Брезница (дем Преспа)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.

Брѐзница (изписване до 1945 година: Брѣзница; на гръцки: Βατοχώρι, Ватохори, катаревуса: Βατοχώριον, Ватохорион, до 1927 година Μπρέσνιτσα, Μπρενίτσα, Бресница, Бреница[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Брезница
Βατοχώρι
— село —
Центърът на селото по време на Първата световна война
Центърът на селото по време на Първата световна война
Гърция
40.6706° с. ш. 21.1489° и. д.
Брезница
Западна Македония
40.6706° с. ш. 21.1489° и. д.
Брезница
Леринско
40.6706° с. ш. 21.1489° и. д.
Брезница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина1039 m
Население10 души (2021 г.)
ДемонимБрезничѐни
Брезница в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 43 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 29 километра северно от Костур (Кастория) в северното подножието на планината Орлово (Малимади) в областта Кореща (Корестия). Брезница е на два километра от пътя Костур Лерин в посока границата с Албания при СмърдешКапещица.

В Османската империя

редактиране
 
Икона на Христос на трон от църквата в Брезница

В XV век в Брезница са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.[2] В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пресница (Presnitca) живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи.[4] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорещи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Брезница има 620 жители българи.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брезница е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 102 къщи.[7]

В началото на XX век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 – 65 патриаршистки и 45 екзархийски.[8] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.[11]

Брезница пострадва от нападения на гръцки андартски чети в 1905 година.[12]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брезница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14] Селото е оплячкосано и местната църква изгорена от отстъпващата армия на Мехмед Есад Бюлкат.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. от с. Руля на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата Смърдеш и Въмбел за албанския град Билища. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Брезница е обозначено като българско селище.[17]

От старата църква „Свети Николай“ е запазена само апсидата, а църквата „Свети Антоний“ на 4 km в посока Костур е от около 1700 година.[18]

 
Съглашенски войници получават награди в Брезница от генерал Адолф Гийома, 5 – 7 март 1918 г.

В 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Брезница има 130 къщи славяни християни.[19] В 1927 година селото е прекръстено на Ватохорион. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[20] Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като много хора от Брезница емигрират в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[21]

Прекръстени с официален указ местности в община Брезница на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Уши[22] Ούσι Андилалос Άντίλαλος[23] местност в Дъмбенската планина на ЮИ от Брезница[22]
Горо Γκόρο Ендоксон Ένδοξον[23]
Трерска[22] Τρέρσκα Каламионас Καλαμιώνας[23] река във Вич на И от Брезница, ляв приток на Рулската река[22]
Клочишка падина[22] или Клоцко падина[24] Κλοτσισκοπαδένα Ироикон Ήρωϊκόν[23] връх във Вич на И от Брезница и на СЗ от Поздивища (1073 m)[22]
Върба Рога[24] Βάρμπα Ρόγκα Сфина Σφήνα[23] местност в Корбец на СЗ от Брезница и на ИЮИ под връх Върба (1749 m)[24]
Прекръстени с официален указ местности в община Брезница на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Манкова[22][24] Μάκοβο Анифорико Άνηφορικό[25] местност в Дъмбенската планина на С от Габреш[22]
Бреница[22] Μπρενίτσα Букурис Μπουκούρης[25] връх в Дъмбенската планина на Ю от Брезница (1538,4 m)[22][24]
Алева нива[22] Άλέβι Νίβα Воскотопос Βοσκότοπος[25] местност в Дъмбенската планина на ЮИ от Брезница[24]
Бойко[22] Μπόϊκο Филакес Φύλακες[25] връх в Дъмбенската планина на ЮИ от Брезница[22]
Костен[22] Κόστεν Кастаниес Καστανιές[25] връх в Корбец на СЗ от Брезница[22] (1019 m)[26]
Цатока[22] Τσότσκα Кавтери Καυτερή[25] местност в Дъмбенската планина на ЮЗ от Брезница[22]
Преброявания
  • 1913 – 765 души
  • 1920 – 577 души
  • 1928 – 605 души
  • 1940 – 770 души
  • 1951 – 175 души
  • 1961 – 232 души
  • 1971 – 94 души
  • 1981 – 54 души
  • 1991 – 51 души
  • 2001 – 34 души
  • 2011 – 23 души
 
Надгробен камък на Васил Калемов от Брезница в Гранит Сити.

