Буба̀кево, Бабакьой или Баба̀ кь̀ой[2] (на гръцки: Μεσιά, Месия, до 1927 Μπαλμπακιόϊ, Бабакьой[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 1159 жители (2001).

Бубакево
Μεσιά
„Св. св. Константин и Елена“
Св. св. Константин и Елена
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 15 m
Население 316 души (2001)
Демоним бакьо̀вци[1]
Бубакево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира западно в Солунското поле, на 4 километра югоизточно от Ашиклар (Европос), на 20 километра югоизточно от демовия център Гумендже (Гумениса) и на 30 североизточно от Енидже Вардар (Яница).

ИсторияРедактиране

В местността Тумба, на 1 km югозападно от Бубакево има селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[4]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Бубакево е преобладаващо българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя.[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБобатово като българско село.[6]

На австрийската военна карта е отбелязано като Бабакьой Вардар (Babaköj Vardar), а на картата на Кондоянис е отбелязано като Бабакьой (Μπαμπάκιοϊ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Бабакьой (Μπαμπάκιοϊ) е село с 35 християнски семейства.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баба Кьой има 346 жители българи, 60 турци и 46 цигани.[8] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Baba-Keuy) има 448 българи екзархисти и в него работи българско училище с един учител и 24 ученика.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Бабакьово (Баба кьой), 20 /III, 1 1/2 ч. от Тумба. Всичко 70 къщи: 50 български екзархийски и 20 турски. Българските къщи са чифлик. Поминъкът е земеделие и малко бубарство. От Патриаршията отказано преди 15 години. Черквата няма никакви имоти. Турците нямат училище.[10]

По данни на Екзархията в 1910 година Бубакево е чифлигарско село с 48 семейства, 314 жители българи и една черква.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Μπαμπάκιοϊ) има 125 екзархисти и 75 мюсюлмани.[7][12]

Според Боривое Милоевич селото (Baba Kej) има 60 къщи християни славяни и 20 къщи мюсюлмани турци.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бубакево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война Бубакево попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език и мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Барбакьой (Μπαρμπάκιοϊ) като село с 215 мъже и 192 жени.[7] През 20-те години цялото турско население и част от българското население на селото се изселва съответно в Турция и България. На негово място през септември 1923 година са настанени около 45 гръцки семейства от Гюмюрджина, а през август 1924 година около 80 семейства от източнотракийското село Елбасан.[5]

В 1927 година селото е прекръстено на Месия. В 1928 година Бубакево е представено като смесено местно-бежанско село с 88 семейства и 358 души.[14] В началото на XXI век повечето семейства са бежански - две семейства са местни - Велинис и Теодорос Зикос, 6 семейства са каракачани и 1 е на понтийски гърци.[5]

В 1924 година джамията на селото, строена в XV – XVI век, е превърната в християнска църква „Св. св. Константин и Елена“.[15]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бубакево

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 475, 478.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009., стр. 687.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/46902/2465/28-9-1994 - ΦΕΚ 840/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
  5. а б в Сайт на бившия дем Ашиклар Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine..
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  7. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 26 август 2019 г.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  11. а б Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. 19. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Μεσιάς. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.