на Свети Йоан с уговорката, че там трябва да бъде построена болница за поклонници и пътници.[34]

 
Статуя на Беатрис в Лез Ешел, Франция

През юли 1262 г. присъства на срещата на Хенри III и Луи IX в Сен Мор де Фосе, в която взимат участие и двете кралици Еленора и Маргарита, и техните братя Петър и Филип. По този повод тя дарява английските си притежания на дъщеря си Елеонора. В замяна Елеонора се задължава да плаща по 100 марки годишно на болницата в Лез Ешел.[35]

През януари 1264 г. Беатрис участва в Амиенската миза[N 2] и отново се среща с дъщерите си и други роднини там. Тя се разболява сериозно в Амиен, след което през март набързо пише завещание. Тя се възстановява и успява да се върне в Савоя. Там тя пише ново, внимателно обмислено завещание. Тя оставя цялото си имущество на дъщерите си Маргарита и Елеонора плюс различни завещания на роднини и на третата си все още жива дъщеря Беатрис.[8] Дава на роднините си няколко манастира, а на бедните в Савоя и на 67 членове на нейното домакинство дарения в пари. Завещава голяма сума за изграждането на нов мост над Рона близо до Пиер Шател и за ремонта на няколко малки моста. Казва, че иска да бъде погребана в църквата Сан Джовани ди Малта в Екс ан Прованс, за чието изграждане е помогнала със съпруга си. Завещанието е съставено на 22 февруари в Амбиани и в него Беатрис споменава и имот, оставен на Ордена на Хоспиталиерите.[36]

Тя все още се споменава в завещанието от 11 октомври 1264 г. на брат ѝ Бонифаций, архиепископ на Кентърбъри.[37]

Умира в замъка на Манюет в Ешел през 1265 г.,[5] през декември 1266 г.[2][3][4] или на 4 януари 1267 г.[2][38] Погребана е според волята ѝ в параклиса на замъка. Четирите ѝ дъщери карат да се построи мавзолей, който обаче е разрушен през 16 век и впоследствие през революционния период. Запазен е само черепът ѝ, който е пренесен, бидейки Беатрис член на Савойския дом, в Абатство „Откомб“. Той е поставен в мавзолея на брат ѝ Блажения Бонифаций.[39] Тя надживява третата си дъщеря Санча и за малко не надживява малката си дъщеря Беатрис, който почива месеци след смъртта ѝ.

Брак и потомство

редактиране

∞ 5 юли 1219 за Раймон Беренгер IV (* 1205, † 19 август 1245), граф на Прованс и на Форкалкие, от когото има един син и четири дъщери:

  • Дъщерите на Беатрис
  •  
    Маргарита
  •  
    Елеонора
  •  
    Санча
  •  
    Беатрис

Две от дъщерите на Беатрис Савойска и Раймон Беренгер IV – Маргарита и Беатрис се омъжват за братята Луи IX от Франция и Шарл Анжуйски. Другите им две сестри Елеонора и Санча се омъжват за братята Хенри III от Англия и Ричард от Корнуол.

Източници

редактиране

Първични източници

редактиране

Историографска литература

редактиране
  • ((en)) Eugene L. Cox: The eagles of Savoy. the House of Savoy in thirteenth-century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, ISBN 0-691-05216-6
  • Trobadours, 184. Comte de Provence. Lo coms de Proensa, на troubadours.byu.edu
  • Austin Lane Poole, L'interregno in Germania, in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, с. 128 – 152
  • Charles Petit-Dutaillis, Luigi IX il Santo, in «Storia del mondo medievale», vol. V, 1999, с. 829 – 864
  • E.F. Jacob, Inghilterra: Enrico III, in «Storia del mondo medievale», vol. VII, 1999, с. 198 – 234
  • Paul Fournier, Il regno di Borgogna o d'Arles dall'XI al XV secolo, в «Storia del mondo medievale», vol. VII, 1999, с. 383 – 410
  • (FR) Histoire générale des Alpes Maritimes ou Cottiènes par Marcellin Fornier, Continuation, Tome I.

