Божин Димитров Проданов е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Божин Проданов
български общественик
Роден
Починал
неизв.
Народен представител в:
XXIV ОНС   
„Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“, искащо създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“, подписано от Туше Делииванов, Павел Шатев и Божин Проданов, 1 ноември 1938 г.

Биография

редактиране

Роден е на 12 декември 1871 година в село Ватилък, Солунско, тогава в Османската империя, днес Ксирохори, Гърция.[1] Работи като български учител в Солун. Присъединява се към ВМОРО като член на градския комитет на организацията в Солун. Остава неразкрит при Мацановата афера в 1906 година.[2] От 1907 година е ръководител на Солунския околийски комитет.[3]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е в Сборната партизанска рота на МОО.[4]

Става деец на Работническата партия. Избран е за депутат в XXIV обикновено народно събрание на изборите в 1938 година от VI софийска градска колегия - Ючбунар, като кандидат на народния фронт.

На 21 юли 1945 година влиза в ръководството на Илинденската организация като съветник заедно със Стефан Аврамов - председател, Милан Ангелов (подпредседател), секретарите Никола Паунчев и Любен Казаски, Тома Кърчов - също съветник.[5] Ръководството е лоялно към новата отечественофронтовска власт, с изключение на Божин Проданов, който е изключен година по-късно от ръководството.[6]

Външни препратки

редактиране
  1. Известия на държавните архиви, том 5, Наука и изкуство, 1961, стр. 141.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 476-478.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 140.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 381, 386.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 381 - 383.