Списък на владетелите на Чехия
Уикимедия списък
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Това е списък на владетелите на владетелите на Бохемия, Моравия, Силезия и Лужица. Това са чешки земи или земи на Чешката корона.
Князе на Великоморавия
редактиране- Моймир I (833 – 846)
- Ростислав (846 – 870)
- Славомир (871) (interim)
- Святополк I (871 – 894)
- Моймир II (894 – 906?)
- Святополк II (на Нитранското княжество) (871 – 894)
Князе
редактиранеКняз на Бохемия | |||
Пршемисловци | |||
Картинка | Име | Дати | Забележки |
Борживой I | ок. 870 – 888/9 | ||
Спитигнев I | 894 – 915 | Син на Борживой I | |
Вратислав I | 915 – 921 | Брат на Спитигнев I | |
Вацлав I Свети (Венцеслав) | 921 – 935 | Син на Вратислав I; известен като св. Венцеслав Добрия, покровител на чешките земи. | |
Болеслав I Страшни | 935 – 972 | Брат на Вацлав I | |
Болеслав II Благочестиви | 972 – 999 | Син на Болеслав I | |
Болеслав III Червенокосия | 999 – 1002 | Син на Болеслав II | |
Владивой (Бохемия) | 1002 – 1003 | Вероятно от династия Пясти (?). Първи братовчед(?) на Болеслав III. | |
Болеслав III | 1003 | Втори път | |
Болеслав Храбри | 1003 – 1004 | Вероятно от династия Пясти; брат на Владивой (?), внук на Болеслав I. Княз, по-късно крал на Полша (като Болеслав I Храбри). Четвърти чешки владетел с това име, но без пореден номер. | |
Яромир | 1004 – 1012 | Брат на Болеслав III | |
Олдрих | 1012 – 1033 | Брат на Яромир. Известен и като Одалрих, Удалрих, Улрих. | |
Яромир | 1033 – 1034 | Втори път | |
Oлдрих | 1034 | Втори път | |
Бретислав I | 1034 – 1055 | Син на Олдрих | |
Спитигнев II | 1055 – 1061 | Син на Бретислав I | |
Вратислав II | 1061 – 1092 | Брат на Спитигнев II. Крал (1085 – 1092) като Вратислав I. | |
Конрад I Бърненски (Конрад от Бърно) | 1092 | Брат на Вратислав II | |
Бржетислав II | 1092 – 1100 | Племенник на Конрад I, син на Вратислав II | |
Борживой II | 1101 – 1107 | Брат на Бретислав II | |
Святополк Оломоуцки (Святополк от Оломоуц) | 1107-1109 | Първи братовчед на Борживой II | |
Владислав I | 1109 – 1117 | Брат на Борживой II | |
Борживой II | 1117 – 1120 | Втори път | |
Владислав I. | 1120 – 1125 | Втори път | |
Собеслав I | 1125 – 1140 | Брат на Владислав I | |
Владислав II | 1140 – 1172 | Племенник на Собеслав I, син на княз Владислав I. Крал (1158 – 1172) като Владислав I. | |
Бедржих (Фредерик) | 1172 – 1173 | Син на Владислав II | |
Собеслав II | 1173 – 1178 | Първи братовчед на бащата на Бедржих и син на Собеслав I | |
Бедржих | 1178 – 1189 | Втори път | |
Конрад II Ото (Конрад-Ото) | 1189 – 1191 | Потомък на Конрад I | |
Вацлав II | 1191 – 1192 | Брат на Собеслав II | |
Пршемисъл I Отакар (Отокар I) | 1192 – 1193 | Син на Владислав II | |
Индржих Бретислав | 1193 – 1197 | Първи братовчед на Пршемисъл I Отакар | |
Владислав III Индржих | 1197 | Брат на Пршемисъл I Отакар | |
Пршемисъл I Oтакар | 1197 – 1198 | Втори път. Става крал през 1198 и наследниците му запазват титлата. |
Крале
редактиранеKрал на Бохемия | |||
Династия Пршемисловци | |||
Картинка | Име | Дати | Забележки |
Пршемисъл I Отакар | 1198 – 1230 | Кралската му титла е призната от Филип Швабски, потвърдена със Златната була от Сицилия от 1212 г. | |
Вацлав I (Венцеслав I Пршемисъл) | 1230 – 1253 | Син на Пршемисъл I Отакар | |
Пршемисъл II Отакар (Отокар II) | 1253 – 1278 | Син на Вацлав I. Също херцог на Австрия, Херцог на Щирия, Херцог на Каринтия и херцог на Карниола. | |
Вацлав II | 1278 – 1305 | Син на Пршемисъл II Отакар. Също княз на Краков (от 1291) и крал на Полша (1300 – 1305). | |
Вацлав III | 1305 – 1306 | Син на Вацлав II. Некоронован (като крал на Чехия). Също крал на Унгария (като (V) Ласло) и крал на Полша. | |
Нединастични | |||
Анри Корутански (Анри Каринтийски) | 1306 | Осиновен от Вацлав II. Некоронован. | |
Рудолф I Хабсбург | 1306 – 1307 | Хабсбурги. Втори съпруг на Елишка Рейчка от Полша, вдовица на Вацлав II. Некоронован. | |
