Ветово (община)

община в област Русе

Община Ветово се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.

Ветово (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Русе
Площ353 km²
Население13 313 души
Адм. центърВетово
Брой селища6
Сайтwww.vetovo.bg
Управление
КметМехмед Мехмед
(ДПС; 2019)
Общ. съвет17 съветници
  • ДПС (7)
  • БЪДЕЩЕ ЗА ВСИЧКИ (6)
  • ГЕРБ (3)
  • БСП и АБВ (1)
Ветово (община) в Общомедия

География

редактиране

Положение и площ

редактиране

Общината се намира в източната част на област Русе. С площта си от 363,002 km2 заема 3-то място сред 8-те общини на областта, което съставлява 13,12% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране
Релеф

Община Ветово се намира в западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 100 и 300 m, като цялата ѝ територия е разположена в най-западната част на Лудогорското плато и теренът постепенно се повишава от северозапад на югоизток. Именно по тази причина най-високата точка на община Ветово се намира в най-югоизточната ѝ част, източно от град Сеново – 413 m н.в.

Югозападно от село Писанец, на границата с община Иваново, в коритото на река Бели Лом е най-ниската точка на общината – 88 m н.в.

Води

Водният ресурс на община Ветово се базира най-вече на реките Бели Лом и Тополница, които се характеризират с предимно ограничено местно значение.

В южната част на общината, частично по границата с община Цар Калоян протича част от долното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). По цялото си протежение от град Сеново до границата с община Иваново, югозападно от село Писанец реката тече в дълбока, силно меадрираща каньоновидна долина, със стръмни, на повечето места отвесни скални склонове. Дълбочината на долината ѝ спрямо околния терен на места достига до 100 – 120 m.

На север от град Глоджево, по границата с община Кубрат, от изток на запад преминава и част от суходолието на Топчийска река (десен приток на Дунав), като нейната долина е също дълбоко врязана в Лудогорското плато.

Почви, изкопаеми

Почвите на територията на общината са представени от черноземни, сиви горски и наносни (алувиални и алувиално-ливадни). Благоприятните водни, въздушни и топлинни свойства правят черноземните и алувиално-ливадните почви едни от най-предпочитаните за земеделие. Те са подходящи за почти всички земеделски култури.

Районът на община Ветово е богат на полезни изкопаеми, като с най-голямо стратегическо и икономическо значение са находищата на каолин и кварцов пясък.

Население

редактиране
Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 450 100,00
Българи 3145 25,26
Турци 6 044 48,55
Цигани 1744 14,01
Други 338 2,71
Не се самоопределят 52 0,42
Неотговорили 1 127 9,05
Численост (1934 – 2021)
Община Ветово
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 28941 27793 25894 26313 24738 22758 21017 18774 12450 9952
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

редактиране
Основни данни

Общината има 6 населени места с общо население от 9952 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Ветово, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Ветово 3632 86,801 Писанец 346 62,818
Глоджево 2802 76,136 Глоджово Сеново 1081 47,106
Кривня 419 35,265 Смирненски 1681 44,876 Бей алан, Княжева поляна
ОБЩО 9952 353,002 няма населени места без землища
Административно-териториални промени
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Бей алан на с. Княжева поляна;
  • Указ № 191/обн. 22 април 1950 г. – преименува с. Княжева поляна на с. Смирненски;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Глоджово на с. Глоджево;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с. Ветово за гр. Ветово;
  • указ № 2907/обн. 7 септември 1984 г. – заличава с. Кривня и го присъединява като квартал на с. Сеново и признава с. Сеново за гр. Сеново;
  • Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Сеново и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Ветово;
  • Указ № 1800/обн. 30 декември 1988 г. – отделя кв. Кривня от гр. Сеново и го възстановява като отделно населено място – с. Кривня;
  • Указ № 111/обн. 18 април 2003 г. – отделя селата Каменово и Равно и техните землища от община Ветово, Област Русе и ги присъединява към община Кубрат, Област Разград;
– отделя селата Просторно и Топчии и техните землища от община Ветово, Област Русе и ги присъединява към община Разград, Област Разград;
  • Реш. МС № 391/обн. 13 юни 2003 г. – признава с. Глоджево за гр. Глоджево;
  • Указ № 348/обн. 27,10.2009 г. – отделя с. Бъзън и неговото землище от община Ветово и го присъединява към община Русе.

Забележителности

редактиране

Според проучвания, извършени от експедиция на БАН през 1975 – 1976 г., община Ветово представлява богат исторически материал за археологическо наследство. От направените проучвания става ясно, че на територията на общината е съществувал живот от дълбока древност. Доказателство за това са откритите исторически паметници:

  • в землището на град Ветово – палеолитно находище „Черна пещера“;
– тракийско антично и средновековно селище в местността „Кадийца“ на десния бряг на река Бели Лом;
– късно антично средновековно селище от Втората българска държава със скална църква на 4 km от града.
  • в землището на град Сеново – антична крепост „Сиври канара“;
– малко укрепление южно от града;
– голям скален масив с 21 скални килии, църква, оформена с ниши, отвори прозорци, рисунки.
  • землището на село Кривня – крепостта „Синград“ (на 5 km на северозапад от селото), от която сравнително добре са запазени част от стените. Установено е и старо селище от керамика от римско и византийско време;
– скалните манастири в местността „Срещу чекърца“.
  • в землището на село Писанец – скални килии на 3 km югоизточно от селото;
– скална килия на 1 – 2 km югозападно от селото в „Хайдушката пещера“;
– скална килия на 3,6 km югозападно от селото на левия бряг на река Бели Лом в местността „Камберска чука“;
– скални килии на левия бряг на река Бели Лом в местността „Валийца“;
– скална църква и скална килия в местност „Манастира“;
– селищна могила на 5 km северно от левия бряг на река Бели Лом.

Защитени територии според Закона за защитените територии или Закона за защита на природата на територията на община Ветово са:

  • Югозападно от село Писанец, част от поречието на река Бели Лом попада в Природния парк „Русенски Лом“, обявен за защитена територия през 1970 г. Богатото биологично разнообразие, уникалният ландшафт и забележителното културно-историческо наследство превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм.
  • Природен резерват „Бели Лом“. Разположен е по поречието на река Бели Лом южно от град Ветово, в местността „Голямата Курия“.
  • Природна забележителност „Рибарниците“ при град Ветово.

Транспорт

редактиране

През средата на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 25,8 km РусеСамуилКаспичанВарна.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 80,8 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране