Петър Мърмев е български политик, журналист, просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Петър Мърмев
български революционер
Роден
Починал
23 юли 1945 г. (61 г.)
Политика
Депутат
XXIII ОНС   
Петър Мърмев в Общомедия

Биография

редактиране

Мърмев е роден на 23 април 1884 година в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. В 1907 година завършва търговската гимназия в Лозана, Швейцария, а след това – социология. Работи като учител в Прилеп в периода 1902 – 1904 година и е член на околийския комитет на ВМОРО. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“.[2] След Прилеп Мърмев учителства в Одринската българска мъжка гимназия, в Свищов, София и на други места.

Участва като делегат от Кюстендилското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3]

Взема участие в редактирането на вестник „Независима Македония” в периода 1923 – 1926 и на списание „Илюстрация Илинден“ от 1928 до 1944 година. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1928 година след убийството на Александър Протогеров за кратко е в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Данаил Крапчев. Избран е за съветник в ръководството на Илинденската организация през 1929 и 1931 година на Петия и Шестия редовен конгрес на организацията.[5] През януари 1929 година е сред делегатите от Прилепското братство на VІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[6] На VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските организации през ноември 1929 година е избран в състава на Политическата комисия.[7]

 
Редакционният екип на вестник „Независима Македония“: долу Димитър Ризов, Петър Мърмев и Д. Димитров, горе Димитър Титизов, Стоян Симеонов и Илия Иванов

Народен представител от Горноджумайско (заедно с Иван Ингилизов и Васил Василев) от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931 - 1934) и неин секретар.[8]

През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![9]
 
Петър Мърмев

След Деветнадесетомайския преврат е арестуван от новата власт и е съден, като по-късно е въдворен в Лом[10]. Става учител в Свищов.[11] Умира на 23 юли 1945 година в Свищов.[12]

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 316.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1652. (на македонска литературна норма)
  3. НБКМ-БИА C VIII 38
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209, 228, 246.
  6. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 70.
  7. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 90.
  8. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  9. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.
  10. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 268, 271.
  11. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 329.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 112.