Брегово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.
Брѐгово (изписване до 1945 година: Брѣгово) е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин.
| Брегово | |
|---|---|
 Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г. | |
  Брегово  Брегово | |
| Общи данни | |
| Население | 2180 души[1] (15 септември 2022 г.) 55 души/km² |
| Землище | 39,68 km² |
| Надм. височина | 56 m |
| Пощ. код | 3790 |
| Тел. код | 09312 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 6224 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ) |
| Адрес на общината | |
| пл. „Централен“ 1 тел.641, 627, факс: 2433 | |
| Уебсайт | www.vidin.government.bg/094/60-16-16/Bregovo.html |
| Брегово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав. Намира се на 26 km от областния център Видин, на 84 km от Лом и на 223 km от столицата София.
Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).
МестностиРедактиране
В землището на град Брегово са разположени 18 местности:
- Царина
- Падина
- Ливез
- Шегарча
- Масларица
- Валя маре
- Потяка
- Фънтъна Паркалабещи
- Варкан
- Чунов бунар
- Туфа
- Каста Барчи
- Широка
- Фънтъна Налта
- Зелена
- Муара алудинте
- Елещеф
- Кот
ИсторияРедактиране
Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.
Селището се споменава от Феликс Каниц във връзка със сражението при Велики Извор, като авторът сочи, че в Брегово работят църква и училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
В първите години на комунистическия режим в повечето влашки села във Видинско голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков. През 1947 година в се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди. През 1950 – 1951 година 21 семейства (84 души) от селото са принудително изселени от режима.[4]
През 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група, ръководена от Борис Чунов, действаща в Брегово и съседните села Балей, Връв и Ракитница. Проведени са три показни процеса във Видин и Враца, като от арестуваните 60 души, 42-ма са осъдени, включително седем души на смърт.[5]
В същото време комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност. С времето тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от Брегово, като селото започва да бъде наричано в района „Сталинград“, а през 1974 година получава статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.[6]
НаселениеРедактиране
Населението[7] се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок – в Сърбия, където ползват и двата – влашки и сръбски езици, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.
Численост на населението според преброяванията през годините:[8]
|  |
Етническият състав включва 2300 българи и 125 цигани.[9]
РелигииРедактиране
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.
ПолитикаРедактиране
- 2019 – Илиян Бърсанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 216 гласа срещу Милчо Лалов (БСП).
- 2015 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
- 2011 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
- 2007 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
- 2003 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 54% срещу Венизел Тропоцелов (НДСВ).
- 1999 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 58% срещу Александър Попов (ОДС – СДС, Народен съюз, БСДС).
- 1995 – Александър Фирков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 58% срещу Вилим Томов (Коалиция СДС, Народен съюз).
Настоящ заместник-кмет е Кремена Гогорицова.
ИкономикаРедактиране
Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат, Филиала за помпи на „ВИПОМ“ Видин, ТПК „6 септември“, ТКЗС „Тимок“ в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива и то най-вече в сектор Търговия на дребно с оглед откриването на работни места.
Основен поминък на населението е личното стопанство посредством нископродуктивно земеделие и замиращо животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (все още съществува средно общообразователно училище „Св, св. Кирил и Методий“), социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. Търговските обекти за хранителни стоки, железария, питейните заведения също осигуряват минимална заетост.
Обществени институцииРедактиране
Полицейски участък Брегово
На път за Сърбия
ЗабележителностиРедактиране
Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.
ТеатриРедактиране
Самодейният състав в Сърбия
Гергьовден
На гости в Сърбия
Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Димитър Карчев, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър с ръководител Христо Христов.
МузеиРедактиране
Сградата на бившия градски музей е реституирана.
Редовни събитияРедактиране
Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия – празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.
Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август – „Успение на Пресвета Богородица“.
ЛичностиРедактиране
- доктор Борис Джибров, бивш директор на Управление „Държавен протокол“ в Министерството на външните работи през 70-те и 80-те години на минали век.
- Георги Милков, репортер във в-к „24 часа“, отразява делото на българските медици в Либия.
- Златина Билярска, детска писателка, поетеса и журналистка
Тримо Груйов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Карев[10]
КухняРедактиране
- сарми от зелеви листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие
- качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край
- летен таратор
- прясна лютеница
Външни препраткиРедактиране
- Статия за Брегово
- Радио и телевизия в Брегово
- Община Брегово от www.vidin.government.bg
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Груев 2009, с. 114 – 116, 206.
- ↑ Груев 2009, с. 237 – 238.
- ↑ Груев 2009, с. 114 – 116.
- ↑ Справка за населението на гр. Брегово, общ. Брегово, обл. Видин
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ. //
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.