Уикипедия

Беатриса Савойска

графиня консорт на Прованс и Форкалкьо

Беатриса Савойска (на френски: Béatrix de Savoie, Béatrice, на италиански: Beatrice di Savoia; * 1198,[1] ок. 1205[2] или 1206[3][4] в Замъка Манюет в Лез Ешел в дн. френски департамент Савоа, † 1265,[5] декември 1266[2][3][4] или 4 януари 1267,[2] пак там) от Дом Савоя е чрез женитба графиня на Прованс (от 1220 г.) и графиня на Форкалкьо (1222 – 1245) Тя е майка на четири кралици.

Беатриса Савойска
графиня на Прованс и на Форкалкьо
Beatrix4.jpg
Кенотаф на Беатриса Савойска
Управлениедекември 1220 – 19 август 1245
НаследилаГарсенда дьо Сабран
Наследена отБеатрис Прованска
Лични данни
Родена
1198 , ок. 1205 или 1206
Замъка Манюет в Лез Ешел, дн. Франция
Починала
1265 , декември 1266 или 4 януари 1267
Замъка Манюет в Лез Ешел, дн. Франция
Погребана вАбатство Откомб
Религиякатоличка
Семейство
ДинастияСавоя по произход
Дом Барселона по брак
БащаТомас I Савойски
МайкаБеатриса (Маргарита или Никола) Женевска
БракРаймон Беренгер IV
ПотомциМаргарита
Елеонора
Санча
Раймон
Беатрис
ГербArms of the House of Savoy.svg Aragonese Royal Arms with the Crest of the Chivalry of Saint George.svg
Беатриса Савойска в Общомедия

ПроизходРедактиране

Беатриса е дъщеря на Томас I (* 20 май 1177 г., сл. 26 май 1178 г. или 27 май 1178, † 1 март 1233), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и съпругата му Беатриса (Маргарита или Никола) Женевска (* ок. 1180, † 8 април 1257).[6]

Тя има осем или десет братя, трима от които са графове на Савоя, и една или пет сестри:

Освен това има три полубратя и една полусестра от извънбрачни връзки на баща си.

БиографияРедактиране

БракРедактиране

Според средновековните хронисти Беатриса е известна със своята красота и чар. През юни 1219 г. баща ѝ се договаря с епископите Бианерьо Дидие дьо Лан от Ди и Бертран д'Е от Антиб, които принадлежат към Регентския съвет на непълнолетния граф на Прованс Раймон IV Беренгер (* 1198, † 1245) тя да бъде сгодена за графа. Раймон е единственият син на Алфонс II – съпруг на наследницата на Графство Форкалкьо и графиня на Прованс Гарсенда дьо Сабран.[7] Наследството на младия граф е застрашено от претенциите за собственост на неговите васали и съседи, поради което на Регентския съвет е обещана енергична подкрепа от борбения Савойски граф чрез брака. Годежът се състои в Дронеро на 5 юни 1219 г., където, след като е определена зестра, графът се задължава да се ожени за Беатриса. Бракът е сключен на 20 декември 1220 г.[8][9]

След пристигането си в Прованс Беатриса превръща двора на Екс ан Прованс в един от най-известните в Европа.[8]

През 1234 г. тя става тъща на краля на Франция Луи IX, който през 1226 г. наследява баща си Луи VIII. Бракът на най-голямата ѝ дъщеря Маргарита с краля е сключен на 27 май.[10]

Влияние в АнглияРедактиране

През 1235 г. кралят на Англия Хенри III поисква ръката на втората ѝ дъщеря Елеонора чрез посредничеството на брата на Беатриса Амадей IV Савойски. Бракът е сключен на 14 януари 1236 г. и като последица в английския двор идват няколко личности от Савойското графство, които заемат важни постове, включително братята на Беатриса Петер – граф на Ричмънд и Бонифаций, архиепископ на Кентърбъри[11] .

В края на 1230-те г. Беатриса заедно с брат си Филип вероятно посещават Англия.[12]

В началото на 1243 г. тя отива до Бордо с дъщеря си Санча, която е сгодена за Ричард Корнуолски – брат на английския крал, а оттам за Англия през ноември. Там английският крал ѝ дава имота Фекенам в Устършър за доживотно ползване.[13]

Бракът на дъщеря ѝ с Ричард от Корнуол се състои на 23 ноември в Уестминстърското абатство. Тази сватба прави много за укрепване на връзката между Ричард и Хенри III. Беатриса допълнително скрепва единството на английското кралско семейство, като убеждава Хенри III да помогне за изплащането на дълговете на сестра му Елеонора и нейния съпруг Симон дьо Монфор, които често са в конфликт с Хенри. Чрез нейно посредничество кралят отпуска на Монфор годишна пенсия от 500 марки, така че напрегнатите им отношения се подобряват.[14]

