Петър Мърмев е български политик, журналист, просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Петър Мърмев
български революционер

Роден
Починал
Етнос българи
Политика
Депутат
XXIII ОНС   
Петър Мърмев в Общомедия

БиографияРедактиране

Мърмев е роден на 23 април 1884 година в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. В 1907 година завършва търговската гимназия в Лозана, Швейцария, а след това – социология. Работи като учител в Прилеп в периода 1902 – 1904 година и е член на околийския комитет на ВМОРО. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“.[2] След Прилеп Мърмев учителства в Одринската българска мъжка гимназия, в Свищов, София и на други места. Взема участие в редактирането на вестник „Независима Македония” в периода 1923 – 1926 и на списание „Илюстрация Илинден“ от 1928 до 1944 година. Член-учредител е на Македонския научен институт.[3] В 1928 година след убийството на Александър Протогеров за кратко е в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Данаил Крапчев. Избран е за съветник в ръководството на Илинденската организация през 1929 и 1931 година на Петия и Шестия редовен конгрес на организацията.[4] През януари 1929 година е сред делегатите от Прилепското братство на VІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[5] На VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските организации през ноември 1929 година е избран в състава на Политическата комисия.[6]

 
Редакционният екип на вестник „Независима Македония“: долу Димитър Ризов, Петър Мърмев и Д. Димитров, горе Димитър Титизов, Стоян Симеонов и Илия Иванов

Народен представител от Горноджумайско (заедно с Иван Ингилизов и Васил Василев) от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931 - 1934) и неин секретар.[7]

През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![8]
 
Петър Мърмев

След Деветнадесетомайския преврат е арестуван от новата власт и е съден, като по-късно е въдворен в Лом[9]. Умира на 23 юли 1945 година в Свищов.[10]

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 316.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1652. (на македонска литературна норма)
  3. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 209, 228, 246
  5. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 70.
  6. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 90.
  7. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  8. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.268, 271
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 112.