Брегово

град в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.

Брѐгово (изписване до 1945 година: Брѣгово) е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 2161 души по настоящ адрес и 2265 души по постоянен адрес.[2]

Брегово
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
Общи данни
Население2155 души[1] (15 декември 2023 г.)
54,3 души/km²
Землище39,676 km²
Надм. височина56 m
Пощ. код3790
Тел. код09312
МПС кодВН
ЕКАТТЕ06224
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
пл. „Централен“ 1
тел.641, 627, факс: 2433
Уебсайтwww.vidin.government.bg/094/60-16-16/Bregovo.html
Брегово в Общомедия

География редактиране

Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав. Намира се на 26 km от областния център Видин, на 84 km от Лом и на 223 km от столицата София.

Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).

Местности редактиране

В землището на град Брегово са разположени 18 местности:

  • Царина
  • Падина
  • Ливез
  • Шегарча
  • Масларица
  • Валя маре
  • Потяка
  • Фънтъна Паркалабещи
  • Варкан
  • Чунов бунар
  • Туфа
  • Каста Барчи
  • Широка
  • Фънтъна Налта
  • Зелена
  • Муара алудинте
  • Елещеф
  • Кот

История редактиране

Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.

Селището се споменава от Феликс Каниц във връзка със сражението при Велики Извор, като авторът сочи, че в Брегово работят църква и училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В първите години на комунистическия режим в повечето влашки села във Видинско голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков. През 1947 година в селото се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди. През 1950 – 1951 година 21 семейства (84 души) от селото са принудително изселени от режима.[5]

През 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група, ръководена от Борис Чунов, действаща в Брегово и съседните села Балей, Връв и Ракитница. Проведени са три показни процеса във Видин и Враца, като от арестуваните 60 души, 42-ма са осъдени, включително седем души на смърт.[6]

В същото време комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност. С времето тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от Брегово, като селото започва да бъде наричано в района „Сталинград“, а през 1974 година получава статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.[7]

Население редактиране

Населението[8] се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок – в Сърбия, където ползват и двата – влашки и сръбски езици, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.

Численост на населението според преброяванията през годините:[9]

Година на
преброяване
Численост
19347229
19466920
19566540
19655999
19755525
19853935
19923554
20013111
20112527
20211794

Етническият състав включва 2300 българи и 125 цигани.[10]

Религии редактиране

 
„Успение на Пресвета Богородица“ от 1855 г.

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.

Политика редактиране

  • 2019 – Илиян Бърсанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 216 гласа срещу Милчо Лалов (БСП).
  • 2015 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2011 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2007 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2003 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 54% срещу Венизел Тропоцелов (НДСВ).
  • 1999 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 58% срещу Александър Попов (ОДС – СДС, Народен съюз, БСДС).
  • 1995 – Александър Фирков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 58% срещу Вилим Томов (Коалиция СДС, Народен съюз).

Настоящ заместник-кмет е Кремена Гогорицова.

Икономика редактиране

Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат, Филиала за помпи на „ВИПОМ“ Видин, ТПК „6 септември“, ТКЗС „Тимок“ в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива и то най-вече в сектор Търговия на дребно с оглед откриването на работни места.

Основен поминък на населението е личното стопанство посредством нископродуктивно земеделие и замиращо животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (все още съществува средно общообразователно училище „Св, св. Кирил и Методий“), социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. Търговските обекти за хранителни стоки, железария, питейните заведения също осигуряват минимална заетост.

Обществени институции редактиране

Забележителности редактиране

Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.

Театри редактиране

Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Димитър Карчев, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър с ръководител Христо Христов.

Музеи редактиране

Сградата на бившия градски музей е реституирана.

Редовни събития редактиране

Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия – празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.

Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август – „Успение на Пресвета Богородица“.

Личности редактиране

Кухня редактиране

  • сарми от зелеви листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие
  • качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край
  • летен таратор
  • прясна лютеница

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.