Тумба (дем Пеония)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Тумба.

Ту̀мба[1] (на гръцки: Τούμπα) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.

Тумба
Τούμπα
— село —
Панорама на Тумба
Панорама на Тумба
Гърция
40.9356° с. ш. 22.5436° и. д.
Тумба
Централна Македония
40.9356° с. ш. 22.5436° и. д.
Тумба
Кукушко
40.9356° с. ш. 22.5436° и. д.
Тумба
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина38 m
Население506 души (2021 г.)
Тумба в Общомедия
Информационна табела за надгробните могили край Тумба

География

редактиране

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на изток от Гумендже (Гумениса) и на юг от Боймица (Аксиуполи).[2]

Името си селото дължи на древна гробница, намираща се между училището и църквата, върху която е построена старата камбанария. На 800 m северно от селото има други две македонски гробници – Тумбенска гробница I и Тумбенска гробница II.[3] В 1986 година античното селище и в 1996 година и гробниците са обявени за защитени паметници.[4]

В Османската империя

редактиране

В XIX век Тумба е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1802 година и изписана в 1864 година[3] от Дичо Зограф.[5]

В 1870-те години в Тумба е отворено българско училище, което единствено от боймишките български училища успява да устои на натиска на патриаршеските църковни власти.[6] Заслуга за това има[7][8] Българщината в селото се поддържа от местния бей Сали бей Стамболи, който е българофил. В 1874 година, когато тумбенци пожелават да се присъединят към новосъздадената Българска екзархия Сали бей се съгласява, стига решението да е единодушно и така селото става екзархийско. Беят снабдява българското училище с книги и вестници.[7] От 1875/1876 година шест години до 1879/1880 година в Тумба преподава по взаимноучителния метод Георги Пейков. Пейков отново е учител в Тумба в 1888/1889 година, като този път преподава по модерни методи.[9]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Тумба (Tumba),[10] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Тумба (Τούμπα), християнско село.[11]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумба има 540 жители, всички българи християни.[12]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тумба (Toumba) има 672 българи екзархисти и работи българско училище.[13]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Тумба, 19 /III, 1 3ч. от Тошилово. 85 български екзархийски къщи: 3/8 бегови и 5/8 свойщина; същата пропорция и за земята. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, притежава 100 погона ниви и 1 погон чернична градина. Отказано е от Патриаршията прези 18 години; оттогава съществува и българско училище. Училището е вакъф: двуетажно, с ниска изба, само класна стая с дюшеме, таван, големина 6Х5Х2 1/2 m, светла.[14]

По данни на Екзархията в 1910 година Тумба има 90 семейства, 522 жители българи (80 чифлигари) и една черква.[15] В 1909 година властите арестуват бившия председател на конституционния клуб в Тумба Милче Трайчев.[16]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τούμπα) има 670 екзархисти.[11][17]

По време на Балканската война 2 души от Тумба се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18] Селото е освободено от български чети начело с Ичко Димитров, като за това свидетелства тумбенецът Златан Милушев:

Посрещнахме българските чети с голяма радост. Посрещнахме ги като родни братя с веселби, ядене, пиене и т.н. Народът беше просто полудял от радост. Постилахме черги пред чердаците. Всеки се надпреварваше да ги кани в къщата си... викахме „Да оживее Бугарията!“ Жените плачат от радост. Момите с китки кичат четниците. Голямо веселие настана.[19]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тумба (Τούμπα) като село с 278 мъже и 238 жени.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тумба има 45 къщи славяни християни.[20] Цялото му население се изселва в България, с изключение на две семейства, и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 74 имота на жители, преселили се в България.[11] В 1924 в селото са настанени 100 семейства от източнотракийското село Джелеп, 30 от малоазиатското Флогия и 3 от Фенеркьой (Фанари), Източна Тракия.[21]

В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 семейства и 599 жители бежанци.[22]

До старата църква бежанците построяват нова „Успение Богородично“, която напомня старата, която са принудени да изоставят в Източна Тракия.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Тумба на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ячинот[2] Γιατσινὸτ Какорема Κακόρεμα[23] река на ЮЗ от Тумба[2]
Посит[2] Πόσιτ Рематаки Ρεματάκι[23] река на ЮЗ от Тумба[2]
Караагач[2] Καραγάτς Фтелия Φτελιά[23] местност на ЮЗ от Тумба[2]
Йени Куле[2] Γενεή Κουλέ Ептапиргион Έπταπύργιον[23] местност на ЮЮЗ от Тумба[2]
Курт тепе[2] Κούρτ Τεπέ Ликовуни Λυκοβούνι[23] възвшение на З от Тумба[2]
Преброявания
  • 2001 година – 936 жители
  • 2011 година – 628 жители

Личности

редактиране
Родени в Тумба
Починали в Тумба
  •   Никола Минов, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Тумба[28]
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 309
  2. а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в Η Τούμπα Σημερα // Τούμπα Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  5. Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2014-12-05. Посетен на 23 юни 2014.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 29.
  7. а б Шалдевъ, Хр. Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 1.
  8. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  9. Шалдевъ, Хр. Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 2.
  10. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  11. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 17 юли 2019 г.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  14. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  15. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  16. Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.
  17. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  19. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 113.
  20. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  21. Сайт на Дем Ашиклар Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine..
  22. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  24. Петринска, Маргарита. Ениджевардарското слънце огря и Златан Милушев, в. „Македония“, година V, брой 22 (189), 7-14 юни 1994 г., с. 7.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 681.
  27. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 165.
  28. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 138.