Иван Петров Салабашев е български математик и политик от Либералната партия в Източна Румелия, после в Съединена България от Народнолибералната, след това от Демократическата партия.

Иван Салабашев
български политик
Иван Салабашев, 1908 г. Източник: ДА „Архиви“
Иван Салабашев, 1908 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Народен представител в:
VI ОНС   VII ОНС   XI ОНС   XIII ОНС   

Заема министерски постове: директор на правосъдието (1882 – 1884) в Източна Румелия, после финансов министър в правителството на Стефан Стамболов (1888 – 1890; 1892 – 1894) и в първото правителство на Александър Малинов (1908 – 1910), както и правосъден министър (1892). Той е народен представител в VI (1890 – 1893), VII (1893 – 1894), XI (1901) и XIII (1903 – 1908) обикновено народно събрание.

Действителен член (академик) на Българското книжовно дружество (от 1884 г.)

БиографияРедактиране

Иван Салабашев е роден в Ески Заара (днес Стара Загора) на 19 януари (7 януари стар стил) 1853 г. Негов брат е видният военен деец полковник Стефан Салабашев.

Завършва гимназия в град Табор, Чехия (1872) и математика в Пражката политехника (1876). Темата на разработката е „Декартова крива линия“, която се смята за първи оригинален български труд по математика.[1] Участва като доброволец на страната на Сърбия в Сръбско-турската война през 1876, след което е учител в Болградската гимназия (1877 – 1879).

 
Кабинетът на Александър Малинов, 1908 г. Салабашев е втори от дясно наляво

След Освобождението Салабашев се връща в Пловдив. През 1881 г. е избран за дописен член, а през 1884 г. и за действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Работи като един от редакторите на вестник „Южна България“ (1883 – 1885) и на списание „Наука“ (1881 – 1884), издавано от Пловдивското научно книжовно дружество. По-късно, в София е член-основател и почетен член на Физико-математическото дружество (1898).[2][3]

В Пловдив заема различни постове в управлението на Източна Румелия и се включва в местната Либерална партия. Началник е на Канцеларията на народното просвещение (1878) и директор на правосъдието (1882 – 1884). През следващите години се премества в Казанлък и се занимава с търговия с розово масло. Там се жени за Милка от известния род розопроизводители Папазови.

След Съединението Иван Салабашев се включва в Народнолибералната партия и участва в правителството на Стефан Стамболов като министър на финансите (1888 – 1890; 1892 – 1894) и министър на правосъдието (1892). През 1903 г. преминава към Демократическата партия. През 1908 г. става министър на финансите в кабинета на Александър Малинов (1908 – 1910). Наред с колегите си министри Стефан Паприков и Андрей Ляпчев, Салабашев представлява българската страна в преговорите за финансовото уреждане на независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908, и ги завършва с успех, подписвайки българо-руския протокол от април 1909 г.[4] За да посрещне увеличените вследствие от протокола финансови задължения на държавата, Салабашев повежда преговори за нов чуждестранен заем, като същевременно се опитва да разбие монопола на Париба върху българския държавен дълг и да отслаби контрола ѝ върху българските финанси. След като френското правителство проваля заем с друга френска банка – „Креди мобилие“, Салабашев постига споразумение с австрийската „Винер банкферайн“ (декември 1909).[5] Сближението му с Виена затруднява княз Фердинанд, който търси голям заем от Париж, за да подготви България за война с Османската империя. Това кара княза да свали Салабашев от финансовото министерство (септември 1910).[6] От 1910 до 1914 г. Салабашев е пълномощен министър в Австро-Унгария.

Иван Салабашев е сред първите български шахматисти. Научава се да играе шахмат в гимназията в Табор. След завръщането си в България започва да популяризира тази игра. Той е първият председател на създадения по негова инициатива Софийски шахматен клуб.[7]

Заемайки разни постове в Източна Румелия, той предлага находчиво решение по какъв начин 56-членното Областно събрание в Пловдив, в което 30 от членовете са българи, да избере свой Постоянен комитет, състоящ се само от български представители. С това си решение младият политик става основоположник на изборната математика в България.[7]

В негова чест е наречен математически турнир, който се провежда от 1992 г. в Стара Загора.[7][8]

Автор е на книгата „Спомени“, София, 1943, год. ХХIII, 604 с. (издадена посмъртно).[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 402.
  2. а б Иван Салабашев (1853 – 1924). // mmib.math.bas.bg.
  3. Иванова, Диана. Списание „Наука“ (1881 – 1884) и унификазионните книжовноиезикови процеси след Освобождението. //
  4. Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 123-125. Посетен на 13.02.2015.
  5. Тодорова 2009, с. 126 – 133.
  6. Тодорова 2009, с. 140.
  7. а б в Иван Салабашев – един изключителен математик
  8. Математически турнир „Иван Салабашев“
Григор Начович Министър на финансите (24 декември 1888 – 16 юни 1890) Георги Живков
Григор Начович Министър на финансите (30 ноември 18921 – 31 май 1894) Иван Евстратиев Гешов
Лазар Паяков Министър на финансите (29 януари 1908 – 18 септември 1910) Андрей Ляпчев

1: до 24 декември 1892 – управляващ министерството