Възмен

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ексохи.

Въ̀змен или Вѐзмен (срещат се и формите Въ̀зем, Вѐзем и В̀ъзме, Вѐзме, на гръцки: Εξοχή, Ексохи, до 1927 Βέσμη, Весми[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия със 179 жители (2001).

Възмен
Εξοχή
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Белотинска котловина
Надм. височина 588 m
Население 179 души (2001)
Пощенски код 66033

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на българо-гръцката граница, на 9 километра северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в Белотинска котловина между планините Стъргач и Бесленския рид.

В близост до селото се намира граничен контролно-пропускателен пункт с България Ексохи - Илинден.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името на селото е сравнимо по структура и значение с руското Вязма, произхождащо от речното име Вязьмень от вязкий, „тиняв“, „блатист“, „лепкав“, „жилав“, тоест тинеста река, което е от вязать от старобългарското вѧзати. Формите с ъ са резултат от среднобългарско смесване на носовките в местния говор.[2]

В Османската империяРедактиране

Край главното шосе от Гоце Делчев за Драма, източно от Възем има развалини на стара крепост, наречена Сропаль.[3]

През XIX век село Възмен е селище със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Везме са българи и турци.[4] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1866 година.[5]

В землщето на селото има много топоними, свързани с традиционния за Мървашко железодобив, който обаче е прекратен отдавна.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Везем (Vezem) е посочено като село със 125 домакинства със 130 жители мюсюлмани и 220 жители българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Везме като село с 65 български и 61 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Възем, на ЮЗ от Неврокоп, 6 часа път. Лежи на равно място до извора на Панега. До Места няма 1/2 час; но между селото и реката се издига висок рът, който я затуля. Преди година тук стоял мюдюрин. Занимават се със скотовъдство. 120 къщи българе и турци.[8]

До 1912 година Възмен е седалище на мюдюрин.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Възем брои общо 1287 души, от които 750 българи-християни, 522 турци и 15 власи.[9] Според гръцката статистика, през 1913 година във Възем (Βέσμη, Весми) живеят 1004 души.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Възем има 584 българи екзархисти, 42 власи и 18 цигани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.[11]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Възмен:

С. Вязем... Намира се в хубаво местоположение, близо е до пътя, що минава през с. Зърнево до Сяр. Има 115 къщи български с 553 души население, 120 къщи турски с 608 души население. Селяните се занимават със земеделие като главен поминък и скотовъдство. Имат хубави дъбови гори. През селото минава малка река, която напоява вяземското поле. Черквата „Св. Атанас“ е открита през 1866 г. Тя е хубаво здание. До нея е училището. То е слабо дървено здание...[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Възем са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Възем е смесено местно-бежанско село със 147 семейства и 508 души бежанци.[14]

През 1926 година 20 семейства от Възмен се заселват в пловдивското село Дудене (днес Черничево). През 1943 година, след като в 1941 година България започва да администрира района на Възмен, всичките 20 семейства се връщат в родното си село, но през септември 1944 с оттеглянето на българските войски от Беломорието тези преселници отново се установяват в Черничево, където потомците им живеят.

В 1997 година Възменската джамия е обявена за паметник на културата.[15]

ЛичностиРедактиране

Родени във Възмен
  •   Антон Тодоров Божиков (Андон), Първа рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  •   Атанас С. Любевковски (Либяховски), Първа рота на Петнадесета щипска дружина[17]
  •   Георги Попгеоргиев (1888/1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година[18]
  •   Димитър Вангелов, български опълченец, V опълченска дружина[19]
  •   Илия Н. Кабаков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[20]
  •   Илия Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[21]
  •   Никола Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[22]
  •   Павел Ил. Ташков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[23]
  •   Параско Атанасов (1864/1867 -), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[24]
  •   Петко Иванов (1886/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[25]
  •   Петко Тодоров, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[26]
  •   Стоян Ст. Танев (1886/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[27]
  •   Трифон К. Танов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[28]
  •   Яни Стоев (Янчо, 1893/1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[29]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  3. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 11.
  4. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
  5. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  12. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/ΚΗΡ/12907/321/25-9-1997 - ΦΕΚ 963/Β/29-10-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 30 май 2020 г. (на гръцки)
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 92.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 410.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
  19. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 330.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 504.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 68.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 690.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.