Личности

редактиране
 
Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски[27]
 
Реклама на Наум Белков и Васил Ставров от Брезница, емигранти в Медисън, Илинойс в Българо-американския алманах, 1920 г.
 
Реклама на Атанас Кочев от Брезница, емигрант в Медисън, Илинойс, 1920 г.
Родени в Брезница
  •   Андон Жайков (Αντώνιος Ζάικος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит или изгорен жив със сина си Лазар (Λάζαρος), също агент на пропагандата[28]
  •   Иван (Жан) Заспалов (р. 1899 – ?), интербригадист[29]
  •   Ильо Кольов (1925 – 1948), гръцки комунист; по време на германската окупация става член ЕПОН; в 1944 година се присъединява към ЕЛАС; участва в множество сражения срещу германските войски в Търнава, Лерин и Корча; след Споразумението от Варкиза продължава да работи в селската организация на ЕПОН; в 1947 година е доброволец в ДАГ; взема участие в сраженията на Грамос и Вич; взема участие в битката за Лерин, където е ранен; от началото на 1948 година е в редовете на 16-а бригада на ДАГ, с която взема участие в боевете за Олимп; загива на 23 март 1948 година на Амар бей[30]
  •   Йоан Жайков (Γιάννης, Ιωάννης Ζάικος), гръцки андартски деец[31] от втори клас, довереник на Германос Каравангелис и Коте Христов, син на Андон и брат на Лазар, участник в местния гръцки комитет[28]
  •   Кано Тодоров Кочовски (? – 1907), деец на ВМОРО, водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубил[15][27]
  •   Кольо Косовски, деец на ВМОРО, войвода на центрова чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[32]
  •   Коста Костадинов (1922 – 1947), гръцки комунист; влиза в КПГ и ЕАМ по време на окупацията; председател на ЕАМ в Брезница в периода 1943 – 1945 година; продължава дейността си нелегално след Споразумението от Варкиза; доброволец в ДАГ; взема участие в защитата на Вич, в походите към Епир и Гревена; загива на 8 август 1947 година в сражението за Гревена[33]
  •   Павле Пеев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[34]
  •   Панайот Йончев (1877 – ?), деец на ВМОРО
  •   Петре Жогов (1921 – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на Грамос при Операция „Коронис“ на 22 юли 1948 година[35]
  •   Петър Попгеоргиев (Πέτρος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[28]
  •     Стерьо Николов (1893 – 1974), български емигрантски деец в САЩ
  •   Филип Шашко (Philip Shashko, р. ок. 1935), американски историк
  •   Христо Бельо (1934 – 14 август 1949), гръцки комунист, загинал при Върба по време на Операция „Пирсос“[36]
  •   Христо Кольов (1929 – 1948), гръцки комунист; по време на окупацията изпълнява куриерски дейности; заедно с брат си Ильо се записва доброволец в ДАГ; загива на 9 октомври 1948 година в сражение на Флацата[30]
  •   Христо Попгеоргиев (Χρήστος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[28]
  •   Христо Спасков (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО
  •   Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
  •   Яне Панов, деец на ВМОРО, войвода на брезнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[37]
Починали в Брезница
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  5. Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  8. Μπρέσνιτσα[неработеща препратка]
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
  13. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545, 831.
  15. а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 47.
  16. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  19. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  20. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  22. а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  23. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  24. а б в г д е Topografska Karta JNA 1:100.000.
  25. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
  26. Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  27. а б Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  28. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  29. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 241.
  30. а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 168. (на английски)
  31. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.
  33. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 173. (на английски)
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
  35. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 125. (на английски)
  36. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 67. (на английски)
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.