Анри Корутански | 1307 – 1310 | Втори път | |
Династия Люксембурги | |||
Ян Люксембургски | 1310 – 1346 | Осиновен от Вацлав II | |
Карел IV (Карл IV) | 1346 – 1378 | Син на Ян. Също император на Свещената Римска империя. Първи в Чехия с това име, но е означен с поредния номер като в Свещената Римска империя. | |
Вацлав IV (Венцеслав IV) | 1378 – 1419 | Син на Карел IV. Също и римски крал (като Венцел I) от 1400. | |
Зикмунд (Сигизмунд) | 1419 – 1437 | Брат на Вацлав IV. Управлява ефективно само 1436 – 1437 (заради Хуситските войни). Също император на Свещената Римска империя и крал на Унгария (като Жигмонд). | |
Хабсбурги | |||
Албрехт Хабсбургски | 1437 – 1439 | Осиновен от Сигизмунд. Също римски крал (като Алберт II) и Унгария (като Алберт). | |
Междуцарствие | 1440 – 1453 | Синът на Албрехт не е признат от чешката аристокрация | |
Владислав Постум | 1453 – 1457 | Син на Албрехт, роден след смъртта на баща си. Също и крал на Унгария като Ласло V. | |
Нединастични | |||
Иржи от Подебради | 1457 – 1471 | Избран за крал от чешката аристокрация | |
Матияш Корвин | 1469 – 1490 | Крал на Унгария като Матиаш I Хунияди, не е коронясван никога, но запазва титлата си. Антикрал. | |
Династия Ягелони | |||
Владислав II Ягелонски | 1471 – 1516 | Племенник на Владислав Постум. Също и крал на Унгария като Уласло II след 1490. | |
Лудвиг Ягело | 1516 – 1526 | Син на Владислав II. Също и крал на Унгария (като Лайош II). | |
Династия Хабсбурги | |||
Фердинанд I | 1526 – 1564 | Брат на Лудвиг, избран за крал. Също крал на Унгария (като Фердинанд I) и император на Свещената Римска империя от 1558 г. | |
Максимилиан | 1564 – 1576 | Син на Фердинанд, внук на Владислав II. Също крал на Унгария и император на Свещената Римска империя. | |
Рудолф II | 1576 – 1611 | Син на Максимилиан. Също крал на Унгария и император на Свещената Римска империя. | |
Матиас | 1611 – 1619 | Брат на Рудолф II. Също крал на Унгария и император на Свещената Римска империя. | |
Фердинанд II | 1619 – 1637 | Племенник на Матиас. Също крал на Унгария и император на Свещената Римска империя. | |
Фридрих V (Пфалц) | 1619 – 1620 | От династията Вителсбах. Избран и не след дълго избягал от страната. | |
Фердинанд III | 1627 – 1657 | Син на Фердинанд II. Също крал на Унгария (като Фердинанд III) и император на Свещената Римска империя. | |
Фердинанд IV | 1646 – 1654 | Син на Фердинанд III. Също и римски крал и крал на Унгария (като Фердинанд IV). | |
Леополд I | 1657 – 1705 | Брат на Фердинанд IV. Също и крал на Унгария (като Липот I) и император на Свещената Римска империя. | |
Йозеф I | 1705 – 1711 | Син на Леополд I. Също крал на Унгария и император на Свещената Римска империя. | |
Карел VI (Карл VI) | 1711 – 1740 | Брат на Йозеф I. Също крал на Унгария (като Карой III) и император на Свещената Римска империя. | |
Карел Албрехт | 1741 – 1743 | От династията Вителсбах. Осиновен от Йозеф I. Император на Свещена Римска империя. | |
Мария Тереза | 1740 – 1780 | Дъщеря на Карл VI. Също и кралица на Унгария. | |
Династия Хабсбург-Лотарингия | |||
Йозеф II | 1780 – 1790 | Син на Мария Тереза. Също крал на Унгария и император на Свещената Римска империя. | |
Леополд II | 1790 – 1792 | Брат на Йозеф II. Също крал на Унгария и император на Свещената Римска империя. | |
Франтишек II (Франц II) | 1792 – 1835 | Син на Леополд II. Също крал на Унгария, император на Свещената Римска империя до 1806, император на Австрия (като Франц I) от 1804. | |
Фердинанд V (Фердинанд I на Австрия) | 1835 – 1848 | Син на Франтишек, също император на Австрия и крал на Унгария. Последен крал на Бохемия. | |
Франтишек Йозеф I (Франц Йосиф I на Австрия) | 1848 – 1916 | Племенник на Фердинанд V. Също император на Австрия и крал на Унгария. | |
Карел I (Карл I Австрийски) | 1916 – 1918 | Племенник на Франтишек Йозеф I. Също и император на Австрия и крал на Унгария. Управлява до края на Първата световна война, когато абдикира. |