Габреш (дем Костур)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Габреш (община Куманово).
Га̀бреш (на гръцки: Γάβρος, Гаврос, до 1926 година Γαβρέσι или Γκαμπρέσι, Гавреси/Габреси[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
| Габреш Γάβρος | |
| — село — | |
 Панорама към Стари Габреш | |
  Габреш  Габреш  Габреш | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 0 души (2011 г.) |
| Демоним | Габрешѐни |
| Пощенски код | 520 55 |
| Телефонен код | 24670-84 |
| Габреш в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 12 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) на десния бряг на Рулската река. Селото е на практика изоставено. От другата страна на реката е създадено ново селище, наричано Неос Икисмос (Νέος Οικισμός, в превод Ново село) или Кореща (Κορέστια) по името на областта. Църквата в Стари Габреш се нарича „Свети Никола Нови“ (1870), а двата параклиса са „Свети Мина“ и „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“). До „Свети Никола“ е църквата „Свети Никола Стари“ („Свети Модест“) от XVI век.[2] Между Габреш и Брезница е Габрешкото кале.[3][4]
История редактиране
В Османската империя редактиране
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | ||||
В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 54 семейства.[5] В края на XIX век Габреш е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Габреш (Gabrèche) е посочено като село в Костурска каза с 38 домакинства и 115 жители българи.[6]
В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Габреш, за да се опита лично да го закрие.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Габреш има 455 жители българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Габреш е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 75 къщи.[9]
В началото на XX век според гръцка статистика в селото живеят 62 екзархийски и 28 патриаршистки семейства, но след Илинденското въстание в 1903 година всички жители на Габреш минават под върховенството на Българската екзархия.[10] Същата година турските власти не допускат учителя Сандо Байов от Нестрам да отвори българско училище в селото.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като гръцко с 318 жители.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Габреш преди Балканската война има 100 български къщи.[14]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 1 3/4 ч. на югозапад от с. Брезница по течението на река Бигла, на десния ѝ бряг и дефилето за Костур е разположено с. Габреш. В него жителите му си говорят чисто български и признават за свой духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и си имат свои българска църква и българско училище.[15] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Габрешъ е обозначено като българско селище.[16]
В Гърция редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габреш има 100 къщи славяни християни.[17]
В 1926 година селото е прекръстено на Гаврос. В 1928 година в селото има 7 гърци бежанци от Турция. Между 1914 и 1919 година 9 души от Габреш подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 7. В селото има едно политическо убийство.[13] Между двете световни войни има голяма емиграция отвъд океана.[18]
През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна зона и пострадва от окупаторите.[19] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, 87 деца от Габреш са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[13] Част от жителите на Габреш бягат в Югославия, а в селото се укриват хора от околните села.[18]
След войната започва масова емиграция отвъд океана.[18]
Жителите се занимават със земеделие, като произвеждат жито, боб, овощия и частично със скотовъдство.[18]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Осово[20] | Όσοβο | Скиеро Рема | Σκιερὸ Ρέμα[21] | река в Дъмбенската планина З от Габреш[20] |
| Бочила[20] | Πότσιλα | Апало | Απαλό[21] | връх в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш[20] |
| Карпи[20] | Κορπὲς | Корфес | Κορφές[21] | връх в Дъмбенската планина (1228 m), СЗ от Габреш[20] |
| Манкова[20] | Μάνκοβα | Адиавато | Αδιάβατο[21] | местност в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш |
| Черна гора[20] | Τσερναζόρα | Дримос | Δρυμός [21] | местност във Вич, С от Габреш[20] |
| Рескенче[20] | Ρεσκέντσε | Дафномилис | Δαφνομήλης[21] | местност във Вич, С от Габреш[20] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 648[18] | 509[18] | 405[18] | 384[18] | 447[18] | 107[18] | 75[18] | 91[18] | 10[18] | 7 | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Габреш
Анастасиос Далипис (1896 – 1949), гръцки политик
Ангел Бесвински, български революционер[22]
Апостол Керамитчиев (1913 – 1997), археолог от Социалистическа република Македония-
Атанас Ставров Шолдов (1900 – 1960), канадски бизнесмен и баща на Стив Ставро 
Вангел Будина (1870 – 1908), войвода на ВМОРО- Васко Панчаровски (1922 – 2009), канадски общественик
- Гиро Золумов, български емигрантски деец в Канада[23]
- Димитриос Атанасиу (Δημήτριος Αθανασίου), гръцки андартски деец, четник[24]
- Папамитрос (Παπαμήτρος), гръцки андартски деец, водач на четата на Йоанис Каравитис[24]
- Димитър Далипо (Димитрис Далипис) (? – 1906), гръцки андартски капитан
- Динко Янев (Янèвски), (1868 – юли 1903), селски комисар за доставка на оръжие и храна за четниците. Убит от Котевия четник Лабро Кизов.[25]
- Кръсте Битовски (1926 – 2009), историк от Северна Македония
- Лабро Тенекев (1895 – 1937), български емигрантски деец
- Лабро Филев (Фильовичин), (1874 – 1945), български революционер и емигрантски деец
- Михайло (Мельо) Керамитчиев (1915 – 1981), гръцки и югославски комунистически деец
- Наум Пейов (1919 – 2003), гръцки и югославски комунистически деец
- Стив Ставро (Маноли Ставров Шолдов) (1927 – 2006), канадски бизнесмен
- Тольо (Апостол) Тенекев, български емигрантски деец[26]
- Флоро Далипо (Φλώρος Νταλίπης), гръцки андартски деец, брат на Димитър Далипо, сътрудник на Евтимиос Каудис и Георгиос Цондос[24]
- Фоти, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[27]
- Други
- Джон Битов Старши (Лазар Битов) (1928 – 2015), канадски бизнесмен, по произход от Габреш
- Джон Битов Младши (р. 1960), канадски бизнесмен, по произход от Габреш
- Зисис Папалазару (1905 – 1997), гръцки политик, по произход от Габреш
Външни препратки редактиране
Литература редактиране
- Королов, Лари-Лабро. „Два диалектни текста с исторически свидетелства от селата Габреш и Дреновени, Костурско“ , Македонски преглед, година 46/2, 2023, стр. 143 – 154
Бележки редактиране
- ↑ Πανδέκτης. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
- ↑ [www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html Βυζαντινό κάστρο] // Οδός, 2011-05-10. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) // OlaDeka. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 142.
- ↑ Золумовъ, Гиро. Поклонъ предъ Илинденскитѣ герои // Македонска трибуна 27 (1380). Indianapolis, 30 юлий 1953 година.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
- ↑ Илинден 1903 – 1953, Централният комитет на МПО, Индианополис, стр. 18 – 19, 1953
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 415.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