В Лондон Беатриса преговаря с английския крал от името на съпруга си. Кралят търси политическата подкрепа на графа на Прованс срещу френския крал, а Беатриса успява да накара краля да даде назаем на графа 4000 марки. Като залог английският крал трябва да получи пет замъка в Графство Прованс, които всъщност не може да завладее, така че преговорите са особено изгодни за графа на Прованс.[15]

Борба за власт в ПровансРедактиране

Съпругът ѝ Раймон Беренгер IV умира на 19 август 1245 г. близо до Екс ан Прованс.[16] В завещанието си[17][18] той оставя титлите „Графиня на Прованс“ и „Графиня на Форкалкьо“ на по-младата си, все още неомъжена дъщеря[19] Беатриса.[20] Той дава на вдовицата си Беатриса феодите на Форкалкьо и Гап, и няколко замъка.[21] Съгласно завещанието на съпруга на Беатриса на нея ѝ е отпусната вдовишка рента.

След смъртта на съпруга ѝ най-малката ѝ дъщеря Беатриса – жена с рядка красота се превръща в една от най-атрактивните наследнички в Средновековна Европа. Към ръката ѝ се домогват много ухажори, сред които графът на Тулуза Раймон VII, кралят на Арагонската корона Хайме I Арагонски,[19] който праща армия да я отвлече, и император Фридрих II, който иска да я омъжи за сина си Конрад. Майка ѝ я затваря в крепостта на Екс[22] и отива при папа Инокентий IV в търсене на закрила.

През декември 1245 г. в Клюни има тайни срещи между папата, Луи IX, по-малкия му брат Шарл I Анжуйски и майка им Бланш Кастилска. Решено е, че в замяна на военната защита на Луи IX папата ще подкрепи брака между Шарл Анжуйски и Беатриса Прованска,[23] но Прованс никога няма да отиде във Франция директно чрез Шарл. Договорено е, че ако Беатриса и Шарл имат деца, Прованс ще им принадлежи, а в противен случай ще отиде при Санча Прованска (третата дъщеря на Раймон и Беатриса), а в случай на преждевременната смърт на последната ще отиде при краля на Арагон. Хенри III протестира срещу избора, като твърди, че все още не е получил пълната зестра за Елеонора, нито брат му за Санча. Освен това той все още има замъците в Прованс срещу заема, който е дал на бившия граф.[24] Въпреки това Беатриса Савойска, на която ѝ е предоставено доживотно ползване на територията на Прованс, се съгласява на сватбата на дъщеря ѝ с Шарл Анжуйски, който става граф на Прованс. Сватбата се състои на 31 януари 1246 г.[25]

Скоро Беатриса се скарва със зет си Шарл I заради споровете за вдовишката рента: тя поисква за себе си управлението на Графство Форкалкьой и така да може да ползва имотите на покойния ѝ съпруг в Прованс. ОСвен това служителите на новия граф се опитват да разширят управлението му в конфликт с местните благородници. Когато Шарл I за първи път пристига в Прованс през 1246 г., с него идва и тълпа от юристи и счетоводители, които пристъпват към изучаване на неговите графски права и привилегии. Това предизвиква брожение на провансалската аристокрация, оглавявано от Барал дел Балцо/дьо Бо – господар на Авиньон и Бонифаций дьо Кастелан, които поддържат Беатриса Савойска. Когато гражданите на градовете Авиньон, Арл и Марсилия се разбунтуват срещу Шарл I Анжуйски, папа Инокентий IV поставя Беатриса под негова закрила и потвърждава законността на притежанията ѝ.[26]

С оглед на тази съпротива Шарл Анжуйски прави отстъпки пред градовете и благородниците и търси разбирателство с Беатриса. Беатриса е готова на това, но преди това, през 1247 г., тя пътува до Англия. Английската кралица е изключена от наследството на баща си, но Беатриса уверява английския крал, че той ще продължи да притежава предостъпените му замъци. След това тя се връща в Прованс, където през март 1248 г. в Понтуаз сключва временно споразумение с Шарл Анжуйски. Тъй като Шарл Анжуйски тръгва на кръстоносен поход, Беатриса сключва друго споразумение с представителя му в Бокер през август 1248 г. В това тя получава значителни доходи и права, но без окончателно да разреши въпроса за властта в Прованс.

