Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.

Брезница (изписване до 1945 година Брѣзница; на гръцки: Βατοχώρι, Ватохори, катаревуса: Βατοχώριον, Ватохорион, до 1927 година Μπρέσνιτσα, Μπρενίτσα, Бресница, Бреница[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 34 жители (2001).

Брезница
Βατοχώρι
— село —
Центърът на селото по време на Първата световна война
Центърът на селото по време на Първата световна война
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1039 m
Население 34 души (2001)
Брезница в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 43 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 29 километра северно от Костур (Кастория) в северното подножието на планината Орлово (Малимади) в областта Кореща (Корестия). Брезница е на два километра от пътя Костур Лерин в посока границата с Албания при Смърдеш – Капещица.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Брезница са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.[2] В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пресница (Presnitca) живеят 600 гърци.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи.[4] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорящи[5].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Брезница има 620 жители българи.[6]

В началото на XX век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 – 65 патриаршистки и 45 екзархийски.[7] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.[10]

Брезница пострадва от нападения на гръцки андартски чети в 1905 година.[11]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брезница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13] Селото е оплячкосано и местната църква изгорена от отстъпващата армия на Мехмед Есад Бюлкат[14].

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. от с. Руля на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата Смърдеш и Въмбел за албанския град Билища. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.[15]

В ГърцияРедактиране

 
Войници на Антантата в селото.

В 1913 година селото остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Ватохорион. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[16] Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като много хора от Брезница емигрират в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[17]

Преброявания
  • 1913 – 765 души
  • 1920 – 577 души
  • 1928 – 605 души
  • 1940 – 770 души
  • 1951 – 175 души
  • 1961 – 232 души
  • 1971 – 94 души
 
Надгробен камък на Васил Калемов от Брезница в Гранит Сити.

ЛичностиРедактиране

 
Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски[18]
Родени в Брезница
  •   Андон Жайков (Αντώνιος Ζάικος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит или изгорен жив със сина си Лазар (Λάζαρος), също агент на пропагандата[19]
  •   Ильо Кольов (1925 – 1948), гръцки комунист[20]
  •   Йоан Жайков (Γιάννης, Ιωάννης Ζάικος), гръцки андартски деец[21] от втори клас, довереник на Германос Каравангелис и Коте Христов, син на Андон и брат на Лазар, участник в местния гръцки комитет[19]
  •   Кано Тодоров Кочовски (? – 1907), деец на ВМОРО, водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубил[22][23]
  •   Кольо Косовски, деец на ВМОРО, войвода на центрова чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[24]
  •   Коста Костадинов (1922 – 1947), гръцки комунист[25]
  •   Павле Пеев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[26]
  •   Панайот Йончев (1877 – ?), деец на ВМОРО
  •   Петре Жогов (1921 – 1948), гръцки комунист[27]
  •   Петър Попгеоргиев (Πέτρος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[19]
  •     Стерьо Николов, български емигрантски деец в САЩ
  •   Филип Шашко (Philip Shashko, р. ок. 1935), американски историк
  •   Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
  •   Христо Бельо (1934 – 1949), гръцки комунист[28]
  •   Христо Попгеоргиев (Χρήστος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[19]
  •   Христо Спасков (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО
  •   Яне Панов, деец на ВМОРО, войвода на брезнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[29]
Починали в Брезница

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπρένιτσα -- Βατοχώριον
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  5. Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.266.
  7. Μπρέσνιτσα
  8. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp 182 – 183.
  10. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 211.
  12. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.545, 831.
  14. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.47
  15. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  16. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  18. Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.
  19. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  20. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  21. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  22. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.47
  23. Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.
  24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 82.
  25. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 545.
  27. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  28. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001.