Списък на владетелите на Чехия
Уикимедия списък
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Това е списък на владетелите на владетелите на Бохемия, Моравия, Силезия и Лужица. Това са са чешки земи или земи на Чешката корона.
Князе на ВеликоморавияРедактиране
- Моймир I (833-846)
- Ростислав (846-870)
- Славомир (871) (interim)
- Святополк I (871-894)
- Моймир II (894-906?)
- Святополк II (на Нитранското княжество) (871-894)
КнязеРедактиране
Княз на Бохемия | |||
Пршемисловци | |||
Картинка | Име | Дати | Забележки |
Борживой I. | c.870–888/9 | ||
Спитигнев I. | 894–915 | Син на Борживой I. | |
Вратислав I. | 915–921 | Брат на Спитигнев I. | |
Вацлав I Свети (Венцеслав) | 921–935 | Син на Вратислав I; известен като Св. Венцеслав Добрия, покровител на чешките земи. | |
Болеслав I Страшни | 935–972 | Брат на Вацлав I. | |
Болеслав II Благочестиви | 972–999 | Син на Болеслав I. | |
Болеслав III Червенокосия | 999–1002 | Син на Болеслав II. | |
Владивой (Бохемия) | 1002–1003 | Вероятно от династия Пясти (?). Първи братовчед (?)на Болеслав III. | |
Болеслав III. | 1003 | Втори път | |
Болеслав Храбри | 1003–1004 | Вероятно от династия Пясти; брат на Владивой (?), внук на Болеслав I. Княз, по-късно крал на Полша (като Болеслав I Храбри). Четвърти чешки владетел с това име, но без пореден номер. | |
Яромир | 1004–1012 | Брат на Болеслав III. | |
Олдрих | 1012–1033 | Брат на Яромир. Известен и като Одалрих, Удалрих, Улрих. | |
Яромир | 1033–1034 | Втори път | |
Oлдрих | 1034 | Втори път | |
Бретислав I. | 1034–1055 | Син на Олдрих. | |
Спитигнев II. | 1055–1061 | Син на Бретислав I. | |
Вратислав II. | 1061–1092 | Брат на Спитигнев II. Крал 1085–1092 като Вратислав I. | |
Конрад I. Бърненски (Конрад от Бърно) | 1092 | Брат на Вратислав II. | |
Бретислав II. | 1092–1100 | племенник на Конрад I, син на Вратислав II. | |
Борживой II. | 1101–1107 | Брат на Бретислав II. | |
Святополк Оломоуцки (Святополк от Оломоуц) | 1107–1109 | Първи братовчед на Борживой II. | |
Владислав I. (Владислав) | 1109–1117 | Брат на Борживой II. | |
Борживой II. | 1117–1120 | Втори път | |
Владислав I. | 1120–1125 | Втори път | |
Собеслав I. (Собеслав) | 1125–1140 | Брат на Владислав I. | |
Владислав II. | 1140–1172 | племенник на Собеслав I, син на княз Владислав I. Крал 1158–1172 като Владислав I. | |
Бедржих (Фредерик) | 1172–1173 | Син на Владислав II. | |
Собеслав II. | 1173–1178 | Първи братовчед на бащата на Бедржих и син на Собеслав I. | |
Бедржих | 1178–1189 | Втори път | |
Конрад II. Ото (Конрад-Ото) | 1189–1191 | Потомък на Конрад I. | |
Вацлав II. | 1191–1192 | Брат на Собеслав II. | |
Пршемисъл I. Отакар (Отокар I) | 1192–1193 | Син на Владислав II. | |
Индржих Бретислав | 1193–1197 | Първи братовчед на Пршемисъл I. Отакар. | |
Владислав III Индржих | 1197 | Брат на Пршемисъл I. Отакар. | |
Пршемисъл I. Oтакар | 1197–1198 | Втори път. Става крал през 1198, и наследниците му запазват титлата. |
КралеРедактиране
Kрал на Бохемия | |||
династия Пршемисловци | |||
Картинка | Име | Дати | Забележки |
Пршемисъл I. Отакар | 1198–1230 | Кралската му титла е призната от Филип Швабски, потвърдена със Златната була от Сицилия от 1212 г. | |
Вацлав I. (Венцеслав I Пршемисъл) | 1230–1253 | Син на Пршемисъл I. Отакар. | |
Пршемисъл II. Отакар (Отокар II) | 1253–1278 | Син на Вацлав I. Също херцог на Австрия, Херцог на Щирия, Херцог на Каринтия и херцог на Карниола. | |
Вацлав II. | 1278–1305 | Син на Пршемисъл II Отакар. Също Княз на Краков (от 1291) и Крал на Полша (1300–1305). | |
Вацлав III. | 1305–1306 | Син на Вацлав II. Некоронован (като крал на Чехия). Също крал на Унгария (като (V.) Ласло) и Крал на Полша. | |
Нединастични | |||
Анри Корутански (Анри Каринтийски) | 1306 | Осиновен от Вацлав II. Некоронован. | |
