Отваря главното меню

Брегово

град в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.

Брѐгово е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин. Намира се на 29 километра северозападно от град Видин.

Брегово
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
Общи данни
Население 2546 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 170 (2018) (НСИ)
Землище 39,676 km²
Надм. височина 56±1 m
Пощ. код 3790
Тел. код 09312
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 6224
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Централен“ 1
тел.641, 627, факс: 2433
Брегово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав.

Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).

МестностиРедактиране

В землището на град Брегово са разположени 17 местности:

  • Царина
  • Падина
  • Ливез
  • Шегарча
  • Масларица
  • Валя маре
  • Потяка
  • Фънтъна Паркалабещи
  • Варкан
  • Чунов бунар
  • Туфа
  • Каста Барчи
  • Широка
  • Фънтъна Налта
  • Зелена
  • Муара алудинте
  • Елещеф

НаселениеРедактиране

Населението[1] се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок – в Сърбия, където ползват и двата – влашки и сръбски езици, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.

ИсторияРедактиране

Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

В първите години на комунистическия режим в повечето влашки села във Видинско голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков. През 1947 година в се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди. През 1950 – 1951 година 21 семейства (84 души) от селото са принудително изселени от режима.[3]

През 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група, ръководена от Борис Чунов, действаща в Брегово и съседните села Балей, Връв и Ракитница. Проведени са три показни процеса във Видин и Враца, като от арестуваните 60 души, 42-ма са осъдени, включително седем човека на смърт.[4]

В същото време комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност. С времето тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от Брегово, като селото започва да бъде наричано в района „Сталинград“, а през 1974 година получава статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.[5]

РелигииРедактиране

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.

ПолитикаРедактиране

Заместник-кмет е Николина Ванчева.

ИкономикаРедактиране

Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат, Филиала за помпи на „ВИПОМ“ Видин, ТПК „6 септември“, ТКЗС „Тимок“ в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива и то най-вече в сектор Търговия на дребно с оглед откриването на работни места.

Основен поминък на населението е личното стопанство посредством нископродуктивно земеделие и замиращо животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (все още съществува средно общообразователно училище „Св, св. Кирил и Методий“), социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. Търговските обекти за хранителни стоки, железария, питейните заведения също осигуряват минимална заетост.

Обществени институцииРедактиране

ЗабележителностиРедактиране

Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.

ТеатриРедактиране

Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Чавдар Гънгов, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър и мажоретен състав с ръководител Иван Георгиев.

МузеиРедактиране

Сградата на бившия градски музей е реституирана.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия – празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.

Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август – „Успение на Пресвета Богородица“.

ЛичностиРедактиране

КухняРедактиране

  • сарми от зелеви листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие
  • качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край
  • летен таратор
  • прясна лютеница

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Справка за населението на гр. Брегово, общ. Брегово, обл. Видин
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  3. Груев 2009, с. 114 – 116, 206.
  4. Груев 2009, с. 237 – 238.
  5. Груев 2009, с. 114 – 116.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.