Белла Цонева
Белла Христова Цонева е българска актриса.
| Белла Цонева | |
| българска актриса | |
| Родена | Белла Христова Цонева
9 декември 1946 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Почетно звание „Заслужил“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Иван Динков |
| Деца | Иван и Белла |
| Уебсайт | |
Биография
редактиранеРодена е на 9 декември 1946 г. в Стара Загора в семейство на учителка и юрист. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1968).
Разпределена е в Драматично-куклен театър (Враца), където работи три години (1968 – 1971) и в Драматичен театър „София“ (1971 – 1997). Директор е на Драматичен театър „Крум Кюлявков“ в Кюстендил в периода 2003 – 2005. От началото на 2006 г. е директор на Българския културен институт в Москва, Русия.
Участвала е в повече от 60 роли в театъра и повече от 30 в киното, сред които „Тримата от запаса“, „Осмият“ и др. Работила с най-добрите: режисьорите Вили Цанков, Леон Даниел, Бинка Желязкова, Зако Хеския, Бено Бесон, Асен Шопов; актьорите Стефан Данаилов, Георги Георгиев – Гец, Григор Вачков, Невена Коканова, Антон Горчев, Катя Паскалева, Коста Цонев, Ицко Финци.
Член на САБ (1968).
Омъжва се за поета Иван Динков. Има две деца – Иван и Белла.
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист (1981).
- Награда за женска роля за ролята на (Наташа) в пиесата „Младостта на бащите“ на II национален преглед на младежката пиеса (Русе).
- Наградата Иван Динков за книгата и „На Изток от Иван“ в (Пловдив, 2009)
Театрални роли
редактиране- „Последната нощ на Сократ“ (1986) (Стефан Цанев)
- „Хоро“ (1983) (Антон Страшимиров)
- „Хамлет“ (1983) (Уилям Шекспир)
- „Къща“ (1981)
- „Три сестри“ (1980) (Антон Чехов) – Маша
- „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Елисавета
- „Първите“ (Петко Тодоров) – Стефана
- „Луна за несретници“ (Юджийн О'Нийл)
- Телевизионен театър
- „Имена и адреси“ (Лилия Тодорова), 2 части
- „Време за любов“ (1983) (Кольо Георгиев)
- „Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
- „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979) (Дончо Цончев)
- „Женитба“ (1977) (Николай Гогол)
- „Ленин влезе в нашия дом“ (1977) (Георги Караславов)
- „Вражалец“ (1976) (от Ст. Л. Костов, реж. Хачо Бояджиев), 2 части, мюзикъл, (Втора реализация)
- „Но преди да станем големи“ (1972) (Владимир Голев)
Филмография
редактиране| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2001 | Каталии | Стояна | ||
| 1992 | Куче на пътя – („Un chien sur la route“) | Швейцария/Югославия/Германия | Нада Брамич | |
| 1987 | Нощем по покривите | 2 | Фани, готвачката | |
| 1985 | Женски сърца (тв) | Дочка, майката на Василчо | ||
| 1984 | Кажи им, майко, да помнят | 6 | майката на Галин (в 2 серии: II и V) | |
| 1984 | В името на народа | 8 | жената на Антов | |
| 1983 | Къде живееш? | Весела Велева, майката | ||
| 1982 | Балада за звънците | съселянка | ||
| 1982 | Най-тежкият грях | Стефанова, жената на Стоян | ||
| 1982 | Булевардът | Марта | ||
| 1980 | Вярност | 2 | съпругата на овчаря Петко | |
| 1979 | Булевард | Мария, бившата годеница на Йордан | ||
| 1979 | Когато вадиш кестени от огъня | |||
| 1979 | Сами сред вълци | 5 | Лена, съпругата на Никифор Никифоров (в 4 серии: I, II, III, V) | |
| 1978 | Федерация на династронавтите | 3 | майката на Димчо | |
| 1977 | Слънчев удар | Бързашка | ||
| 1977 | Бой последен | Милка | ||
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение | 6 | ||
| 1976 | Вината | жената на Живко | ||
| 1974 | На живот и смърт | 3 | Христинка | |
| 1973 | Нона | госпожица Ема Шмидт | ||
| 1973 | Последната дума | Яна | ||
| 1971 | Тримата от запаса | жената на Пейо | ||
| 1969 | Осмият | снахата |
Библиография (автор)
редактиране- „Било е“ – издателство („Български писател“, 2005)
- „На Изток от Иван“ („Жанет 45“, 2008)[1]
Източници
редактиране- ↑ „На Изток от Иван“, сайт на издателство „Жанет 45“.