Рудолф I Хабсбург | 1306–1307 | Хабсбурги. Втори съпруг на Елишка Рейчка от Полша, вдовица на Вацлав II. Некоронован. | |
Анри Корутански | 1307–1310 | Втори път | |
династия Люксембург | |||
Ян Люксембургски | 1310–1346 | Осиновен от Вацлав II. | |
Карел IV. (Карл IV) | 1346–1378 | Син на Ян. Също император на Свещената Римска империя. Първи в Чехия с това име, но е означен с поредния номер като в Свещената Римска империя. | |
Вацлав IV (Венцеслав IV) | 1378–1419 | Син на Карел IV. Също и Римски крал (като Венцел I) от 1400. | |
Зикмунд (Сигизмунд) | 1419–1437 | Брат на Вацлав IV. Управлява ефективно само 1436–1437 (заради Хуситските войни). Също и Свещен Римски император и Крал на Унгария (като Жигмонд). | |
Хабсбурги | |||
Албрехт Хабсбургски | 1437–1439 | Осиновен от Сигизмунд. Също Римски крал (като Алберт II) и Унгария (като Алберт). | |
междуцарствие | 1440–1453 | Синът на Албрехт не е признат от чешката аристокрация. | |
Владислав Постум | 1453–1457 | Син на Албрехт, роден след смъртта на баща си. Също и крал на Унгария като Ласло V. | |
Нединастични | |||
Иржи от Подебради | 1457–1471 | Избран за крал от чешката аристокрация. | |
Матияш Корвин | 1469–1490 | Крал на Унгария като Матиаш I Хунияди, не е коронясван никога, но запазва титлата си. Антикрал. | |
династия Ягелони | |||
Владислав II Ягелонски | 1471–1516 | Племенник на Владислав Постум, също крал на Унгария като Уласло II след 1490. | |
Лудвиг Ягело | 1516–1526 | Син на Владислав II. Също и крал на Унгария (като Лайош II). | |
династия Хабсбурги | |||
Фердинанд I. | 1526–1564 | Брат на Лудвиг, избран за крал. Също и крал на Унгария (като Фердинанд I) и император на Свещената Римска империя от 1558 г. | |
Максимилиан | 1564–1576 | Син на Фердинанд, внук на Владислав II. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
Рудолф II | 1576–1611 | Син на Максимилиан, също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
Матиас | 1611–1619 | Брат на Рудолф II. Също и крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
Фердинанд II. | 1619–1637 | Племенник на Матиас. Също и крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
Фридрих V (Пфалц) | 1619–1620 | От династията Вителсбах. Избран и не след дълго избягал от страната. | |
Фердинанд III. | 1627–1657 | Син на Фердинанд II. Също крал на Унгария (като Фердинанд III) и Свещен Римски император. | |
Фердинанд IV | 1646–1654 | Син на Фердинанд III. Също и Римски крал и крал на Унгария (като Фердинанд IV). | |
Леополд I. | 1657–1705 | Брат на Фердинанд IV. Също и крал на Унгария (като Липот I) и Свещен Римски император. | |
Йозеф I. | 1705–1711 | Син на Леополд I. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
Карел VI. | 1711–1740 | Брат на Йозеф I. Също и Крал на Унгария (като Карой III) и Свещен Римски император. | |
Карел Албрехт | 1741–1743 | От династията Вителсбах. Осиновен от Йозеф I. Свещен Римски император. | |
Мария Тереза | 1740–1780 | Дъщеря на Карл VI. Също кралица на Унгария | |
династия Хабсбург-Лотарингия | |||
Йозеф II. | 1780–1790 | Син на Мария Тереза. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
Леополд II. | 1790–1792 | Брат на Йозеф II. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
Франтишек II. (Франц II) | 1792–1835 | Син на Леополд II. Също крал на Унгария, Свещен Римски император до 1806, Австрийски император (като Франц I) от 1804. | |
Фердинанд V. (Фердинанд I на Австрия) | 1835–1848 | Син на Франтишек, също Австрийски император и крал на Унгария. Последен крал на Бохемия. | |
Франтишек Йозеф I. (Франц Йосиф I на Австрия) | 1848–1916 | Племенник на Фердинанд V. Също Австрийски император и крал на Унгария. | |
Карел I. (Карл I на Австрия) | 1916–1918 | Племенник на Франтишек Йозеф I. Също и Австрийски император и крал на Унгария. Управлява до края на Първата световна война, когато абдикира. |