Гастон Орлеански
Гастон Жан Батист дьо Бурбон, херцог на Орлеан (на фр. Gaston Jean Baptiste de Bourbon, duc d'Orléans; Gaston d'Orléans), е третият син на Анри IV и на Мария де Медичи.
Гастон Орлеански Gaston de France | |
френски принц | |
Роден | |
---|---|
Починал | 2 февруари 1660 г.
|
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Религия | Католическа църква |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Анри IV |
Майка | Мария де Медичи |
Братя/сестри | Елизабет Бурбонска Хенриета-Мария Бурбон-Френска Кристина Френска Луи XIII |
Съпруга | Мари дьо Бурбон-Монпансие (6 август 1626) |
Деца | Маргарита Луиза Орлеанска |
Подпис | |
Гастон Орлеански в Общомедия |
Живот
редактиранеГастон е роден на 25 април 1608 г. в замъка Фонтенбло. Още при раждането си получава титлата херцог на Анжу. След смъртта на по-големия си брат Никола през 1611 г. се превръща в следващия най-вероятен наследник на трона след най-големия си брат Луи XIII.
След като през 1626 г. се омъжва за херцогинята на Монпансие, Гастон получава като апанажни владения херцогствата Орлеан, Шартър и Блоа. През 1628 г. получава и командването на военния гарнизон в Ла Рошел.
Образован и изтънчен, но много непостоянен, той прекарва живота си в заговори първоначално срещу брат си Луи XIII и Ришельо, по-късно срещу Анна Австрийска и Мазарини. Всички тези интриги и конспирации се провалят поради липсата на реален политически замисъл.
През 1630 г. Гастон участва в бунта на херцог Анри дьо Монморанси и начело на армия от наемници предизвиква кралството на бунт срещу краля, но след поражението на Монморанси при Кастелнодари избягва. През 1634 г. сключва тайно споразумение с Испания отново насочено срещу краля.
Най-сетне през 1638 г. раждането на дългоочаквания наследник на Луи XIII и Анна Австрийска слага край на надеждите му да получи трона.
Гастон взима участие и във Фрондата (1648 – 1652) и Мазарини го заточава в замъка му Блоа, където Гастон и умира през 1660 г. Погребан е в базиликата в Сен Дени.
Бракове и наследници
редактиранеПрез 1626 г. Гастон приема да се ожени за изключително богатата Мари Бурбонска, херцогиня Дьо Монпансие, като този брак му е наложен от Ришельо. Херцогиня Дьо Монпансие умира при раждането на дъщеря им Анна-Мария-Луиза Орлеанска дьо Монпансие (1627 – 1693), завещавайки огромното си богатство на дъщеря си, а не на съпруга си.
През 1632 г. Гастон се влюбва в младата Маргарита Лотарингска и се жени за нея. Имат пет деца:
- Маргарита Луиза Орлеанска, херцогиня на Тоскана (1645 – 1721)
- Елизабет Маргарита Орлеанска, херцогиня на Алансон и на Ангулем (1646 – 1696)
- Франсоаза Магдалена Орлеанска, херцогиня на Савоя (1648 – 1664)
- Жан Гастон Орлеански, херцог на Валоа (1650 – 1652)
- Мария Анна Орлеанска, мадмоазел Дьо Шартър (1652 – 1656)
Гастон Орлеаски има и две незаконни деца:
- Мария (1631)
- Жан-Луи (1638 – 1692)
Произход
редактиранеШарл IV дьо Бурбон-Вандом, херцог на Вандом | |||||||||||||
Антоан Наварски, jure uxoris крал на Навара | |||||||||||||
Франсоаз дьо Алансон | |||||||||||||
Анри IV, крал на Франция | |||||||||||||
Анри II, крал на Навара | |||||||||||||
Жана III, кралица на Навара | |||||||||||||
Маргарита Наварска | |||||||||||||
Гастон Орлеански | |||||||||||||
Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана | |||||||||||||
Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана | |||||||||||||
Елеонора ди Толедо | |||||||||||||
Мария Медичи | |||||||||||||
Фердинанд I, император на Свещената Римска империя | |||||||||||||
Йохана Австрийска | |||||||||||||
Анна Ягелонина, кралица на Унгария | |||||||||||||
Библиография
редактиране- Christian Bouyer, Gaston d'Orléans 1608 – 1660, séducteur, frondeur et mécène, Albin Michel, 1999
- Christian Bouyer, Gaston d'Orléans: Le frère de Louis XIII, Pygmalion, 2007