Отваря главното меню

Драматичен театър „Крум Кюлявков“

театър в Кюстендил

Драматичен театър „Крум Кюлявков е общински театър в град Кюстендил.

Драматичен театър
„Крум Кюлявков“
Театри в България
Информация
Населено място Кюстендил
Тематика драматичен
Основаване 1873 г.
Допълнителна информация
Директор Чавдар Ненов
Адрес 2500 Кюстендил
бул. „България“ №26 А
Телефон 078/550 094
Сайт Официален сайт
Map of Kyustendil.png
42.2831° с. ш. 22.6853° и. д.
Местоположение в Кюстендил

ИсторияРедактиране

Първата самодейна театрална трупа в Кюстендил е създадена на 8 февруари 1873. Тя представя пиесата „Зла жена“ от Йован Попович (побългарена от Д. Душанов).

През 1883 г. е образувана театрална трупа към кюстендилското читалище, съставена от местни културни дейци: Ст.Заимов, Т. Иванов, Ефрем Каранов, Георги Друмохарски, Васил Лекарски и др. Трупата играе комедии и битови пиеси в училището при църквата „Успение Богородично“. През 1884 г. любители при читалището поставят пиесите „Скъперник" от Молиер и „Михалаки чорбаджи“ от Иван Вазов, а на следващата година – „Иванко“ от Васил Друмев и „Смъртта на Потемкин“.

На 8 ноември 1907 г. в Кюстендил е тържествено открита нова читалищна сграда с театрален салон. Самодейният театрален състав нараства до 120 души (предимно учители, занаятчии, младежи) и играе годишно по 12 – 14 пиеси. По поръчка на ръководството на читалището виенският художник Адолф Квап изработва специална завеса и декори на новата театрална сцена. Сред най-известните самодейци по това време са: Ев.Сърчаджиев (актьор, режисьор и управител на театъра), Н.Грънчаров, Й.Велкова, Ел.Палашева, Н.Въжаров, П.Прокопиев и др.

По време на войните (1912 – 13, 1915 – 18) театралният живот замира. Новият подем на театъра започва през сезона 1918 – 19 г.; начело застава Богомил Андреев – актьор и режисьор. Театралният състав играе предимно руски пиеси: „Женитба“ и „Ревизор“ от Николай Гогол, „На дъното“ и „Еснафи“ от Максим Горки, „Лес“ и „Доходно място“ от Николай Островски, „Живият труп“ от Лев Толстой и др. Голямо културно събитие в живота на Кюстендил е гостуването на Московския художествен академичен театър (Качаловата трупа на МХАТ) през есента на 1920 г., който представя „Село Степанчиково“ от Фьодор Достоевски и през 1924 г. – „Женитба“ от Н.Гогол, „Братя Карамазови“ и „Престъпление и наказание“ от Ф. Достоевски.

През 1920-те и 1930-те години на сцената на Кюстендилския читалищен театър гостуват артисти от Народния театър и други пътуващи театрални трупи.

Началото на полупрофесионален театър се поставя на 3 август 1945 г. под името „Народен читалищен театър“. В неговия състав влизат 4 актьори професионалисти. Театърът има отделен бюджет, за ръководител е назначен Никола Христов, а за режисьор – Г.Бесарабов. През сезона 1946 – 47 г. начело на театъра застава Крюгер Николов (актьор и режисьор), който привлича в състава група артисти професионалисти. Под негово ръководство „Народен читалищен театър" – Кюстендил, бързо израства в своето развитие.

До 1948 г. театърът не съществува самостоятелно, а е част от дейността на кюстендилското читалище „Братство“. През 1948 г. театърът става общински и се обособява като самостоятелна институция с директор Крюгер Николов. През сезон 1949 – 50 г. театърът, с режисьор Г.Попов и директор Н.Христов, преминава на издръжка към общината.

