Галата (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Галата.
Галата е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч, на 31 км северно от град Тетевен, 45 км посока запад от град Ловеч и на 111 км североизточно от София. Най-близкото населено място е село Български извор, на разстояние само 2 км от Галата в посока север.
| Галата | |
 Пътят от с. Български извор на влизане в с. Галата | |
  Галата  Галата | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2432 души[1] (15 март 2024 г.) 155 души/km² |
| Землище | 15,7 km² |
| Надм. височина | 341 m |
| Пощ. код | 5731 |
| Тел. код | 069031 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 14386 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Галата Андриян Маринов (ДПС) |
| Галата в Общомедия | |
География
редактиранеСело Галата е разположено на 450 метра надморска височина в Предбалкана. Селото има природни забележителности и се гордее с младото си население, будните и трудолюбиви хора. Единственият поминък в селото са животновъдството и земеделието. Животните в селото са поминък от древността – преобладават говеда и дребен добитък (овце и кози), за което релефът е благоприятен. Има около 50 крави и около 300 овце и кози. Селото има трайни насаждения (сливи, малини) и находище на черен мрамор. То дава работници на Тетевен, Троян, Ботевград, Етрополе, Ловеч.
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2596 | 100,00 |
| Българи | 2442 | 94,06 |
| Турци | 6 | 0,23 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 10 | 0,38 |
| Не се самоопределят | 60 | 2,31 |
| Неотговорили | 78 | 3,00 |
Религии
редактиранеНаселението се самоопределя като помаци, а преди това са били павликяни.[3] Към януари 2007 населението на Галата наброява 3250 души. То е най-голямото село в община Тетевен.
История
редактиранеВ османските регистри от 1642 г. до 1873 г. в с. Галата не са регистрирани немюсюлмани, с което информацията посочена в Дунавска заря за 1868 година, че в селото живеел ходжа, на който баща му се казвал Илия, видимо немюсюлманин, е измислена. [4]
Към 1893 година в селото са живели 438 помаци.[5]
Има данни, че селото първоначално се е казвало Пещера, а името Галата е дошло от многото галета (биволи), които се гледали в селото. Те са засвидетелствани в галатските народни песни и от топоними Локвата, където се къпели.
Жителите на селото са преименувани в средата на 70-те години като част от Възродителния процес, при което много от тях са арестувани, а двама умират след освобождаването си в резултат на побоите и развита в ареста пневмония.[6]
Обществени институции
редактиранеВ селото има училище. Първият етаж на училището е построен през 1943 г. от тогавашния кмет на селото Али Ибов Муков, a през 1957 г. е надстроен и втория етаж, с което училището придобива сегашния си вид. В него се учат деца до 7-и клас, които наброяват 360 ученици.
Също така има и двуетажна детска градина и ясла за малките деца, които наброяват 100 и редовно посещават градината.
Към читалището на селото има инструментално-певческа група, която представя дълги години селото на републикански надсвирвания и надпявания, от където имат много отличени грамоти и медали.
В селото има и джамия от 1842 г. и в двора ѝ има новопостроен вакъфски дом за имама на селото.
Говор
редактиранеГалатският говор обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Добревци в община Ябланица, Румянцево (старо име Блъсничево), Торос в община Луковит и Кирчево (старото му име е Помашка Лешница) в община Угърчин. Жителите на тези села са известни като „ловешки помаци“, които преди това били павликяни.[7][8] Особености на говора:
Полупрегласен ятов изговор – под ударение и пред твърда сричка А: масту, а пред мека сричка и без ударение гласна Е: беше.
Групи ръ, лъ във всички случаи: връй, длъбок.
Съгласната Х в началото на думата и в средисловие между гласни изпада: апвам. В краесловие И пред съгласна минава в Й: грай.
Полуредукция на широките гласни А, Е и пълна редукция на О в У: мене, селу.
Носия
редактиране
Женската носия се състои от шалвари, кенарени ризи, елеци и антерии, които са ръчно изработени и с гайтани. Сега само някои възрастни жени носят фереджета по време на погребения, които са с капаци отзад и на които има ориенталски орнаменти.
Редовни събития
редактиранеЛичности
редактиране- Али Ибов Муков е последният кмет преди 9 септември 1944 г. Той е родом от съседното село на Галата, Български извор. В Галата построява първия етаж на днешното училище, като всичко се прави на доброволни трудови начала от местното население.
- Орлин Орлинов – бивш футболист на ЦСКА
- Марин Орлинов – футболист на ЦСКА
Спорт
редактиранеВ селото е съществувал футболен отбор Олимпик (Галата) с президент Страхил Димчев. През сезона 1997/98 г. отборът играе във футболния елит на А група.
През 2013 г. е възобновен истинския отбор на Галата, който няма нищо общо с „Олимпик Тетевен“ . Отборът се казва „Пещера Галата“ и през сезон 2013 – 2014 играе в А ОФГ Ловеч. „Пещера Галата“ става шампион на А ОФГ Ловеч за сезон 2013 – 2014 г.
Литература
редактиране- Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 193.
- Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 80.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
- ↑ Дунавска зора, 1, № 37, 5 август 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 115.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 84.
- ↑ Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
- ↑ Стойко Стойков. Галатски говор, с. 118