През 1248 г. Беатриса отново пътува до Англия с брат си Томас, за да види семейството си там.[27]

Когато френският крал отива в Йер в Прованс през 1254 г. след шестгодишния си кръстоносен поход, Беатриса го търси в Екс, за да бъде решен въпросът за властта в Прованс. Тя обвинява служителите на Шарл Анжуйски, че не са признали нейните права. В твърденията си тя е подкрепена от дъщеря си Маргарита – френска кралица, която обвинява Шарл, че ѝ е откраднал наследството.[28] Кралят отлага решението си и взима Беатриса със себе си в Париж. Там тя се среща с четирите си дъщери и братята си Томас и Петър през декември 1254 г. и празнува Коледа с тях. Като цяло добрите отношения между четирите сестри правят много за подобряване на отношенията между френския и английския крал. Това води до Парижкия договор през 1259 г., с който се слага край на 100-годишния конфликт между Капетинги и Плантагенети.[29] Беатриса и всичките ѝ четири дъщери участват в преговорите.[30]

Докато семейството все още е заедно, крал Луи IX убеждава Беатриса да се откаже от претенциите и контрола си в Прованс в замяна на значителна пенсия, която да ѝ бъде изплатена. Шарл Анжуйски връща заема, който Хенри е направил на предишния граф, изчиствайки претенциите му в графството.[31] През ноември 1256 г. Беатриса приема от Шарл еднократно плащане от 5000 ливри и след това доживотна годишна пенсия от 6000 ливри. Шарл освен това трябва да помилва подкрепящите Беатриса и да признае правата им.[32]

Последни годиниРедактиране

След като се отказва от властта, Беатриса живее с домакинството си от над 60 души в Hôtel de Nesle в Париж. През 1255 г. майка ѝ Маргарита Женевска ѝ дава имотите си в Савоя. Възможно е Беатриса да е била в Аахен през май 1257 г., където дъщеря ѝ Санча е коронована за римско-германска кралица.

През 1255 – 1257 г. тя подкрепя политиката на брат си Томас II Савойски в Графство Гап, което води до силна опозиция.

След смъртта на майка си през 1258 г., Беатриса решава да прекара остатъка от живота си в Савоя. Според последната кралица на Италия Мари Жозе Белгийска тя напуска Прованс и се оттегля в Ешел в Савоа след конфликт със зет ѝ Шарл Анжуйски.[8] Тя се установява в Замъка Манюет, който е на важен търговски път, така че продължава да получава съобщения от търговци и пътници.[33] Опитва се сериозно да подобри състоянието на пътищата и пътеките до алпийските проходи във владенията си и на няколко пъти кара да ремонтират пътища и мостове.[34]

През юни 1259 г. дарява имота си в Лез Ешел на Ордена на Свети Йоан с уговорката, че там трябва да бъде построена болница за поклонници и пътници.[35]

През юли 1262 г. присъства на срещата на Хенри III и Луи IX в Сен Мор де Фосе, в която взимат участие и двете кралици Еленора и Маргарита, и техните братя Петър и Филип. По този повод тя дарява английските си притежания на дъщеря си Елеонора. В замяна Елеонора се задължава да плаща по 100 марки годишно на болницата в Лез Ешел.[36]

През януари 1264 г. Беатриса участва в Амиенската миза[37] и отново се среща с дъщерите си и други роднини там. Тя се разболява сериозно в Амиен, след което през март набързо пише завещание. Тя се възстановява и успява да се върне в Савоя. Там тя пише ново, внимателно обмислено завещание. Тя оставя цялото си имущество на дъщерите си Маргарита и Елеонора плюс различни завещания на роднини и на третата си все още жива дъщеря Беатриса.[8] Дава на роднините си няколко манастира, а на бедните в Савоя и на 67 членове на нейното домакинство дарения в пари. Завещава голяма сума за изграждането на нов мост над Рона близо до Пиер Шател и за ремонта на няколко малки моста. Казва, че иска да бъде погребана в църквата Сан Джовани ди Малта в Екс ан Прованс, за чието изграждане е помогнала със съпруга си. Завещанието е съставено на 22 февруари в Амбиани и в него Беатриса споменава и имот, оставен на Ордена на Хоспиталиерите.[38]

Тя все още се споменава в завещанието от 11 октомври 1264 г. на брат ѝ Бонифаций, архиепископ на Кентърбъри.[39]

Тя умира в замъка на Манюет в Ешел през 1265 г.,[5] през декември 1266 г.[2][3][4] или на 4 януари 1267 г.[2][40] Погребана е според волята ѝ в параклиса на замъка. Четирите ѝ дъщери карат да се построи мавзолей, който обаче е разрушен през 16 век и впоследствие през революционния период. Запазен е само черепът ѝ, който е пренесен, бидейки Беатриса член на Савойския дом, в Абатство Откомб. Той е поставен в мавзолея на брат ѝ Блажения Бонифаций.[41] Тя надживява третата си дъщеря Санча и за малко не надживява малката си дъщеря Беатриса, който почива месеци след смъртта ѝ.

