Възнесение Господне

(пренасочване от Възнесение господне)

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Иисус Христос според поверието се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението и винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден е за Спас и Стас.

Есхатология редактиране

 
Възнесението на Христос

Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден.

Според свидетелствата в Евангелията, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар.

Дати на Възнесение Господне редактиране

Поради факта, че Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне и Петдесетница се падат на различни дати всяка година. През следващите години празникът ще се случи на следните дати:

Възнесение Господне 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2021 2022 2023
Православен 1 юни 17 май 5 юни 28 май 13 май 2 юни 24 май 10 юни 2 юни 25 май
Католически 25 май 1 май 21 май 17 май 13 май 26 май 18 май

Елеонският хълм редактиране

Едикулата на Възнесението
Близък план на Скалата на Възнесението вътре в параклиса на Възнесението

Традиционното място на изкачването е Елеонският хълм („Маслиновият хълм“), на който се намира село Витания. Преди покръстването на Константин Велики през 312 г. сл. Хр., ранните християни почитат възнесението на Христос в пещера на планината, а до 384 г. възнесението бива почитано на сегашното място, нагоре от пещерата[1].

Около 390 г. богата римлянка на име Поймениа финансира изграждането на оригиналната църква, наречена „Базилика Елеона“ (elaion на гръцки означава „маслинова градина“, от elaia „маслиново дърво“ и има често споменато сходство с eleos, което означава „милост“ "). Тази църква е разрушена от сасанидските перси през 614 г. Впоследствие е възстановена, разрушена и възстановена отново от кръстоносците. Тази последна църква по-късно е разрушена от мюсюлманите, оставяйки само осмоъгълен мартириум с размери 12 × 12 метра, която остава до днес[2].

Мястото в крайна сметка е придобито от двама емисари на Саладин през 1198 г. и оттогава остава във владение на ислямския вакъф на Йерусалим. Руската православна църква също поддържа манастир на Възнесението на върха на Елеонската планина.

Те ти, булка, Спасовден! редактиране

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен от българския фолклор.[3] Изразът се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.[4]

Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав.[5]

Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото невинаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест днес може.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Murphy-O'Connor, Jerome (2008). The Holy Land: An Oxford Archaeological Guide from Earliest Times to 1700. OUP Oxford. ISBN 978-0-19-164766-6.
  2. "The Christ Church Angelus". archive.constantcontact.com.
  3. Днес е Възнесение Господне[неработеща препратка]
  4. Те ти, булка, Спасовден!
  5. Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор