Тази статия е за селото в Област Пловдив. За близкозвучащото по име село в Област Варна вижте Войводино.

Войводиново е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

Войводиново
Църквата „Свети Спас“, разрушена от Чирпанското земетресение през 1928 година
Църквата „Свети Спас“, разрушена от Чирпанското земетресение през 1928 година
България
42.1999° с. ш. 24.7942° и. д.
Войводиново
Област Пловдив
42.1999° с. ш. 24.7942° и. д.
Войводиново
Общи данни
Население2007 души[1] (15 март 2024 г.)
154 души/km²
Землище13,031 km²
Надм. височина167 m
Пощ. код4135
Тел. код03101
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ11845
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Марица
Димитър Иванов
(Обединени земеделци; 2011)
Кметство
   кмет
Войводиново
Анастас Димитров
(независим)
Войводиново в Общомедия

География редактиране

Село Войводивоно се намира в Горнотракийската низина на 2 км северно от град Пловдив на надморска височина 100 – 199 м. Площта на селото е 1305,7 ха.

История редактиране

Село Войводиново е създадено преди 350 години. Първоначално е съществувало в местността „Дим пара“, намираща се на около километър на юг от сегашното разположение на селото, и е изградено върху основите на старо римско селище. В района могат да бъдат намерени артефакти от римско време. През този район е минавал стар римски път, използван по-късно от Османската империя. По него е превозвана султанската хазна от Пловдив за Истанбул, многократно нападана от местни жители, предвождани от войводи. Многократните нападения на войводите дават името на селото и пак заради тях жителите на селището са прогонени от земите и принудени да се заселят на северозапад по бреговете на река Пясъчник. Постоянните наводнения, причинявани от реката, ги принуждават преди около 350 години отново да се преместят и заселят в земите, в които е разположено селото днес.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934753
1946782
19561041
19651507
19751793
19851953
19921960
20011984
20112227
20212070

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 2227 100.00
Българи 1856 83.34
Турци 25 1.12
Цигани 16 0.71
Други 8 0.35
Не се самоопределят 4 0.17
Не отговорили 318 14.27

Обществени институции редактиране

Първата църква на село Войводиново – „Свети Спас“ – се е намирала на мястото на сегашното читалище. Новата църква на настоящето си мястото е построена през 1932 г. и е с непроменено име.

Първото училище във Войводиново – „Св. св. Кирил и Методий“ – е построено през 1879 г. То се е помещавало в една сграда с три стаи, разположена до съвременното училище. Сградата, в която се помещава днес, е построена през 1938 г., а последното разширение е направено през 1993 г. Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е средищно училище и в него се учат около 150 деца от Войводиново и Желязно. През 2009 г. се празнуват 130 години от създаването му.

Читалището в село Войводиново – „Виделина“ – е основано 1928 г. Настоящата сграда на читалището, което първоначално се е помещавало в частна кръчма, после в сградата на училището, е построена през 1932 г. с доброволен труд на жителите на селото. Читалищните дейци наброяват повече от 120 души. Техните колективи участват успешно в републикански и международни фолклорни фестивали. Читалището е наградено с орден „Кирил и Методий“ ІІ степен във връзка с 50-годишнината му. Към многото награди самодейците от Войводиново прибавят и златен лауреатски медал от международния фолклорен фестивал през 2006 г. в град Неделино. До читалището е построен паметник-чешма на войниците от селото, загинали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни.

Културни и природни забележителности редактиране

В землището на селото има седем тракийски могили. Преди около 45 години две от тях са разкопани от археолози и вътре са открити каменни саркофази и колесница от древни тракийски велможи.

В северозападната част – на границата на регулацията на селото, се намира лековито изворче, наречено от местните „Кайнака“, чиято вода не е изследвана, но се счита, че лекува открити рани, проблеми със зрението, стомашно-чревни заболявания. Благодарение на дарения от жители и местни фирми до изворчето е построен православен параклис.

В село Войводиново е построен паметник на Христо Ботев.

Други редактиране

Наличието на минерални извори с популярната трапезна вода на „Минерал аква“, която се изнася из почти цяла Европа и Арабския свят. Модерен спортен комплекс за състезания от световна величина по конен спорт с модерни конюшни и стадион за конни състезания. През 2004 година се проведе Балканиада по конен спорт с участието на седем балкански страни. Отстояние от магистрала Тракия е само един километър. Инвестициите в с. Войводиново са за над 120 милиона лева, като най-крупната е от порядъка на 45 милиона лева на фирма ЕСБИЕН с президент г-н Стоян Беширов за строителството на най-големия на Балканския полуостров завод за електроника, а именно производството на компютри и ДВД техника.

На територията на село Войводиново се намира най-големият на Балканския полуостров стадион по конен спорт с конюшни за 160 коня и стадион-хиподрум с 5000 седящи места. На същия ежегодно се провеждат многобройни състезания от регионален и национален характер, кръг от Балканската купа по конен спорт и кръг от световната купа по конен спорт.

Транспорт редактиране

Много междуградски автобуси за Пловдив минават и спират в селото. Също така половината курсове на автобус №15 отиват до Войводиново.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Войводиново, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 12 февруари 2019.
  3. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 февруари 2019. (на английски)