Брак и потомствоРедактиране

 
Статуя на Беатриса в Лез Ешел, Франция

∞ 5 юли 1219 за Раймон Беренгер IV (* 1205, † 19 август 1245), граф на Прованс и на Форкалкьо, от когото има един син и четири дъщери (всичките стават кралици):

  • Маргарита Прованска

  • Елеонора Прованска

  • Санча Прованска

  • Беатрис Прованска

Две от дъщерите на Беатриса Савойска и Раймонд Беренгер IV – Маргарита и Беатрис са омъжени за братята Луи IX от Франция и Шарл Анжуйски. Другите им две сестри Елеонора и Санча се омъжват за братята Хенри III от Англия и Ричард от Корнуол.

Беатриса е и един от най-старите известни предци на Мария Стюарт – кралицата на Шотландия, както и на майка ѝ Мария дьо Гиз и на Джеймс I.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Davin, Emmanuel. Béatrice de Savoie, Comtesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267). // Bulletin de l'Association Guillaume Budé vol. 1, no 2. 1963. с. 176 – 189.
  2. ↑ а б в г д B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I. // Medlands – Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 18 септ. 2021.
  3. ↑ а б в Savoia. // Enciclopedia genealogica del Mediterraneo. Посетен на 3.5.2020. (на италиански)
  4. ↑ а б в The House of Savoy. // Genealogy.eu. Посетен на 3.5.2020. (на английски)
  5. ↑ а б Cox, Eugene. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, 2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-4008-6791-2. p. 563. (на английски)
  6. ↑ Foundations for Medieval Genealogy: Savoy
  7. ↑ Rerum Gallicarum et Francicarum Scriptores, tomus XIX, Ex brevi historia comitum Provinciæ ex familia comitum Aragonensium, pag. 231
  8. ↑ а б в г (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy :Nobiltà di Savoia- BEATRIX de Savoie
  9. ↑ Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majora, volume III, anno 1236, pagg 334 e 335
  10. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV, Ancentii Bellovacensis Memoriale Omnium Temporum, anno 1233, pag 161
  11. ↑ E.F. Jacob, Inghilterra: Enrico III, pag. 214
  12. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 81.
  13. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 118.
  14. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 120.
  15. ↑ Cox 1974, pp. 119 – 121
  16. ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIII, Annales Sancti Victoris Massilienses, anno 1245, pag 5
  17. ↑ Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majora, vol IV, pagina 485
  18. ↑ Layettes du Trésor des Chartes, vol. II', doc. 2719, pagg. 378 – 382
  19. ↑ а б Austin Lane Poole, L'interregno in Germania, pag. 148
  20. ↑ Беатриса Прованска е определена за наследница, понеже е единствената неомъжена дъщеря (Mаргарита е кралица на Франция, Елеонора е кралица на Англия, а Санча е графиня на Корнуол и бъдеща кралица на Germania.
  21. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 146.
  22. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 147.
  23. ↑ Charles Petit-Dutaillis, Luigi IX il Santo, pag. 857
  24. ↑ Cox 1974, pp. 151 – 152.
  25. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 153.
  26. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 160.
  27. ↑ Cox 1974, pp. 169 – 170
  28. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 246.
  29. ↑ Sanders, I.J. (1951). „The Texts of the Peace of Paris, 1259“. The English Historical Review. Oxford University Press. 66 пр (258): 81 – 97
  30. ↑ Lisa Hilton 2008, Queens Consort, England's Medieval Queens. Great Britain: Weidenfeld & Nichelson, pp. 206 – 207
  31. ↑ Cox 1974, pp. 281 – 282.
  32. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 281.
  33. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 283.
  34. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 344.
  35. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 285.
  36. ↑ Eugene L. Cox: The Eagles of Savoy. The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, Princeton 1974, S. 311.
  37. ↑ Нар. също Амиенски договор: решение на краля на Франция Луи IX от 23 януари 1264 г. относно конфликта между английския крал Хенри III и въстаналите му барони начело със Симон дьо Монфор. Едностранното решение в полза на английския крал води до началото на Втората война на бароните.
  38. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 639 pagg. 320 – 322
  39. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 665 pagg. 342 – 344
  40. ↑ Chartes du diocèse de Maurienne, pag 356
  41. ↑ Emmanuel Davin, «Beatrice de Savoie, Comptesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267) », Bulletin de l'Association Guillaume Budé, vol. 1, no 2,‎ 1963, p. 187
  42. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 49, pagg. 22 e 23
  43. ↑ Peter der Zweite Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Lande, doc. 154 pag. 87
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beatrice di Savoia (1206 – 1266)“ и страницата „Beatrix von Savoyen (Provence)“ в Уикипедия на италиански и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беатриса_Савойска&oldid=11512804“.