Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коритен.

Горни Коритен е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Горни Коритен
Общи данни
Население 49 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,887 km²
Надм. височина 1008 m
Пощ. код 2557
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 16554
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Горни Коритен се намира в планински район в северозападната част на Кюстендилското Краище, в източните склонове на Кобилска планина, в долината на Горнокоритенския поток (приток на река Драговищица). Горни Коритен е на 33 км от Кюстендил в посока с. Трекляно. До селото се стига или по третокласен път № 601 - Кюстендил - Драговищица - Долно Уйно - отклонение за Горни Коритен (11 км) или по отклонението Драговищица - Злогош – отклонение Долни Коритен.

Името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове. Селото е образувано от 13 махали: Село, Цоневци, Мазгарска, Ралоква, Паунова, Попова, Петкова, Богданова, Спасова, Расова, Любенова, Лозанова и Леярска.

НаселениеРедактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984[1] 2008
Население 422 517 637 611 566 392 218 178 117 40

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват че района е населяван от дълбока древност.

Село Горни Коритен е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Горно Коритино като зиамет към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 19 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горно Коритне към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци.

През 1865 г. е построена църквата "Свети Илия".

След Освобождението (1878) селото е в рамките на Княжество България - Краишка околия (до 1889 г.) със седалище с. Извор. След Съединението (1886) е в Босилеградска околия до 1901 г., след това в Кюстендилска околия. През Сръбско-българската война (1885) в района действа Изворския отряд под командването на капитан Стефан Тошев, като при с.Трекляно има решителна битка с Моравската/сръбска/дивизия.

В края на XIX век селото има 4278 декара землище, от които 2202 дка ниви, 987 дка гори, 569 дка естествени ливади, 520 дка мери и се отглеждат 1459 овце, 123 кози, 208 говеда и 69 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, тютюн, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството.

През 1884 г. е построено основно училище "Васил Левски". През 1928 г. е основано читалище "Христо Ботев", а през 1944 г. – Потребителна кооперация "Нов живот".

През 1957 г. е учредено ТКЗС"Балкан", което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1952), няма действащо водоснабдяване и канализация.

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси.

Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители. Съгласно Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 част от землището влиза в защитена зона "Долни Коритен". В плана за регионално развитие на Община Трекляно е предвиденно да се работи за откриване в местността "Славчето" на ГКПП, което би допринесло за оживяване на връзките със Западните покрайнини в Република Сърбия. Перспективите за развитие на селото са свързани и с развитието на селски и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Възрожденска църква “Свети Илия” Построена е през 1865 г. Представлява еднокорабна постройка с полукръгла олтарна апсида. Пред западната стена са издигнати четири колони, свързани с арки. Тези колони поддържат отделението за хора. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти и е от 1873 г. Иконите са от 1865 г. и са дело на самоковските зографи Захари и Васил Христови Радойкови. В един псалтир, руско издание, от 1858 г. е оставена преписка, че изписването на храма в олтара, свещите и Ширшая небес и небесни вседържател са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.

РелигииРедактиране

Село Горни Коритен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събитияРедактиране

Ежегоден събор-среща на границата със Сърбия в местността "Славчето".

ДругиРедактиране

Занаяти

  • "тъкане на битови шарени черги" – от парцалени изрезки, от вълнена прежда; дървен стан със совалка и "бърдо"
  • "предене на прежда от овча вълна"-вретено, хурка, чекрък
  • "производство на опинци (цървули) от свинска кожа"-материал свинска "щавена" нестригана кожа
  • "производство на непечени тухли от глина и слама"-дървени калъпи и сушене на слънце
  • "варене на ракия от джибри"

Народни носии

  • женска носия: вълнен сукман обшит със сърма, кенарена "кошуля", "скутача" – тъкана престилка, "метални или сребърни пафти", "опинци", "яшмак" на главата
  • мъжка носия:потури, кошуля, вълнен елек, навуща, опинци, овчи калпак

КухняРедактиране

  • "мачкан"- надробен хляб, запържен в масло със сирене;
  • "лучена супа" – прави се с пера от лук, прясно мляко;
  • "каша с пилешко месо"
  • "лучена яхния със сушени сини сливи"
  • "спържа" – късчета свинско месо и дреболии в мас;
  • "печени гъби-лютици" – вид местни гъби (лютива млечница-Lactarius piperatus), нямащи отровен двойник, люти на вкус;
  • "свинско месо с праз лук и сухи червени чушки"
  • "зелник" – кръгла баница в средата със специална плънка от праз лук и др.
  • "погача печена в подница и връшник на жар"
  • "колак" – печена питка в средата с цяло яйце (с черупката);
  • "супа от коприва"
  • "супа от зелени домати"
  • "расол" – супа от кисело зеле;
  • "ермеева чорба" – слаб оцет, разреден с вода със стрити печени люти сухи чушки и лук;
  • "вариво" – свинско месо със зеле;

ЛичностиРедактиране

  • Емануил Попдимитров Попзахариев. (1885-1943) – известен български поет и писател, в периода 1904–1906 г. творил в района, докато е бил учител.
  • Владимир Господинов Цеков – "Владе Американеца" (1884-1979). Участник в битката при Булаир (1913 г.) и Одринската крепост.
  • Петър Цветанов Любенов (1816-1905) – свещеник, фолклорист и етнограф – безспорно най-изявената личност от селото и Краище. Автор е на известния сборник "Баба Ега", 1887 г. и на книгите "Самовили и самодиви" с 9 раздела – София, 1891 г., "Сборник с разни народни умотворения из Кюстендилско" – София, 1896 г. и "Сборник с разни умотворения и турски злодейства из Кюстендилско" – София, 1902 г.Синовете му са също образовани и изявени личности – Димитър-възрожденец, Йосиф-лекар, публицист, общественик, писател, Григор-юрист.Йосиф е завършил медицина в Цариград.Преди Освобождението е работил като военен лекар в Турския гарнизон в Ниш, след това в Босна и далечния Йемен.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.434-437;
  • Коняров, Георги. Принос към историята на рударството и металургията в България, София, 1953 г., с.118;
  • Стойков, Руси — Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.661-662;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.140
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.19;
  • Пантелей Георгиев.Краище, библиотека "Краище" 2003 г., печатница АСИ

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 140 – за периода 1880-1984 г.