С указ на Държавният съвет от 1 януари 1952 г. театърът става държавен, с директор А.Георгиева (до 1962). Под нейно ръководство театърът укрепва и се утвърждава като авторитетен културен институт. През този период се открояват с високото си професионално майсторство редица постановки: „Село Борово“, драматизация на Н.Икономов, „Свекърва“ и „Вампир“ от Антон Страшимиров, „Тартюф“ от Молиер, „Когато слушаш хората“ от Бранислав Нушич (реж. А.Траянов), „Майстори" от Рачо Стоянов (постановка на М. Михайлов) и др. От началото на сезон 1962 – 63 г. директор на театъра е актьорът П.Костов (до 1968). Театърът се насочва предимно към съвременната българска драматургия: „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев, „Тревога“ от Орлин Василев, „Прокурорът“ от Георги Джагаров и др. От есента на 1968 г. до 1974 г. директор на театъра е актьорът В.Червенков. От началото на сезон 1976 – 77 г. директор и главен художествен ръководител на театъра е актьорът Д.Илинкин.

С Указ на Президиума на Народното събрание от 26 май 1969 г. театърът е наименуван „Държавен драматичен театър „Крум Кюлявков“.

Новата сграда на театъра е открита на 6 февруари 1978 година лично от министъра на културата Людмила Живкова с пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“, постановка на проф. Елка Михайлова.

През 2005 година театъра отново става общински, като се използват две наименования: Драматичен театър „Крум Кюлявков“ и Общински драматичен театър – Кюстендил.

На 16 декември 2008 година е открита нова камерна зала за куклен театър с премиера на пиесата „Пук“от Валери Петров, постановка на режисьора Валентин Владимиров.

Известни постановки на театъраРедактиране

В повече от 130-годишната си дейност театърът е реализирал значителни творби на изтъкнати български автори, като „Службогонци“, „Под игото“, „Двубой" (Иван Вазов), „Вампир" и „Свекърва“ (Антон Страшимиров), „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов), „Боряна“ (Йордан Йовков), „Борсанови“ (Крум Кюлявков), „Гераците“ (Елин Пелин), „Майстори" (Рачо Стоянов), „Иванко" (Васил Друмев), „Царска милост“ и „Иван Шишман“ (Камен Зидаров), „Щастие“ и „Любов“ (Орлин Василев), „Рози за д-р Шомов“, „Наградата“, „Професия за ангели“ (Драгомир Асенов), „Всяка есенна вечер“ (Иван Пейчев), „Криминална песен“ (Иван Радоев), „Съдии на самите себе си“ (К.Георгиев), „Младоженецът“ (Емил Манов), „Писмата“ (Никола Русев), „Монахът и неговите синове“ (М.Милков) и мн.други.

За периода 1952 – 2010 г. на кюстендилска сцена са поставени и изиграни 323 пиеси на 190 автори.

Директори на театъра (1945 – 2010)Редактиране

  • 1945 – 1946: Никола Христов;
  • 1946 – 1947: Крюгер Николов;
  • 1949 – 1950 и 1952: Никола Христов;
  • 1952 – 1962: Ангелина Георгиева;
  • 1962 – 1968: Петър Костов;
  • 1968 – 1976: Васил Червенков;
  • 1976 – 1989: Димо Илинкин;
  • 1989 – 1990: Иван Стефанов;
  • 1990 – 1992: Иван Янчев, Румен Иванов;
  • 1992 – 1993: Васил Червенков;
  • 1993 – 1996: Иван Стефанов;
  • 1996 – 1998: Илия Божилов, Душко Добрев;
  • 1998 – 2001: Лозен Йорданов;
  • 2001 – 2003: Румен Димитров, Стефан Къшев, Орхан Таир;
  • 2003 – 2005: Белла Цонева;
  • 2005 – 2008: Илия Божилов;
  • от 2008 г.: Чавдар Ненов.

Режисьори, работили в театъраРедактиране

За развитието на театъра, особени заслуги имат режисьорите от няколко поколения. За периода от основаването му до 9 септември 1944 г. най-значителни режисьори са Е.Сърчаджиев, Б.Андреев, П.Свраков. След 1944 г. могат да се отбележат имената на режисьорите Г.Бесарабов, Крюгер Николов, А.Георгиева, Св.Атанасов, М.Събев.

