Врати на Рая

Вратите на Рая (на италиански: Porta del Paradiso) се наричат източните порти на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ („Свети Йоан Кръстител“) във Флоренция.

„Вратите на Рая“ – общ изглед

Те са изработени от ренесансовия скулптор и ювелир Лоренцо Гиберти и неговите помощници в периода 1425 – 1452 г. по поръчка на настоятелството на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“.

Вратите се състоят от 2 крила, на всяко от които има по 5 релефа, изработени от позлатен бронз. На тях са представени библейски сюжети, почерпани от „Стария завет“. Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 cm. На всяка са изобразени по около сто фигури. Повечето библейски сюжет са представени с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция – похват характерен за средновековното изкуство.

Бронзовата рамката на вратите също е богато декорирана с „листа, птици и малки животни“ – по собствените думи на Гиберти. Сред тях, в малки ниши, са разположени 24 статуетки на библейски персонажи и 24 кръгли медальона със скулптрирани човешки глави. Между последните са и портретите на Лоренцо Гиберти и синът му Виторио.

Скулпторът ползва постиженията на линейната перспектива за да придаде усещане за пространственост. Фигурите и предметите на преден план са изобразени орелефно. Колкото по-назад са разположени те, в толкова по-нисък релеф са изработени. На места е използвано единствено гравиране на детайлите върху плоската повърхност на паното. Успешното изпълнение на толкова сложни релефи е възможно само при съвършено владеене на техниката на бронзолеене. Отливането и почистването от шлаката на релефите от „Вратите на Рая“ отнема около 11 години.

Художественият подход на Гиберти при изработката на „Вратите на рая“ не е така тясно свързан с готическото изкуство, колкото при създадените също от него Северни врати. Смята се, че Източните врати е произведение, в което ренесансовият мироглед се налага над готиката.

Схема на разположението на библейските сцени по Източните врати на Флорентинския баптистерий

№	Композиция	Сцени
1	„Сътворението на Адам и Ева“	„Сътворение“, „Адам и Ева“, „Грехопадение“, „Изгонване от Рая“.
2	„Историята на Каин и Авел“	„Каин и Авел се трудят“, „Жертвоприношенията на Каин и Авел“, „Каин убива Авел“, „Бог проклина Каин“.
3	„Историята на Ной“	„Ной със семейството си“, „Напускане на Ноевия ковчег“, „Жертвоприношение на Ной“, „Пиянството на Ной“.
4	„Историята на Авраам“	„Ангелът се явява на Авраам“, „Жертвоприношението на Авраам“.
5	„Историята на Исав и Иаков“	„Раждането на Исав и Иаков“, „Исав отстъпва правото си на първородство на Иаков“, „Исак праща Исав на лов“, „Ревека дава съвет на Иаков“, „Иаков извършва измамата“.
6	„Историята на Йосиф и Вениамин“	„Братята на Йосиф го продават на търговците“, „Откриване на златната чаша сред вещите на Вениамин“, „Йосиф се разкрива пред братята си“.
7	„Историята на Мойсей“	„Мойсей получава скрижалите на Синайската планина“
8	„Историята на Исус Навин“	„Народът на Изрил преминава река Йордан“, „Превземане на Йерихон“.
9	„Историята на Давид и Саул“	„Сражение с филистимците“, „Давид убива Голиат“.
10	„Сватбата на Соломон и Савската царица“	„Соломон се венчава за Савската царица“.

Програма

В автобиографията си „Коментари“ Гиберти твърди, че се е ползвал с пълна свобода при работата си по „Вратите на Рая“. Според изследователите му, скулпторът се е придържал към иконографска програма, при това изработена не от него а от богослов и познавач на раннохристиянските писатели. Подборът на сцените и начинът на тяхното разположение не е случаен и съдържа в себе си скрит смисъл. Като възможни автори на програмата се сочат канцлерът на Флорентинската република Леонардо Бруни и хуманистите Николо Николи и Амброджо Траверсари.

Програмата на Бруни е запазена. Предвижда 28 сцени от „Стария завет“ и 8 изображения на пророци. Тя е отхвърлена поради възражения от страна на Николи и Траверсани. На практика не е известно, чия програма е залегнала в окончателния вариант. Изследователят на Гиберти Рихард Краутхаймер е склонен да смята, че авторът е Амброджо Траверсани, без да се ангажира с категорична оценка.

Тълкуванията на възможния скрит смисъл на релефите са най-разнообразни. Ето някои от хипотезите:

1. прокарване на паралели между „Стария“ и „Новия завет“ и предчувствието за идването на Месията;
2. възхвала на акта на кръщенето;
3. архитектурата като израз на прогреса на човечеството.

В релефите на Лоренцо Гиберти има многобройни и детайлно изобразени сгради, които стават все по-сложни с развитието на сюжетите. Понякога във вниманието на Гиберти към архитектурния фон се търси полемика с неговия колега и съперник Филипо Брунелески. Тази хипотеза представлява интерес с нерелигиозната си трактовка.

Изказано е предположение, че в сюжета „Сватбата на Соломон и Савската царица“ се крие мотивът „Сватбата на Христос и Еклезия (Църквата)“ или идеята за помирение и единение на Източноправославната и Католическата църква, актуална по това време. На втората хипотеза би могло да се възрази, че релефът е завършен преди Фераро-Флорентинския събор от 1438 – 1439 г.

Ноевият ковчег в „Историята на Ной“ е представен като правилна четиристенна пирамида, както е описан от Ориген. Този начин на изобразяването му е рядко срещан в изкуството. Предполагаемо познавач на патристичната литература е осведомил Гиберти за него.

Според Джорджо Вазари, когато Микеланджело Буанароти видял Източните врати на флорентинсия баптистерий, заявил: „Те са толкова прекрасни, че са достойни да бъдат врати на Рая“. С името „Врати на Рая“ те влизат в историята на изкуството. След реставрация, при която е премахната натрупалата се през вековете патина, релефите се съхраняват в музея към катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. На тяхно място в Източните вратати на баптистерия са поставени техни точни копия.

Галерия

• 
  „Историята на Исус Навин“
• 
  „Историята на Давид и Саул“
• 
  „Сватбата на Соломон и Савската царица“
• 
  „Историята на Исав и Иаков“, оригиналното пано от музея
• 
  Част от вратите с указан автопортрета на Гиберти
• 
  Портретни изображения на Лоренцо Гиберти (ляво) и Виторио (дясно)
• 
  Библейски персонажи от рамката на „Вратите на Рая“

Източници

• „Искусство и история. Флоренция“ – Ренато Стопани, издателство „Bonechi“, Флоренция, ISBN 88-8029-546-2
• „Лоренцо Гиберти. Вратите на Рая“ – Антоанета Михайлова, издателство „Български художник“, София, 1989 г.
• „Кватроченто. Италианската архитектура, скулптура и живопис през епохата на ранния Ренесанс.“ – Христо Ковачевски, издателство „Български художник“, София, 1971 г.