Граждено
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия е за селото в Преспанско, Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Граждане.
Гра̀ждено или Гра̀ждани (на гръцки: Βροντερό, Врондеро, катаревуса: Βροντερόν, Врондерон, до 1926 година Γκράσδενι, Граздени[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
Граждено Βροντερό | |
---|---|
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Преспа |
Географска област | Голема Преспа |
Надм. височина | 1100 m |
Население | 78 души (2011 г.) |
География Редактиране
Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в планината Сува гора на 1100 m.[2] Отдалечено е на 70 километра западно от град Лерин (Флорина).
История Редактиране
В Османската империя Редактиране
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Граздани с 35 семейства.[3] Селото е споменато в Слепченския поменик от XVII–XVIII век като Граждено. Според академик Иван Дуриданов, като се вземе предвид, че жителското име е гражденец, гражденци, етимологията на името е от миналото страдателно причастие граждено от * gardjeno.[4]
До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във Винени, а виненци се заселват в Гражден. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Грачино (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен с 23 домакинства и 69 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Граждино живеят 276 българи.[7] В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гражино има 400 българи екзархисти.[9]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Граждан в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[10]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция Редактиране
По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гражден попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Граждано има 60 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод гърмящо.[14] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия. По време на Гражданската война цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души.[15] След войната в селото са настанени власи от Епир.[16]
Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като влашкият език в него е запазен на високо ниво.[17]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Палчишта[18] | Πάλτσικα | Геракина | Γερακίνα[19] | |
Киска[20] | Κίσκα | Анторахи | Άνθορράχη[19] | |
Порти[18][21] | Πόρτι | Портес | Πόρτες[19] | връх в Цуцул на ССИ над Орово (1195 m)[21] |
Великои Главйе[18][21] или Велика глава[22] | Βελίκα Γκλάβια | Лохагу Димитриу Райси | Λοχαγού Δημητρίου Ραΐση[19] | връх в Цуцул на СИ от Орово и на З от Винени (1157 m)[21] |
Дошкоата Глаа[18][21] | Ντοσκοχάγκλα | Кефалорема | Κεφαλόρεμα[19] | река на СИ от Орово[21] |
Рамнище[20] или Рамнища[21] | Ράμνιστα | Ливадия | Λιβάδια[19] | местност в Дева на СЗ от Винени[21] |
Голе[18][21] | Γκόλιε | Мицопулу Димитриу | Μητσοπούλου Δημητρίου[19] | връх в Дева на С от Винени (1360,1 m)[21] |
Рамнина[21][23] | Ράμνινα | Филакион 46 | Φυλάκιον 46[19] | връх в Дева на СЗ от Винени (1085 m)[21] |
Тапан[20][24] | Γάπαν | Елафи | Έλάφι[19] | връх на Ю от Граждано, гранична пирамида № 18 (1325,3 m)[21] |
Лазоик[20][25] | Λάζικ | Акантотон | Άκαθωτον[19] | |
Прикинчища[21] | Πρικίντσιτα | Анатоликон | Άνατολικόν[19] | местност в Цуцул на ЮИ от Граждено, над брега на Малкото Преспанско езеро[21] |
Раткофорие[20][21] | Ρακοφόριε | Тамнодес | Θαμνώδες[19] | местност на ЮИ от Граждено[21] |
Шестар[26][21] | Σιστάρ | Фундотон | Φουντωτόν[19] | връх в Цуцул на И от Граждено (1914 m)[21] |
Падье[18] | Πάδιε | Воскотопи | Βοσκοτόπι[19] | местност в Цуцул на И от Граждено[21] |
Урида[18][27][21] | Ούρίντα | Крионери | Κρυονέρι[19] | гранична местност на СЗ от Орово[21] |
Чоло | Τσόλο | Даваки | Δαβάκη[19] | |
Варниците[28] | Καρνίτσιτε | Каминия | Καμίνια[19] | река на СЗ от Орово, Ю под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[28] |
Лозя[25] | Λούντζα | Ироикон | Ήρωϊκόν[19] | |
Пат | Πάτ | Перасма | Πέρασμα[19] | |
Скойца[28] | Σκόϊτσα | Монастираки | Μοναστηράκι[19] | река на СЗ от Орово, С под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[28] |
- Преброявания
- 1913 – 437 души
- 1920 – 380 души
- 1928 – 418 души
- 1940 – 507 души
- 1951 – 0 души
- 1961 – 371 души
- 1971 – 310 души
- 1981 – 172 души
- 1991 – ? души
- 2001 – 183 души
- 2011 – 78 души
Личности Редактиране
- Родени в Гражден
- Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 - 1923 и 1926 - 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 - 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени[29]
- Божил Спиров (Спировчов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[30]
- Дамян Христев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[31]
- Илия Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст“[32]
- Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция
- Петър Ангелов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
- Сотир Тасев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал[33]
Бележки Редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176 – 177.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Ристовски, Христо, Дробицки, Гоче. „Граждено: 1949“, Здружение на деца бегалци од егејскиот дел на Македонија, Скопие, 2001, стр.139-141.
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 418.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 371.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 402.
- ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 444.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 372.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.
- ↑ а б в г Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 77. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.