Някои от по-известните режисьори гостували на Кюстендилския театър са: Мойс Бениеш, поставил „Големанов“ през 1954 г., Асен Траянов, поставил „Сватбата на Фигаро“, „Моралът на г-жа Дулска“ и „Когато слушаш хората“, Радио-режисьорът Георги Аврамов, направил постановките на пиесите „В люляковата градина“ и „Д-р“. Големият драматург Никола Русев започва работа в Кюстендилския театър като режисьор и поставя „Вампир“. Хачо Бояджиев прави дипломната си работа в Кюстендилския театър като поставя пиесата „Два ангела слизат от небето“. Редица големи български режисьори правят свои постановки в Кюстендилския театър: Димитър Стратев – „Под Игото“; Стефан Гъдуларов – „Пътища“ и „Анатема“; Лиляна Тодорова – „Кандидат за луната“, „Червеният петел“, „Снежанка и седемте джуджета“; Стефан Караламбов – „Тревога“; проф. Кръстьо Мирски – „Снаха“; проф. Сашо Стоянов – „Искри по скелите“ и „Звездопът“; проф. Елка Михайлова – „Майстори“ и „Знамето“; Стефан Гецов – „Хъшове“; Любомир Кабакчиев – „Живият труп“; Асен Шопов – „Ех това Зинче“ и „Черна комедия“; проф. Надежда Сейкова – „Боряна“ и „Гераците“; Никола Петков – „Двубой“, „Големанов“ и „Милионерът“; Вили Цанков – „Вампир“; Владимир Петков – „Срещи в сряда“; проф. Румен Рачев – „Съкровището на Силвестър“; Димитър Стоянов – „Женско царство“, Душко Добрев – „Великденско вино“, „Физици“ – Фр. Дюренмат, " Одисей пътува за Итака", " „Любовни булеварди“ и още 15 постановки – режисьорът с най-много постановки в Драм.Театър – Кюстендил, Веселин Бояджиев – „Квартет“ и др.

Сценографи, работили в театъраРедактиране

Началото на професионалната сценография на кюстендилската сцена поставя известният художник Адолф Квап. Той изработва постоянни декори, представляващи кулиси-проспекти, които се използват от театъра в продължение на много години. До 9 септември 1944 г. сценографското оформление на постановките е дело предимно на местните художници Д.Стаматов, Б.Лазов, Н.Мирчев, Л.Бояджиев, Ив.Юнишев, М.Кръстев и др. С изграждането на професионалния театър за сценографи се привличат постоянни художници. Особен принос за развитието на сценографията на кюстендилска сцена имат художниците: К.Константинов, Г.Каракашев, А.Попов, Св.Неделчева, В.Мачева, Д.Стефанов, Г.Иванов, Г.Стайкова, И.Йорданов, Й.Бадев, Ангел Доцев, Борис Стойнов и др.

Известни актьори, работили в театъраРедактиране

В творческия колектив на театъра са се утвърдили голям брой актьори, които имат свой принос в развитието на театъра, за неговия творчески подем. Сред тях се открояват Б.Андреев, Г.Попов, А.Георгиева, К.Попов, Г.Петков, Ж.Стефанова, Р. Янева, М.Македонска, П.Мачев, Ан.Алексиев, Л.Илиева, Д.Янбастиев, Г.Димитров и др. Известни български артисти са гастролирали на кюстендилска сцена: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Иван Янчев, Виолета Донева, Любомир Кабакчиев, Меглена Караламбова, Стефан Гецов, Георги Георгиев-Гец, Йосиф Сърчаджиев, Асен Кисимов, Стойчо Мазгалов, Виолета Минкова, Пламен Сираков и мн.др.

НаградиРедактиране

По случай 100-годишнината от театралното дело в Кюстендил през 1974 г., театърът е награден с орден „Червено знаме на труда“.

Съвременна трупа (2010/2011)Редактиране

  • Актьори: Асен Доцов Диков и Бисер Славчев Маринов
  • Актриси: Адриана Петрова Пипонова, Стела Здравкова Стоянова, Йорданка Попмилачкова Трифонова и Елена Иванова Хрусанова – Златанова

Репертоар (2010/2011)Редактиране

  • „Малкият принц“ (автор: Антоант дьо Сент Екзюпери; режисьор: Лозен Йорданов)
  • „Женско царство“ (автор: Ст.Л. Костов; режисьор: Димитър Стоянов)
  • „Плаващ остров в частно море“ (автор: Панчо Панчев; режисьор: проф. Чавдар Кръстев)
  • „Подземни чайки“ (автор: Алфонсо Вайехо; режисьор: Югослав Кочоски)
  • „Срещи в сряда“ (автор: валентин Красногоров; режисьор: Владимир Петков)
  • „Целуни ме“ (автор: Анна Петрова; режисьор: Минчо Събев)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране