Отваря главното меню
Женска носия от Горна река, Подмочански етнографски музей
Овчари от Щировица, 1907 г., фотография на Баязид Дода

Го̀рна рѐка (на македонска литературна норма: Горна Река) е историко-географска област в северозападна Македония, днес в Северна Македония. Областта е част от по-големия Рекански регион.

ГеографияРедактиране

Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничката река, към което спадат селата: Беличица, Бибане (Бибай), Богдево, Върбен, Върбяни, Вълковия, Грекане (Грекай), Жужне, Кичиница, Кракорница, Нивище, Нистрово, Ничпур, Рибница, Сенце, Тануше от Община Маврово и Ростуша и Бродец от Община Гостивар.[1] В Горна река са и вече изчезналите села Реч, Стрезимир, Търница и Щировица. Повечето от останалите села също са в интензивен процес на обезлюдяване.

ИсторияРедактиране

 
Горнореканска албанска сватба, 1907 г., фотография на Баязид Дода
 
Албанец от Горна река, 1907 година, фотография на Баязид Дода

В началото на XIX век горнореканските села са български. От Нивище е игуменът на Марковия манастир Герасим Бочович. В поменика на реканския Бигорски манастир са запазени много български горнорекански имена. Горнореканци са сред спомоществувателите на много български издания от XIX век.

Но в течение на века преживяват интензивен процес на албанизация и в началото на XX век са населени от албанци – християни и мюсюлмани.

Афанасий Селишчев пише:

В 18 и 19 в. при неограничената власт на дебърските паши става силно заселване на албанци в Г. Река, идващи тук по заповед на пашите или заселващи се своеволно... Славянското население се спасява с бягство от родните си села... Останалите в Г. Река с течение на времето поради житейските обстоятелства се поалбанчват: предишният традиционен български език излиза от употреба и започва да се използва албански... Албанизацията съдействова за смяна на религията: за получаване на някои права в обществено отношение много горнореканци стават мюсюлмани. Но част от населението и след своето поалбанчване удържа християнството.[2]

В началото на XX век албанците християни в Горна река са под върховенството на Българската екзархия и в много села - Беличица, Бродец, Кракорница, Нистрово, Сенце, има български училища.[3] В края на първото десетилетие в региона се появява сръбската пропаганда и повечето от християните горнореканци с изключение на част от жителите на Беличица се връщат към патриаршията като сърбомани.[4][5]

БележкиРедактиране

  1. Официален сайт на регион Река
  2. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 11 - 12.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 184-185.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.