Брегово

град в България
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.

Брѐгово (изписване до 1945 година: Брѣгово) е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин.

Брегово
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
Общи данни
Население 2213 души[1] (15 март 2022 г.)
55,8 души/km²
Землище 39,676 km²
Надм. височина 56±1 m
Пощ. код 3790
Тел. код 09312
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 6224
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Централен“ 1
тел.641, 627, факс: 2433
Уебсайт www.vidin.government.bg/094/60-16-16/Bregovo.html
Брегово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав. Намира се на 26 km от областния център Видин, на 84 km от Лом и на 223 km от столицата София.

Землището обхваща 39,676 кв. км, предимно обработваеми земеделски земи. На север граничи със землището на с. Балей, на северо-изток с Връв, на изток с Ново село, на югоизток с Гъмзово, на юг с Ракитница, на югозапад с Косово, а на запад с Република Сърбия. По-голямата част от западната граница на землището се простира по меандрите на река Тимок, като само на 2 км от ГКПП Брегово, границата вече е сухоземна. По-малки са реките Елещев и Бреговица, представляващи вади, с непостоянен воден стълб, дори пресъхващи, извиращи от близките гредове. Вливат се в Тимок, но изворите им са свързани на изток с напоителните канали на Напоителна система Ново село. Отводнителни канали има около река Тимок, а останалата част от землището е набраздена от напоителни канали, които вече не функционират. Горите са разположени основно около Тимок, както и на изток в пограничната с Ново село местност Зелена. Съществуват незначителни противоерозионни площи в останалата част от землището и един масив с топола в урбанизираната част. Около Тимок, в местностите Масларица, Шегарча и Ливез, са разположени тополови насаждения, на места примесени с акация. В местността Кот, около северния гробищен парк, както и в местността Зелена има масиви с акация. На места се срещат черничеви насаждения, елша, върба, бреза и др., като голяма част от горите са в земеделска земя. Урбанизираната територия е около 4,2 кв. км. Най-високата точка е връх Зелена – 166,2 м, разположен на едноименния хълм, заобиколен от Бреговско-Новоселската низина. Най-ниската точка е 38,6 м и разположена в масив от топола около река Тимок, на 2,5 км северозападно от центъра на населеното място. Други върхове са Потяка (51,4 м) и Круча (74,4 м), представляващи била на гредове.[източник? (Поискан преди 121 дни)]

Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).

МестностиРедактиране

В землището на град Брегово са разположени 18 местности:

  • Царина
  • Падина
  • Ливез
  • Шегарча
  • Масларица
  • Валя маре
  • Потяка
  • Фънтъна Паркалабещи
  • Варкан
  • Чунов бунар
  • Туфа
  • Каста Барчи
  • Широка
  • Фънтъна Налта
  • Зелена
  • Муара алудинте
  • Елещеф
  • Кот

ИсторияРедактиране

Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

В първите години на комунистическия режим в повечето влашки села във Видинско голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков. През 1947 година в се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди. През 1950 – 1951 година 21 семейства (84 души) от селото са принудително изселени от режима.[3]

През 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група, ръководена от Борис Чунов, действаща в Брегово и съседните села Балей, Връв и Ракитница. Проведени са три показни процеса във Видин и Враца, като от арестуваните 60 души, 42-ма са осъдени, включително седем души на смърт.[4]

В същото време комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност. С времето тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от Брегово, като селото започва да бъде наричано в района „Сталинград“, а през 1974 година получава статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.[5]

НаселениеРедактиране

Населението[6] се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок – в Сърбия, където ползват и двата – влашки и сръбски езици, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19347229
19466920
19566540
19655999
19755525
19853935
19923554
20013111
20112527
20212231

Етническият състав включва 2300 българи и 125 цигани.[7]

РелигииРедактиране

 
„Успение на Пресвета Богородица“ от 1855 г.

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.

ПолитикаРедактиране

  • 2019 – Илиян Бърсанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 216 гласа срещу Милчо Лалов (БСП).
  • 2015 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2011 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2007 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2003 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 54% срещу Венизел Тропоцелов (НДСВ).
  • 1999 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 58% срещу Александър Попов (ОДС – СДС, Народен съюз, БСДС).
  • 1995 – Александър Фирков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 58% срещу Вилим Томов (Коалиция СДС, Народен съюз).

Настоящ заместник-кмет е Кремена Гогорицова.

ИкономикаРедактиране

Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат, Филиала за помпи на „ВИПОМ“ Видин, ТПК „6 септември“, ТКЗС „Тимок“ в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива и то най-вече в сектор Търговия на дребно с оглед откриването на работни места.

Основен поминък на населението е личното стопанство посредством нископродуктивно земеделие и замиращо животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (все още съществува средно общообразователно училище „Св, св. Кирил и Методий“), социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. Търговските обекти за хранителни стоки, железария, питейните заведения също осигуряват минимална заетост.

Обществени институцииРедактиране

ЗабележителностиРедактиране

Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.

ТеатриРедактиране

Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Димитър Карчев, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър с ръководител Христо Христов.

МузеиРедактиране

Сградата на бившия градски музей е реституирана.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия – празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.

Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август – „Успение на Пресвета Богородица“.

ЛичностиРедактиране

КухняРедактиране

  • сарми от зелеви листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие
  • качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край
  • летен таратор
  • прясна лютеница

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.