Отваря главното меню
Иван Салабашев
български политик
Иван Салабашев 
Иван Салабашев, 1908 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден: 19 януари 1853 г.
Починал: 14 юни 1924 г. (71 г.)
Народен представител в:
VI ОНС   VII ОНС   XI ОНС   XIII ОНС   

Академик Иван Петров Салабашев е български политик от Либералната партия в Източна Румелия, после в Съединена България от Народнолибералната, след това от Демократическата партия.

Заема министерски постове: директор на правосъдието (1882-1884) в Източна Румелия, после финансов министър в правителството на Стефан Стамболов (1888-1890; 1892-1894) и в първото правителство на Александър Малинов (1908-1910), както и правосъден министър (1892). Той е народен представител в VI (1890-1893), VII (1893-1894), XI (1901) и XIII (1903-1908) обикновено народно събрание.

БиографияРедактиране

Иван Салабашев е роден в Ески Заара (днес Стара Загора) на 19 януари (7 януари стар стил) 1853 г. Негов брат е видният военен деец полковник Стефан Салабашев.

Завършва гимназия в град Табор, Чехия, (1872) и математика в Пражката политехника (1876). Темата на разработката е „Декартова крива линия“, която се смята за първи оригинален български труд по математика[1]. Участва като доброволец на страната на Сърбия в Сръбско-турската война през 1876, след което е учител в Болградската гимназия (1877-1879).

 
Кабинетът на Александър Малинов, 1908 г. Салабашев е втори от дясно наляво

След Освобождението Салабашев се връща в Пловдив, където заема различни постове в управлението на Източна Румелия и се включва в местната Либерална партия. При нейното управление той е директор на правосъдието (1882-1884). През следващите години се премества в Казанлък и се занимава с търговия с розово масло. Там се жени за Милка от известния род розопроизводители Папазови.

След Съединението Иван Салабашев се включва в Народнолибералната партия и участва в правителството на Стефан Стамболов като министър на финансите (1888-1890; 1892-1894) и министър на правосъдието (1892). През 1903 преминава към Демократическата партия. През 1908 става министър на финансите в кабинета на Александър Малинов (1908-1910). Наред с колегите си министри Стефан Паприков и Андрей Ляпчев, Салабашев представлява българската страна в преговорите за финансовото уреждане на независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908, и ги завършва с успех, подписвайки българо-руския протокол от април 1909.[2] За да посрещне увеличените вследствие от протокола финансови задължения на държавата, Салабашев повежда преговори за нов чуждестранен заем, като същевременно се опитва да разбие монопола на Париба върху българския държавен дълг и да отслаби контрола ѝ върху българските финанси. След като френското правителство проваля заем с друга френска банка – „Креди мобилие“, Салабашев постига споразумение с австрийската „Винер банкферайн“ (декември 1909).[3] Сближението му с Виена затруднява княз Фердинанд, който търси голям заем от Париж, за да подготви България за война с Османската империя. Това кара княза да свали Салабашев от финансовото министерство (септември 1910).[4] От 1910 до 1914 Салабашев е пълномощен министър в Австро-Унгария.

Иван Салабашев е сред първите български шахматисти. Научава се да играе шахмат в гимназията в Табор. След завръщането си в България започва да популяризира тази игра. Той е първият председател на създадения по негова инициатива Софийски шахматен клуб.[5]

Заемайки разни постове в Източна Румелия, той предлага находчиво решение по какъв начин 56-членното Областно събрание в Пловдив, в което 30 от членовете са българи, да избере свой Постоянен комитет, състоящ се само от български представители. С това си решение младият политик става основоположник на изборната математика в България.[5]

В негова чест е наречен математически турнир, който се провежда от 1992 г. в Стара Загора.[5] [6]

ИзточнициРедактиране

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 402.
  2. Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 123-125. Посетен на 13.02.2015.
  3. Тодорова 2009, с. 126-133.
  4. Тодорова 2009, с. 140.
  5. а б в Иван Салабашев – един изключителен математик
  6. Математически турнир "Иван Салабашев"
Григор Начович Министър на финансите (24 декември 1888 – 16 юни 1890) Георги Живков
Григор Начович Министър на финансите (30 ноември 18921 – 31 май 1894) Иван Евстратиев Гешов
Лазар Паяков Министър на финансите (29 януари 1908 – 18 септември 1910) Андрей Ляпчев

1: до 24 декември 1892 – управляващ министерството