Други

редактиране

Обяснителни бележки

редактиране
  1. ↑ Беатриса Прованска е определена за наследница, понеже е единствената неомъжена дъщеря (Маргарита е кралица на Франция, Елеонора е кралица на Англия, а Санча е графиня на Корнуол и бъдеща кралица на Germania.
  2. ↑ Нар. също Амиенски договор: решение на краля на Франция Луи IX от 23 януари 1264 г. относно конфликта между английския крал Хенри III и въстаналите му барони начело със Симон дьо Монфор. Едностранното решение в полза на английския крал води до началото на Втората война на бароните.

Бележки

редактиране
  1. ↑ Davin, Emmanuel. Béatrice de Savoie, Comtesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267) // Bulletin de l'Association Guillaume Budé vol. 1, no 2. 1963. с. 176 – 189.
  2. ↑ а б в г д B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I. // Medlands – Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 18 септ. 2021.
  3. ↑ а б в Savoia // Enciclopedia genealogica del Mediterraneo. Посетен на 3.5.2020. (на италиански)
  4. ↑ а б в The House of Savoy // Genealogy.eu. Посетен на 3.5.2020. (на английски)
  5. ↑ а б Cox, Eugene. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, 2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-4008-6791-2. p. 563. (на английски)
  6. ↑ Foundations for Medieval Genealogy: Savoy
  7. ↑ Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, tomus XIX, Ex brevi historia comitum Provinciæ ex familia comitum Aragonensium, pag. 231
  8. ↑ а б в г (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Nobiltà di Savoia- BEATRIX de Savoie
  9. ↑ Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majora, volume III, anno 1236, pagg 334 e 335
  10. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV, Ancentii Bellovacensis Memoriale Omnium Temporum, anno 1233, pag 161
  11. ↑ E.F. Jacob, Inghilterra: Enrico III, pag. 214
  12. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 81.
  13. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 118.
  14. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 120.
  15. ↑ Cox 1974, pp. 119 – 121
  16. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII, Annales Sancti Victoris Massilienses, anno 1245, pag 5
  17. ↑ Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majora, vol IV, pagina 485
  18. ↑ Layettes du Trésor des Chartes, vol. II', doc. 2719, pagg. 378 – 382
  19. ↑ а б Austin Lane Poole, L'interregno in Germania, pag. 148
  20. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 146.
  21. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 147.
  22. ↑ Charles Petit-Dutaillis, Luigi IX il Santo, pag. 857
  23. ↑ Cox 1974, pp. 151 – 152.
  24. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 153.
  25. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 160.
  26. ↑ Cox 1974, pp. 169 – 170
  27. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 246.
  28. ↑ Sanders, I.J. (1951). „The Texts of the Peace of Paris, 1259“. The English Historical Review. Oxford University Press. 66 пр (258): 81 – 97
  29. ↑ Lisa Hilton 2008, Queens Consort, England's Medieval Queens. Great Britain: Weidenfeld & Nichelson, pp. 206 – 207
  30. ↑ Cox 1974, pp. 281 – 282.
  31. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 281.
  32. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 283.
  33. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 344.
  34. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 285.
  35. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 311.
  36. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 639 pagg. 320 – 322
  37. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 665 pagg. 342 – 344
  38. ↑ Chartes du diocèse de Maurienne, pag 356
  39. ↑ Emmanuel Davin, «Beatrice de Savoie, Comptesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267) », Bulletin de l'Association Guillaume Budé, vol. 1, no 2,‎ 1963, p. 187
  40. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 49, pagg. 22 e 23
  41. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 154 pag. 87
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Beatrice di Savoia (1206 – 1266) и страницата Beatrix von Savoyen (Provence) в Уикипедия на италиански и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беатрис_Савойска_(1206_–_1266)&oldid=12420624“.