Тумба (дем Пеония)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тумба.
Ту̀мба[1] (на гръцки: Τούμπα) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.
Тумба Τούμπα | |
— село — | |
Панорама на Тумба | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 38 m |
Население | 506 души (2021 г.) |
Тумба в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в северозападния край на Солунското поле на изток от Гумендже (Гумениса) и на юг от Боймица (Аксиуполи).[2]
История
редактиранеИмето си селото дължи на древна гробница, намираща се между училището и църквата, върху която е построена старата камбанария. На 800 m северно от селото има други две македонски гробници – Тумбенска гробница I и Тумбенска гробница II.[3] В 1986 година античното селище и в 1996 година и гробниците са обявени за защитени паметници.[4]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Тумба е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1802 година и изписана в 1864 година[3] от Дичо Зограф.[5]
В 1870-те години в Тумба е отворено българско училище, което единствено от боймишките български училища успява да устои на натиска на патриаршеските църковни власти.[6] Заслуга за това има[7][8] Българщината в селото се поддържа от местния бей Сали бей Стамболи, който е българофил. В 1874 година, когато тумбенци пожелават да се присъединят към новосъздадената Българска екзархия Сали бей се съгласява, стига решението да е единодушно и така селото става екзархийско. Беят снабдява българското училище с книги и вестници.[7] От 1875/1876 година шест години до 1879/1880 година в Тумба преподава по взаимноучителния метод Георги Пейков. Пейков отново е учител в Тумба в 1888/1889 година, като този път преподава по модерни методи.[9]
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Тумба (Tumba),[10] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Тумба (Τούμπα), християнско село.[11]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумба има 540 жители, всички българи християни.[12]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тумба (Toumba) има 672 българи екзархисти и работи българско училище.[13]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
„ | Тумба, 19 /III, 1 3ч. от Тошилово. 85 български екзархийски къщи: 3/8 бегови и 5/8 свойщина; същата пропорция и за земята. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, притежава 100 погона ниви и 1 погон чернична градина. Отказано е от Патриаршията прези 18 години; оттогава съществува и българско училище. Училището е вакъф: двуетажно, с ниска изба, само класна стая с дюшеме, таван, големина 6Х5Х2 1/2 m, светла.[14] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Тумба има 90 семейства, 522 жители българи (80 чифлигари) и една черква.[15] В 1909 година властите арестуват бившия председател на конституционния клуб в Тумба Милче Трайчев.[16]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τούμπα) има 670 екзархисти.[11][17]
По време на Балканската война 2 души от Тумба се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18] Селото е освободено от български чети начело с Ичко Димитров, като за това свидетелства тумбенецът Златан Милушев:
„ | Посрещнахме българските чети с голяма радост. Посрещнахме ги като родни братя с веселби, ядене, пиене и т.н. Народът беше просто полудял от радост. Постилахме черги пред чердаците. Всеки се надпреварваше да ги кани в къщата си... викахме „Да оживее Бугарията!“ Жените плачат от радост. Момите с китки кичат четниците. Голямо веселие настана.[19] | “ |
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тумба (Τούμπα) като село с 278 мъже и 238 жени.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тумба има 45 къщи славяни християни.[20] Цялото му население се изселва в България, с изключение на две семейства, и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 74 имота на жители, преселили се в България.[11] В 1924 в селото са настанени 100 семейства от източнотракийското село Джелеп, 30 от малоазиатското Флогия и 3 от Фенеркьой (Фанари), Източна Тракия.[21]
В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 семейства и 599 жители бежанци.[22]
До старата църква бежанците построяват нова „Успение Богородично“, която напомня старата, която са принудени да изоставят в Източна Тракия.[3]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Ячинот[2] | Γιατσινὸτ | Какорема | Κακόρεμα[23] | река на ЮЗ от Тумба[2] |
Посит[2] | Πόσιτ | Рематаки | Ρεματάκι[23] | река на ЮЗ от Тумба[2] |
Караагач[2] | Καραγάτς | Фтелия | Φτελιά[23] | местност на ЮЗ от Тумба[2] |
Йени Куле[2] | Γενεή Κουλέ | Ептапиргион | Έπταπύργιον[23] | местност на ЮЮЗ от Тумба[2] |
Курт тепе[2] | Κούρτ Τεπέ | Ликовуни | Λυκοβούνι[23] | възвшение на З от Тумба[2] |
- Преброявания
- 2001 година – 936 жители
- 2011 година – 628 жители
Личности
редактиране- Родени в Тумба
- Атанас Кошничаров (1859 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Вангел Кехайов (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО
- Златан Христов Милушев (1896 – ?) – предприемач, преселил се в България през 1925 година, собственик на фабрика за макарони, след 1944 година репресиран, затварян в Белене[24]
- Кръсто Кехайов (Кръсте Кехаев, Кръстьо Кехая), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година[25]
- Щерьо Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, 4 рота на 15 щипска дружина[26]
- Тано Тумбенчето, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година заедно с Андон Иванов Терзиев край Църна река[27]
- Починали в Тумба
Бележки
редактиране- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 309
- ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Η Τούμπα Σημερα // Τούμπα Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2014-12-05. Посетен на 23 юни 2014.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 29.
- ↑ а б Шалдевъ, Хр. Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 1.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 2.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 17 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 113.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Сайт на Дем Ашиклар Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine..
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
- ↑ Петринска, Маргарита. Ениджевардарското слънце огря и Златан Милушев, в. „Македония“, година V, брой 22 (189), 7-14 юни 1994 г., с. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 681.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 165.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 138.