Вардар (1911 – 1912)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вардар.
„Вардар“ е български вестник, редактиран и издаван от Данаил Крапчев и излизал от 1911 до 1912 година като неофициален орган на възстановената Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Част от тиража излиза със заглавия „Огражден“, „Пелистер“, „Места“, „Струма“, „Марица“, „Пчиня“, „Брегалница“, „Църна“, за да може вестникът по-лесно да избягва цензурата и да се разпространява в Македония.[1][2] Печата се в печатницата на Петър Глушков, както и в печатниците Г. М. Чомонев, Искра и Ден. Под името „Пелистер“ излиза брой 30 от първата годишнина, като седмичник в София.[3]
„Вардар“ „Вардаръ“ | |
брой 1, 1 октомври 1911 година | |
Информация | |
---|---|
Вид | седмичник |
Начало | 1 октомври 1911 г. |
Край | 12 септември 1912 г. |
Цена | 10 стотинки, годишен абонамент 6 лева |
Издател | Данаил Крапчев |
Главен редактор | Данаил Крапчев |
Език | български |
Политически | революционен |
Първият брой на вестника излиза на 1 октомври 1911 година. Сред сътрудниците му са Григор Василев, Никола Милев, Иван Георгов, Христо Матов, Атанас Яранов, Петко Пенчев, Христо Силянов и Любомир Милетич. Вестникът е критично настроен към младотурския режим, както и към външната политика на правителството на Народната и Прогерсивнолибералната партия. Бори се за автономия на Македония и за връщане на ВМОРО към старите ѝ принципи.[4][5] Вестникът се занимава с проблемите на Вътрешната организация и в по-малка степен на емиграцията и македоно-одринското движение в България. Постепенно на страниците му все повече изпъква идеята, че решението на Македонския въпрос е форсиране на събитията с военна намеса от страна на България. Във вестника е публикувана студията на Христо Матов „Пропуснати случаи“, която също носи това послание.[6][7]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Душков, Живодар. Български периодични издания със заглавия ороними, Част I. 1878 – 1919, в: Научни трудове на Русенския университет – 2010, том 49, серия 6.2, стр. 158
- ↑ Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 124.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 133.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 44 – 45
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 241.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 160 – 161.